Физиология на нервната система

Нервната система, заедно с ендокринната система, представлява една от регулиращите системи в живия организъм. Благодарение на нервната система се осъществява контрол на дейността на всички органи и системи, както и съгласуване на активността им. Така те функционират като единно цяло.

Нервната регулация се характеризира с бързина и прецизност. Нервната система може да регистрира дори минимални изменения в околната и вътрешната среда на организма и реагира на тях по съответен начин. По този начин организъм се приспособява към изменящите се условия на външната среда, което е едно от условията за просъществуването на индивида.

Нервната система е изградена от нервна тъкан, кръвоносни съдове и малко количество съединителна тъкан. Клетките, които изграждат тъканта са нервните клетки (неврони) и глиалните клетки (глия). Невроните обработват и провеждат информация, а глията има спомагателни функции – тя създава благоприятни условия за работата на невроните.

Най-общо функциите на нервната система могат да бъдат разделени на четири групи:

1. Сетивна (сензорна) функция – посредством нея се получава информация за състоянието на външната среда и вътрешната среда на организма посредством сетивните (сензорни) рецептори, както и провеждането и обработката на тази информация в мозъка. Сетивните функции на нервната система лежат в основата на цялостната познавателна (когнитивна) дейност на човека.
2. Двигателната (моторна) функция – тя се изразява в регулация на съкращенията на скелетните мускули. Преместването на едни части на тялото спрямо други, както и цялостното придвижване на човека в пространството са резултат на двигателните функции на нервната система. Висша форма на двигателна дейност са прецизните движения на ръцете, които човек извършва при трудова дейност, свирене на музикални инструменти, както и движенията на човешките гласни връзки при говор и пеене.
3. Вегетативни функции – чрез тях се контролира активността на вътрешните органи и на жлезите с вътрешна секреция. Вегетативните функции участват в контролирането на важни физиологични процеси като работата на сърцето, белия дроб, храносмилателната и отделителната система, тонуса на кръвоносните съдове, потните, мастните и слюнчени жлези и други.
4. Висши функции на нервната система – към тях се отнасят паметта, обучението, вниманието, човешката реч, съзнанието, поведението, емоциите и мисленето. При реализиране на висшите функции на нервната система участват голям брой различни нервни структури - както подкорови, така и корови. Характерно е задължителното участие във всички случаи на кората на главния мозък и в частност, на нейните асоциативни зони. Асоциативните зони на кората обработват полимодална информация – тоест към една и съща асоциативна зона може да конвергира информация за различни сензорни модалности (зрителна, слухова и други), както и информация, имаща отношение към регулация на движенията.

В зависимост от това в осъществяването на кои функции взимат участие, в нервната система има няколко основни дяла: сетивен, двигателен и вегетативен.

Структура на нервната система

От топографска гледна точка се различават централна и периферна нервна система. Централната нервна система (ЦНС) се състои от главен мозък и гръбначен мозък, разположени съответно в черепната кухина и гръбначния канал. Периферната нервна система (ПНС) се намира извън тези кухини и включва нервите и ганглиите, които могат да бъдат сетивни и вегетативни.

Гръбначният мозък получава сетивна информация от кожата и от ставите, мускулите и сухожилията на туловището и крайниците, както и от редица вътрешни органи. Той контролира двигателната активност на мускулите на туловището и крайниците, а също така и някои вегетативни функции. Дели се на шиен (8 сегмента), гръден (12 сегмента), поясен (5 сегмент), кръстцов (5 сегмент) и опашен (1 сегмент) дял.

Главният мозък е изграден от четири големи дяла:

• мозъчен ствол – към него се отнасят продълговатия мозък, моста и средния мозък. Той може да се разглежда като продължение на гръбначния мозък. Мозъчният ствол получава информация от главата и шията и контролира тяхната двигателна активност. Тук се намират ядрата на 12-те черепномозъчни нерви. В мозъчния ствол се разполага ретикуларната формация, която е представена от голям брой, разнородни по характер неврони, образуващи своеобразна мрежа. Въпреки дифузният характер на ретикуларната формация в нея могат да бъдат разграничени отделни ядра. Формацията оказва влияние върху регулирането на състоянията на бодрост и сън, мускулния тонус, дихателния център.;
• междинен мозък – към него се отнасят двата таламуса и хипоталамуса. Той участва в обработката на сетивната информация. Таламусът е неизменна междинна станция по пътя на различните сетивни системи. Хипоталамусът регулира редица вегетативни функции - работата на сърцето, на белите дробове, контролира телесната температура и работата на жлезите с вътрешна секреция. Като част от лимбичната система на мозъка, хипоталамусът има най-тясно отношение към емоционалната сфера (състояния на радост, гняв, страх и други).;
• малък мозък – участва в запазване на равновесието и в координиране на движенията. Съгласува активността на отделните мускулни групи, като придава на движенията плавност, точност и прецизност.;
• краен мозък – това най-развитата част на главния мозък. Той е изграден от две полукълба и от няколко дълбоко разположени подкорови ядра. Подкоровите ядра участват главно в регулирането на двигателната активност. Двете полукълба се свързват със съзнателната, волева активност на човека. При човека крайният мозък е развит до такава степен, че покрива почти изцяло останалите дялове. Те могат да бъдат видени само ако полукълбата на крайния мозък бъдат повдигнати и частично отстранени.

Нервната система е от ключово значение за нормалното функциониране на човешкия организъм. Благодарение на нея се осъществява прецизна регулация на физиологичните процеси.