Електрокардиограма

Процесите на деполяризация и реполяризация, протичащи в сърцето, съществено се различават от тези, характеризиращи акционния потенциал (АП) в единичната миофибра. Кривата илюстрираща разпространението на възбудния импулс в сърцето като цяло, който представлява алгебричната сума от АП на миокардните клетки по време на един сърдечен цикъл, се означава като електрокардиограма (ЕКГ). В действителност ЕКГ отразява потенциалните разлики, които са резултат от деполяризацията и реполяризацията на сърдечния мускул. При това се поражда електрично поле стигащо до повърхността на тялото, тъй като тялото представлява един вид обемен проводник. С електроди поставени върху тялото и свързани с електрокардиограф може да бъде регистрирана динамиката на това електрично поле. Електрокардиографът позволява съответно усилване на генерираните потенциали. Електрокардиограмата е диагностичен инструмент, чрез който се измерва електрическата активност на сърцето. Тя отразява само свойствата на възбудимост и проводимост на миокарда.

История на електрокардиограмата

За пръв път електрична картина на сърдечната дейност е записана от Кьоликер и Мюлер през 1856 година. Най-точния образ на електрокардиограмата е постигнал Айнтхофен, с помощта на струнен галванометър. Той създава и първия електрокардиограф през 1903 година. Айнтхофен наименува и отклоненията от изоелектричната линия в електрокардиограмата - P, Q, R, S и Т. Освен това той успява да опише промените в ЕКГ-то при редица сърдечно-съдови заболявания. За тези свои открития, той получава Нобелова награда по физиология и медицина. През 1901 година Айнтхофен създава нов галванометър и през 1903 година е записана първата електрокардиограма на здрав и енергичен мъж.

Регистриране на ЕКГ

Електрокардиограмата е неинвазивно изследване и се осъществява, като се поставят електродите върху телесната повърхност. Така се отчита потенциалната разлика между две точки, която се записва на милиметрова хартия. Стандартната електрокардиограмата се състои от 12 отвеждания. Те се делят на две групи: периферни и прекордиални. За повече информация прочетете „Регистриране и оценка на ЕКГ“.

Елементи на ЕКГ

Кривата, която се получава при поставяне на електродите с помощта на ЕКГ-апарата, съдържа следните елементи:

• Р-вълна – отразява възникналото възбуждане в синусовия възел, което се разпространява в предсърдната мускулатура;
• PQ-сегмент – отразява времето необходимо за пълната предсърдна деполяризация. Неговата нормална продължителност е 0,12 до 0,20s;
• QRS-комплекс – отразява камерната деполяризация и нормално продължава от 0,05 до  0,10s;
• ST-сегмент – изоелектричен сегмент, който се регистрира по време на пълната камерна деполяризация;
• Т-вълна – отразява камерната реполяризация.

Електрична ос на сърцето

Електричната ос на сърцето представлява електрична ос на камерното активирана. Възбуждането на камерите започва от един участък, като постепенно се разпространява и обхваща целите камери. Посоката на предвижване на възбуждането се нарича електрична ос на сърцето. Тя се определя от посоката на QRS- комплекса, тъй като той е отразява камерното активиране. При разчитането на една електрокардиограма определянето на електричната ос на сърцето играе ролята на скрининг тест за търсене на болест.

Електрокардиограмата е достъпен метод за изследване на сърдечната дейност. Благодарение на нея могат да се диагностицират нарушения в сърдечния ритъм, миокарден инфакт, сърдечни дефекти, исхемична болест на сърцето, нарушения във функцията на сърдечните клапи.