Трансезофагеална ехокардиография

Трансезофагеалната ехокардиография /ТЕЕ/ е вид ехокардиография, която представлява ултразвуково изследване на сърцето през хранопровода с помощта на ендоскопска сонда с вграден специален сензор (трансдюсер) на върха. По-високите ултразвукови честоти при ТЕЕ по-добре визуализират сърдечните структури, поради непосредствената близост, липсата на гръдна стена и бял дроб. 

Трансезофагеалната ехокардиография се използва като отделно медицинско изследване, така и по време на оперативните интервенции при рискови пациенти - съпътстваща патология, клапни пороци и протези, исхемична болест на сърцето или остър миокарден инфаркт, при възрастни пациенти.

Трансезофагеалната ехокардиография е за предпочитане, когато другите видове ултразвуково изследване - трансторакална ехокардиография, стрес-ехокардиография и контрастна ехокардиография не са ефективни.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Трансезофагеалната ехокардиография се провежда в следните случаи:

• Дисекираща аневризма на аортата.

• Травма на аортата.

• Атеросклеротични промени в аортата.

• Дефекти и тромби на предсърдията.

• Вродени сърдечни пороци - Тетралогия на Фало (Fallot), дефект на междукамерния септум, персистиращ ductus arteriosus и други.

• Патология на клапните протези.

• Инфекциозен ендокардит.

• Емфизема на белия дроб.

• Хемодинамично нестабилни пациенти на  изкуствена белодробна вентилация.

• Голяма травма или оперирани пациенти.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Трансезофагеалната ехокардиография се провежда на гладно.

Ако имате зъбни протези, трябва да ги свалите.

Съобщете на Вашия лекар, ако сте провеждали рентгеново изследване с контрастна материя (бариев сулфат) през последните два дни. Бариевият сулфат остава в храносмилателната система и взаимодейства с ултразвуковото изследване.

Ако имате алергия към някои медикаменти, незабавно съобщете на лекаря си.

Прави се премедикация - даване на седативни, антихистаминови, антиацидни, антихолинергични (потискат слюноотделяне) медикаменти.

Метод на провеждане на изследването:

Трансезофагеалното ехокардиографско изследване отнема около 20-30 минути.

Пациентът заема легнало ляво странично положение.

Пространството на устната кухина и гърлото се обработва с повърхностен анестетик (напр. Лидокаинов спрей 10%) за да се потисне рефлекса за повръщане.

Ендоскопът се намазва със специален ултразвуков гел за по-лесно преминаване през хранопровода.

След като сондата от устната кухина достигне фаринкса (гълтача), преглътнете, за да се въведе ендоскопа безпрепятствено в хранопровода.

Ендоскопът се фиксира, когато достигне около 25 см в дълбочината на хранопровода и на монитор се визуализира сърцето.

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на трансезофагеалната ехокардиография е възможно да усетите преходен дискомфорт от въвеждане на ендоскопската сонда.

При необходимост изследването може да се проведе под обща анестезия и обезболяване.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

При провеждане на трансезофагеалната ехокардиография са възможни следните рискове:

• ларингоспазъм;

• бронхоспазъм;

• нарушение в ритъма на сърцето;

• съдово-вагусни реакции - понижаване на артериално кръвно налягане, побледняване, обилно изпотяване, гадене, повръщане;

• алергична реакция от приложените медикаменти;

• белодробен оток;

• перфорация на хранопровода - в редки случаи.

Резултати от проведеното изследване:

В рамките на няколко часа след трансезофагеалното ехокардиографско изследване ще бъдете под наблюдение от лекуващия Ви лекар.

Резултати, от проведеното изследване ще бъдат готови веднага.

Кога не трябва да провеждате изследването?

За провеждането на трансезофагеална ехокардиография има следните противопоказания: 

Абсолютни:

• при стенози (стеснение), стриктури (стеснение вследствие на ръбци) и дивертикули (разширение) на хранопровода;

• при варици на хранопровода;

• при стомашно кървене;

• при несъгласие на пациента.

Относителни:

• при опериран хранопровод с провеждане на лъчевата терапия;

• при шийна спондилоза;

• при тежко увреждане на белия дроб и сърцето;