Устройство и функция на сърдечния мускул

Сърдечно-съдовата система е жизнено важна за организма. Нейните основни функции са незаменима част от нормалното протичане на всички физиологични процеси. Част от тях са:

• доставка на кислород и на необходимите хранителни вещества до всички органи;
• отнасяне на ненужните продукти от обмяната до органите, които ги изхвърлят от организма;
• участие в поддържането на телесната хомеостаза (не относителното постоянство в организма) – поддържане на телесната температура.

Функционална морфология на сърдечния мускул

Сърцето е кух, мускулест орган, който е съставен от четири кухини – две камери и две предсърдия. Кръвта в сърцето се движи само в една посока – от предсърдията към камерите. Това еднопосочно движение се осъществява благодарение на съществуването на клапи. Клапите са няколко – предсърднокамерна (митрална), трикуспидална и полулунни клапи (пулмонална и аортна). Предсърднокамерната клапа между лявото предсърдие и лявата камера е съставена от две платна. По тази причина се нарича бикуспидална или митрална. Платната на клапата се залавят за папиларните мускули чрез chordae tendinae. Клапата между дясното предсърдие и камера е съставена от три платна и се нарича трикуспидална. Между камерите на сърцето и големите съдове също има клапи. Те се наричат полулунни или семилунарни. Съставени са от по три джобчета, които при изпълването им с кръв спомагат за затварянето на клапата.

Сърдечната стена е изградена от три слоя:

1. Ендокард – вътрешен слой;
2. Миокард – среден слой;
3. Епикард – външен слой.

Миокардът е изграден от кардиомиоцити, които са два основни вида – кардиомиоцити на работния миокард (предсърдна и камерна сърдечна мускулатура) и клетки на възбудно-проводната система на сърцето. Това разделение се базира на структурните особености на кардиомиоцитите и функционалните им различия. Клетките на възбудно-проводната система са по-малки, по-светли и окръглени, като съдържат по-малко контрактилни органели и митохондрии.

Устройство на работния миокард

Клетките на работния миокард са напречно-набраздени, подобно на скелетните мускули. В тях са разположени миофибрили, които са изградени от съкратителни белтъци. Те имат добре развита Т-тубулна система (система от трансверзални каналчета – Т-тубули). Трансверзалните каналчета представляват дълбоки вдавания на клетъчната мембрана. В кардиомиоцитите се намират множество митохондрии, тъй като функциите на миокарда са тясно свързани с аеробните обменни процеси. Съкратителните елементи на кардиомиоцитите са обвити от саркоплазмен ретикулум, който представлява резервоар на калциеви йони. На границата между съседните кардиомиоцити се намират плътни образувания наречени интеркаларни дискове. Те осъществяват механична връзка между отделните клетки. В периферната им част се намират електрични синапси.

Устройство на възбудно-проводната част

Свойствата на сърдечния мускул биват възбудимост, проводимост и съкратимост. Той се възбужда и съкращава ритмично, посредством импулси, идващи от възбудно-проводната система. Миокардът може да се повлияе от различни фактори (химични, топлинни, механични), когато те имат прагова сила. Ако дразненето е подпрагово сърцето не реагира. При прагово или надпрагово, настъпват максимални за момента възбуждение и съкращение.

Съществен елемент в устройството и функцията на сърдечния мускул е възбудно-проводната система, която се състои от синусов възел, атрио-вентрикуларен (предсърдно-камерен) възел, снопче на Хис (His) и мрежа на Пуркиние (Purkinje). Синусовият възел е разположен в стената на дясното предсърдие между устията на двете кухи вени. Атрио-вентрикуларният (предсърдно-камерен) възел се намира в дясното предсърдие в непосредствена близост с междупредсърдната преграда, където се намира отворът на коронарния синус. Той преминава в снопчето на Хис, което прониква в междукамерната преграда, след това се разделя на ляв и десен клон, които се разполагат от двете страни на междукамерната преграда. Мрежата на Пуркиние се образува от тези два клона и прониква в мускулатурата на двете камери. Снопчето на Хис е единствената връзка на предсърдната с камерната мускулатура, които са разделени от фибринозния пръстен, разположен между предсърдията и камерите.

Сърдечният мускул представлява един функционален синцитиум от голям брой сърдечно мускулни клетки взаимосвързани по такъв начин, че когато една се възбуди, импулсът се разпространява до всички и те се съкращават. Това става сравнително бързо и позволява на сърцето да се съкращава като един мускул.