Вегетативни функции на нервната система

Вегетативната нервна система (ВНС) има изключително важно участие в регулацията на дейността на вътрешните органи. Тя е неволева и по тази причина се нарича автономна нервна система.

Вегетативните функции на нервната система могат да се обобщят в три основни направления:

1. Поддържане на хомеостазата в организма;
2. Координиране на реакциите на организма при стрес и физическо натоварване;
3. Спомага за дейността на ендокринната система в осъществяване на репродукцията.

Ефектите на вегетативната нервна система се осъществяват на принципа на рефлексната дъга. Импулсите, възникващи във висцералните рецептори (интерорецептори), се провеждат по аферентни неврони до вегетативни центрове в централната нервна система, разположени в гръбначния мозък, мозъчния ствол, хипоталамуса и лимбичната кора. Благодарение на интерорецепторите се възприемат промените във вътрешната среда на организма. ВНС взема участие и в регулацията на процеси, обусловени от въздействието на околната среда върху организма, като промяна на температурата и физическо натоварване. Например симпатикусът е активен при подготовка на организма за реакция от типа "Борба или бягство", а парасимпатикусът - при състояние на "Почивка и храносмилане".

Вегетативната нервна система регулира моторната и секреторната функция на храносмилателната система, съкращенията на сърцето, тъканния кръвоток, кръвното налягане, тонуса на кръвоносните съдове, съкращението на гладката мускулатура на бронхиолите и на пикочния мехур, терморегулацията, диаметъра на зеницата, зрителната акомодация. За повече информация прочетете "Влияние на ВНС върху дейността на различни органи и системи".

Въпреки, че не са под съзнателен контрол, вегетативните функции на нервната система могат да бъдат повлияни от мозъчната кора и лимбичната система. Еферентната част на ВНС се различава от тази на соматичната нервна система по това, че се състои от два неврона. Телата на първите неврони, известни като преганглийни неврони, са разположени в ЦНС. Техните аксони в повечето случаи са миелинизирани. Те завършват върху телата на вторите неврони (постганглийни неврони) като формират синапси в т.нар. вегетативни ганглии, които лежат в ЦНС. Аксонът на втория неврон инервира ефекторния орган. Постганглийните неврони са предимно немиелинизирани. Предаването на сигнала се осъществява посредством отделянето на медиатори. Еферентните сигнали достигат до прицелните органи по двата дяла на вегетативната нервна система - симпатиков дял и парасимпатиков дял.

Сравнение между вегетативната нервна система и соматичната нервна система: