Генериране на ЕКГ потенциал

По време на пълен покой (пълна деполяризация) сърдечният мускул е електрично неактивен, като сумарният потенциал клони към изоелектричната линия и при стандартните отвеждания между електродите не се регистрира потенциална разлика. Генерирането на ЕКГ потенциала може да се илюстрира по описания по-долу начин.

В течение на сърдечния цикъл това се случва два пъти - по време на предсърдно-камерната диастола (т.нар. пауза), когато трансмембранният клетъчен потенциал на покой е около - 85 mV, и по време на платото на камерния акционен потенциал, когато мембраната е напълно деполяризирана и трансмембранният потенциал е почти 0.

Между тези две състояния сърдечната мускулатура в различните си участъци и във времето е частично деполяризирана и частично поляризирана (от - 85 mV до + 20 mV и обратно). Поради тази причина средата, която заобикаля клетките на сърцето в даден участък, е противоположно заредена по отношение на друг негов участък.

По този начин, когато процесът на деполяризация се разпространява в интравентрикуларната преграда и стената на дясната камера, но още не е обхванал лявата, околната среда на клетките в преградата е отрицателна по отношение на тази от областта на сърдечния връх . Между тези участъци възниква потенциална разлика.

От това може да се направи изводът, че в определени фази на сърдечната дейност определен участък от миокарда е отрицателно зареден спрямо останалата му част. Това разделяне на положително и отрицателно заредени участъци е източник на електродвижеща сила в сърцето, пораждаща протичане на ток в екстрацелуларната течна среда. Тази среда представлява обемен проводник, а това означава, че електрическият ток може да се разпространява във всяко направление.

Поляризираните и деполяризираните участъци на миокарда могат да бъдат представени като дискретни електрични заряди, които са отделени един от друг на известно разстояние. Тези заряди образуват един дипол и пораждат протичане на ток през телесните течности от положителния към отрицателния полюс. Във всяка точка на пространството посоката на тока е перпендикулярна на равнините, получени от точки с еднакви потенциали, т.нар. еквипотенциални линии. Ако линията, която свързва електродите, е ориентирана перпендикулярно на еквипотенциалните линии, ще се регистрира максимален потенциал.