Висши функции на нервната система

Функциите, които са свързани с човешкото съзнание и се реализират със задължителното участие на кората на главния мозък, се означават като висши функции на нервната система. Към висшите функции на нервната система се причисляват:

• възприятията;
• вниманието;
• речта;
• мисленето;
• поведението;
• познанията;
• паметта и обучението;
• волевата двигателна активност и съзнателния контрол.

Освен кората на големите полукълба, в реализацията на висшите функции участват и редица подкорови структури на мозъка. Такива структури са частите на сетивните системи, на системата за регулация на движенията, на ретикуларната формация, на вегетативните центрове, на лимбичната система. За осъществяването на висшите функции на нервната система е необходимо обединяване (интеграция) на функциите на голям брой мозъчни структури, поради което те се наричат още интегративни функции на нервната система.

За да се разбере неврофизиологичната основа на висшите функции е необходимо да се познават физиологията на мозъчната кора и по-специално нейните асоциативни зони.

Висшите функции на нервната система са свързани с човешкото съзнание. За тяхното осъществяване главна роля има кората на главния мозък. Най-голямо значение за тяхното нормално протичане имат асоциативните зони на мозъчната кора, като префронталната асоциативна корова зона има значение за интелекта и поведението на човека, парието-темпоро-окципиталната зона – за комплексните възприятия, а лимбичната система – за емоциите, мотивацията и паметта.

Всяка една мозъчна хемисфера има различни функции. На този факт се дължи функционалната асиметрия на мозъчните хемисфери. Дясната хемисфера е специализирана по отношение на пространствената ориентация, разпознаването на лица и възприемането на музика, а лявата – по отношение на речта, логическите операции и математическите задачи.

Съзнанието е състояние на мозъка, което се характеризира с правилна ориентация на индивида за време, място и за самия себе си. То е необходимо за осъществяване на всички висши функции на нервната система.

Вниманието е процес на фокусиране върху определени стимули за сметка на игнориране на останалите. То е два вида – волево и неволево. Функцията на вниманието е да се подбере важната информация за даден момент. То стои в основата на речта, обучението, паметта и мисленето.

Речта е уникалната способност за комуникация между хората чрез вербално кодиране. В разбирането и изразяването на речта участват много зони на мозъчната кора, като най-важни са зоната на Вернике, зоната на Брока в доминантната хемисфера. Зоната на Вернике е необходима за разбирането на говорната реч, а зоната на Брока за изразяването на речта. При увреждането на тези зони настъпват нарушения в речта – афазия.

Обучението е процес на придобиване на нови знания и умения. То се дели на два вида неасоциативно (научават се свойствата на един или друг стимул, без да се заучава връзката между тях) и асоциативно (научава се закономерната връзка между два или повече стимула). Паметта е способност за въвеждане, съхраняване и възпроизвеждане на информация. Тя се дели на сетивна, краткотрайна и дълготрайна. Преминаването на информация от краткотрайната към дълготрайната памет се нарича консолидация. Неврофизиологичните механизми на обучението и паметта включват промени в ефективността на синаптичното предаване и структурни промени в синапсите.

Поведението включва всички действия на организма, които са насочени към задоволяване на жизнените нужди и към приспособяване към промените на околната среда. То се осъществява с помощта на сетивната, двигателната и мотивационната система.

Висшите функции на нервната система са незаменима част от физиологията на човешкия организъм.