Разпространение на акционния потенциал

Клетките на работния миокард образуват два функционални синтициума. Възбудно-проводната система, включваща синусовия възел, атрио-вентрикуларния възел, снопчето на Хис и влакната на Пуркиние, обуславя възникването и провеждането на импулсите. Тази система е от изключително значение за координиране на явленията на сърдечния цикъл.

Деполяризацията на дадена миофибра (скоростта, с която се осъществява разпространението на акционния потенциал) се влия е от скоростта на нарастване и амплитудата на акционния потенциал, както и от диаметъра на миофибрите. С по-голяма скорост се провежда възбудният импулс, по миофибрите, имащи по-голяма дебелина.

Забавеното провеждане на възбудния импулс в атриовентрикуларния възел и ускоряването в снопчето на Хис и влакната на Пуркиние осигуряват определена координация и последователност в съкращението на сърцето. Този механизъм се изразява в следното: първо се възбуждат и съкращават почти едновременно двете предсърдия, след което се съкращава върхът на сърцето и най-накрая - основата на камерите. Забавянето на импулса позволява да завърши систолата на камерите, като с това се реализира помпената им функция, преди до тях повторно да е стигнал импулс от предсърдията.