Екстракардиална регулация

Функциите на сърдечно-съдовата система са от ключово значение са нормалната физиология на човешкия организъм. Тази система е изградена от сложни пътеки от вени, артерии и капиляри и от централния орган сърце. Сърдечния цикъл, включващ систола и диастола, осигурява движението на кръвта по кръвоносните съдове и снабдяването на всички тъкани и органи с кислород. Тази функция е от изключително значение, поради, което е подложена на прецизна регулация.

Екстракардиалната регулация на сърдечната дейност се разделя на два подвида: нервна и хуморална.

Екстракардиална нервна регулация

Екстракардиалната нервна регулация се осъществява от вегетативната нервна система (ВНС). Ефектите причинени от нея могат да се групират по няколко начина:

• хронотропен ефект – върху сърдечната честота;
• дромотропен ефект – върху скоростта на провеждането;
• инотропен ефект – върху силата на сърдечните съкращения;
• батмотропен ефект – върху възбудимостта.

Ефектите на двата дяла на ВНС върху сърдечната дейност се опосредстват от медиатори. Крайните окончания на симпатикуса отделят адреналин и норадреналин, а на вагуса – ацетилхолин. Под влияние на ацетилхолина в сърдечния мускул се създават условия за хипеполяризация, докато норадреналинът улеснява деполяризация.

Симпатиковата инервация показва положително тропно действие върху сърдечната дейност или с други думи положителен хронотропен, дромотропен, инотропен и батмотропен ефект. Парасимкатиковата инервация оказва отрицателен ефект върху сърдечната дейност.

Двата дяла на ВНС осигуряват бързо и фино нагаждане на сърдечната дейност към нуждите на целия организъм.

Екстракардиална хуморална регулация

Екстракардиалната хуморална регулация се осъществява от хормоните, произвеждани от някои ендокринни жлези, от паракринни регулатори и от концентрацията на електролити в кръвта.

Влияние върху сърдечната дейност оказват хормоните на надбъбречната сърцевина, на щитовидната жлеза и на панкреаса. Адреналинът и норадреналинът имат ефекти подобни на тези на симпатикуса. Щитовидните хормони ускоряват сърдечната честота и повишават възбудимостта на миокарда. Инсулинът има положителен инотропен ефект, а глюкагонът – положителен хронотропен ефект.

Паракриннната регулация се осъществява от физиологично активните вещества, произвеждани от ендотела на коронарните съдове и от клетките на работния миокард. Такива вещества са ендотелина, азотния оксид и атриалния натрийуретичен пептид.

Нивата на електролитите в плазмата са главните участници в електролитната регулация. Основните регулатори са калиевите катиони, калциевите катиони, натриевите катиони и магнезиевите катиони.

Екстракардиалната регулация осигурява прецизно „настройване“ на сърдечната дейност към нуждите на организма.