Сърдечен цикъл

Сърцето притежава способността да се възбужда и съкращава ритмично, под влияние на импулси зараждащи се във възбудно проводната система - това се нарича автоматия. Ритъмът на автоматичното съкращение е строго регулиран. У здрави възрастни индивиди средната му честота е около 70 удара в минута и е генетично обусловен. Сърдечният цикъл представлява кординираното последователно съкращение (систола) и отпускане (диастола) на предсърдния и камерния интерстициум, което продължава през целия живот на индивида. Той протича по аналогичен начин в лявата и дясната част на сърцето.

Всеки сърдечен цикъл включва следните фази:

1. Обща диастола – по време на тази фаза се осъществява камерното пълнене. Мускулатурата, изграждаща камерите и предсърдията, е отпусната. Предсърднокамерните клапи са отворени, а полулунните клапи са затворени. Посоката на движение на кръвта е от предсърдията към камерите. Обикновено камерното пълнене се в началото се осъществява с голяма скорост, а след това скоростта се забавя (диастаза). По време на тази фаза налягането в камерите е 0 mmHg, в аортата – 80 mmHg, а в белодробната артерия – 8 mmHg.
2. Предсърдна систола – съкращението на сърцето започва със систола на предсърдията. По време на камерното пълнене в синусовия възел се генерира акционен потенциал, който се разпространява и предизвиква възбуждане и съкращение на предсърдната мускулатура. По време на тази фаза няма промяна в положението на клапите (предсърднокамерните клапи са отворени, а полулунните са затворени) и се осъществява донапълване на камерните кухини с кръв. Налягането в лявото предсърдие е около 7 mmHg, а в дясното – около 4 mmHg. Така предсърдията осигуряват 8-10% от обема кръв, която се намира в камерите в края на диастолата. Тази кръв се означава като краен диастолен обем. Неговото количество е приблизително 130 милилитра.
3. Изоволуметрично съкращение – след генерирането на импулс в синусовия възел, той се предава до атриовентрикуларния, разпространяване се и предизвиква съкращение на камерите. Тази фаза започва едва когато вътрекамерното налягане надвиши предсърдното. Тогава атриовентрикуларните клапи се затварят и обемът кръв в камерите е равен на крайния диастолен обем (130 милилитра). За да се изтласка тази кръв в големите съдове, е необходимо вътрекамерното налягане да надвиши диастолното налягане на големите съдове (аортата и белодробната артерия). Едва тогава се създават условия за преминаване към следващата фаза от сърдечния цикъл.
4. Изтласкване – това е най-съществената част от сърдечния цикъл, по време на която урадният обем (около 70 милилитра) се изтласква от камерите в големите съдове. Скоростта в началото е голяма, но постепенно се понижава. Изтласкването на ударния обем кръв води до понижаване на вътрекамерното налягане и затваряне на полулунните клапи. Тогава в камерите остава един обем кръв наречен краен систолен обем, който е около 60 милилитра.
5. Изоволуметрично отпускане – при спадане на вътрекамерното налягане под стойността на налягането в предсърдията, предсърднокамерните клапи се отварят и започва нов цикъл.

Явленията в дясната половина на сърцето малко се различават от сърдечния цикъл в лявата. Наляганията в десната камера и белодробната артерия са много по-ниски. Систолата в дясното предсърдие започва малко по-рано и отварянето на пулмоналната клапа предшества аортната, а затварянето на аортната клапа предшества пулмоналната.

По време на сърдечен цикъл се наблюдават обеми като ударен обем (УО) и минутен обем (МО). Обемът кръв, който се изтласква от всяка камера по време на систола се нарича ударен обем (УО). Минутният обем е количеството кръв, което сърцето изтласква в системното или белодробното кръвообращение.