Опасни ли са екстрасистолите?

› Въведение

› Какво представляват екстрасистолите?

› Колко екстрасистоли са нормални?

› Умира ли се от екстрасистоли?

› Как се овладяват екстрасистолите?

Въведение

За оптималното функциониране на сърдечната дейност съдейства правилната последователност и фина регулация на сърдечната дейност и ритъм. Обичайно нормалната сърдечна дейност се регулира от възбудно-проводната система на сърцето, като водач на ритъма се явява синоатриалния възел. В ситуации на повишена възбудимост на миокарда е възможно нарушаване на правилния сърдечен ритъм и поява на екстрасистоли (допълнителни съкращения).

В много от случаите те са напълно безобидни, но при част от засегнатите могат да бъдат опасни, крият рискове от допълнителни увреждания на сърцето и изискват специализирана медицинска намеса и лечение.

Какво представляват екстрасистолите?

Екстрасистолите невинаги са резултат от увреждане на сърдечната дейност, като могат да се регистрират и при здрави хора, без подлежаща сърдечна патология. Характерно за тях е следното:

• какво са екстрасистолите: по същество екстрасистолите представляват допълнителни, преждевременни сърдечни съкращения, които се появяват между редовните съкращения (физиологичните, регулярни съкращения се означават още с термина систоли)
• при кои заболявания са по-чести: поява на екстрасистоли се съобщава по-често при лица, които страдат от подлежащи сърдечни патологии, включващи сърдечна недостатъчност, хипертония, прекаран инфаркт на миокарда, при остър инфаркт на миокарда, различни клапни пороци, болести на митралната клапа, кардиомиопатия
• кой е изложен на по-висок риск: на по-висок риск от поява на екстрасистоли са изложени лица, които злоупотребяват с кофеин, алкохол и тютюневи изделия, при излагане на силен и/или продължителен стрес, тревожност и преумора, при лица със затлъстяване, след оперативни интервенции, при наличие на подлежащи електролитни нарушения, включително ниски нива на калий и/или магнезий, високи нива на калций, както и при прием на някои лекарства

Най-общо екстрасистолите бива предсърдни и камерни с някои характерни разлики между тях. Изключително важно е конкретизиране и изясняване на вида и особеностите на екстрасистолите при лица с подлежаща сърдечна патология, които имат и други, допълнителни оплаквания.

Полезна информация по темата може да намерите в:

» раздел Физиология: Екстрасистоли

» раздел Здравни проблеми: Сърдечни аритмии

Колко екстрасистоли са нормални?

Наличието на екстрасистоли е обичайно и се наблюдава при здрави хора, без да предизвиква каквито и да е оплаквания и дискомфорт.

При някои хора в зависимост от въздействието на редица фактори от околната среда, хранене, тегло, физическа активност, могат да се регистрират от няколко до няколкостотин екстрасистоли на ден, без това да причинява проблеми и без да се налага медицинска консултация.

Трудно може да се определи точното количество и брой на нормалните за ден екстрасистоли, като се счита, че наличието на около сто екстрасистоли без други оплаквания не би трябвало да буди повод за притеснение.

В случай, че екстрасистолите са повече от един процент от общия брой удари на сърцето за деня (според някои специалисти притеснителният брой е от порядъка на около десет процента от общия брой удари на сърцето за деня) и особено при наличието на придружаващи оплаквания или известни подлежащи сърдечни заболявания, следва да се извърши консултация със специалист (кардиолог).

Умира ли се от екстрасистоли?

Появата на екстрасистоли в контекста на подлежащи сърдечни заболявания, наличие на тежки оплаквания и особено при наличие на някои алармиращи симптоми следва да се тълкува като ситуация на спешност и изисква своевременно диагностично уточняване:

• опасните екстрасистоли: опасни са тези екстрасистоли, които са многобройни (над десет процента от общия брой на ударите на сърцето за денонощие) и се проявяват често (няколко дни в седмицата). В този случай има риск от поява на ритъмни нарушения (аритмии) и развитие на сърдечна недостатъчност. Камерните (вентрикуларни) екстрасистоли също се считат за по-опасни и крият риск от камерна аритмия, камерна тахикардия и мъждене. Полиморфните или мултифокални екстрасистоли насочват към нарушения в проводната система на миокарда и изискват задължително диагностично уточняване
• алармиращи симптоми: появата на някои оплаквания на фона на екстрасистоли, които обичайно не се усещат или се описват от пациентите като "прескачане на сърцето", насочва към по-сериозен подлежащ проблем. Към алармиращите симптоми се включват тахикардия или брадикардия, задух, замайване, объркване, изпотяване, загуба на съзнание (синкоп), болка в гръдната област, особено при пациенти с подлежащи сърдечни заболявания или след прекаран инфаркт на миокарда

Макар от самите екстрасистоли да не се умира, то пораженията върху сърцето могат да бъдат значителни и да провокират други, допълнителни усложнения, включително и инфаркт на миокарда, във връзка с което следва да бъде уточнена тяхната етиология и да бъде преценен рискът за конкретния пациент, съответно необходимостта от провеждане на насочена терапия.

Как се овладяват екстрасистолите?

Лечение при екстрасистоли се налага само при известен процент от засегнатите, при които е налице значителен риск от бъдещи и дългосрочни последици в резултат от допълнителните сърдечни съкращения. Лечението е насочено към овладяване и контрол на подлежащите сърдечни заболявания, антиаритмични лекарства за нормализиране на сърдечния ритъм, както и някои общи мерки с лечебен и превантивен характер:

• лечение на подлежащите заболявания: контролът и терапията на подлежащите сърдечни заболявания има ключово значение. При лица с хипертония, сърдечна недостатъчност, кардиомиопатия, клапни пороци на сърцето адекватната терапия намалява рисковете, тежестта и честотата на екстрасистолите
• лекарства: при необходимост и по преценка на лекуващия лекар може да се назначи терапия с подходящи антиаритмични лекарства, като например бета-блокери (метопролол, атенолол), калциеви антагонисти (верапамил, дилтиазем), амиодарон и други. При екстрасистоли, провокирани от стрес и тревожност, може да се обмисли терапия с анксиолитици. При лица с намалени нива на калий и магнезий, водещи до генериране на екстрасистоли, може да се назначи допълнителна суплементация
• медицински процедури: в редки случаи, при рефрактерни на медикаментозното лечение екстрасистоли, може да се наложи лечение с катетърна аблация (унищожава се малка част от тъканта, която причинява генериране на допълнителните импулси), поставяне на пейсмейкър (подпомага поддържането на стабилен сърдечен ритъм) и други, съобразно конкретния случай
• превантивни мерки: за намаляване риска от поява на екстрасистоли при рискови пациенти се препоръчва поддържане на оптимално тегло, отказ от тютюнопушене, ограничаване консумацията на алкохол и съдържащи кофеин напитки, балансирана диета, регулярна физическа активност, мерки за овладяване на стреса

Екстрасистолите са често срещан феномен, който в повечето случаи е напълно безобиден и не налага специфична терапия. При лица, при които са налице чести екстрасистоли на фона на подлежаща сърдечна патология и особено при наличие на придружаващи симптоми, като задух, болка в гърдите и замайване, навременната оценка на състоянието, консултация със специалист и адекватна терапия могат да предотвратят потенциални усложнения.

Изображения: freepik.com