Екстракардиална регулация
Функциите на сърдечно-съдовата система са от ключово значение са нормалната физиология на човешкия организъм. Тази система е изградена от сложни пътеки от вени, артерии и капиляри и от централния орган сърце. Сърдечния цикъл, включващ систола и диастола, осигурява движението на кръвта по кръвоносните съдове и снабдяването на всички тъкани и органи с кислород. Тази функция е от изключително значение, поради, което е подложена на прецизна регулация.
Екстракардиалната регулация на сърдечната дейност се разделя на два подвида: нервна и хуморална.
Екстракардиална нервна регулация
Екстракардиалната нервна регулация се осъществява от вегетативната нервна система (ВНС). Ефектите причинени от нея могат да се групират по няколко начина:
- хронотропен ефект – върху сърдечната честота;
- дромотропен ефект – върху скоростта на провеждането;
- инотропен ефект – върху силата на сърдечните съкращения;
- батмотропен ефект – върху възбудимостта.
Ефектите на двата дяла на ВНС върху сърдечната дейност се опосредстват от медиатори. Крайните окончания на симпатикуса отделят адреналин и норадреналин, а на вагуса – ацетилхолин. Под влияние на ацетилхолина в сърдечния мускул се създават условия за хипеполяризация, докато норадреналинът улеснява деполяризация.
Симпатиковата инервация показва положително тропно действие върху сърдечната дейност или с други думи положителен хронотропен, дромотропен, инотропен и батмотропен ефект. Парасимкатиковата инервация оказва отрицателен ефект върху сърдечната дейност.
Двата дяла на ВНС осигуряват бързо и фино нагаждане на сърдечната дейност към нуждите на целия организъм.
Екстракардиална хуморална регулация
Екстракардиалната хуморална регулация се осъществява от хормоните, произвеждани от някои ендокринни жлези, от паракринни регулатори и от концентрацията на електролити в кръвта.
Влияние върху сърдечната дейност оказват хормоните на надбъбречната сърцевина, на щитовидната жлеза и на панкреаса. Адреналинът и норадреналинът имат ефекти подобни на тези на симпатикуса. Щитовидните хормони ускоряват сърдечната честота и повишават възбудимостта на миокарда. Инсулинът има положителен инотропен ефект, а глюкагонът – положителен хронотропен ефект.
Паракриннната регулация се осъществява от физиологично активните вещества, произвеждани от ендотела на коронарните съдове и от клетките на работния миокард. Такива вещества са ендотелина, азотния оксид и атриалния натрийуретичен пептид.
Нивата на електролитите в плазмата са главните участници в електролитната регулация. Основните регулатори са калиевите катиони, калциевите катиони, натриевите катиони и магнезиевите катиони.
Екстракардиалната регулация осигурява прецизно „настройване“ на сърдечната дейност към нуждите на организма.
Подраздели на Екстракардиална регулация
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СПРИНЦОВКА С ИГЛА 2 мл * 10
СПРИНЦОВКА С ИГЛА 10 мл * 1
РОЗОВА ИНЖЕКЦИОННА ИГЛА 18 G * 100
ЗЕЛЕН АБОКАТ КАТЕТЪР 21 БЪТЕРФЛАЙ
КАФЯВА ИНЖЕКЦИОННА ИГЛА 26 G * 100
ИНСУЛИНОВА ИГЛА NOVO FINE G31 6 мм
Библиография
http://www.ncvc.go.jp/english/res/car_dyn/Car_Dyn_002.html
https://courses.cit.cornell.edu/bionb491/Lecture%20slides/Neural%20Regulation%20031109a.pdf
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK470295/
Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО
Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“
СТАТИЯТА е свързана към
- Физиология на сърдечно-съдовата система
- Регулация на сърдечната дейност
- Хирургически дренаж
- Кръвният шоколад Хематоген - полезният десерт от СССР
- Електрокардиограма (ЕКГ)
- Техники и натурални средства, помагащи при сърцебиене
- Екстрасистоли
- Ехокардиография
- Лечение на дехидратация (рехидратация)
- Пречистване на кръвта с естествени средства
- Гама-глутамилтранспептидаза (ГГТ, ГГТП)
- Пълна кръвна картина (ПКК)
Коментари към Екстракардиална регулация