Неврологичен статус

Изследването на неврологичен статус (status neurologicus) включва оценка на функциите на нервната система и наличието на техни разстройства под формата на невролоични симптоми и синдроми. Намирането на последните насочва към съществуване на увреждане и дисфункция на определени неврологични структури.

Поради изключителната важност на данните от неврологични преглед на болния снемането на неврологичен статус трябва да бъде извършено системно, задълбочено и изчерпателно по строго определен ред, който не допуска да бъде изпусната нито една структура и функция на нервната система, нито един симптом или синдром.

Обективната оценка на състоянието на пациента, т.е прегледът от невролога, започва с кратък соматичен статус, следван от снемане на разгънат неврологичен статус и ориентировъчен психичен статус.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Неврологичният преглед е показан при съмнение за наличие на неврологично разстройство. Може да се извърши:

• По време на рутинен преглед
• След преживяна травма
• При проследяване прогресията на дадено неврологично заболяване
• Когато пациента има някои от следните оплаквания: главоболие, замъглено виждане, промяна в поведението, лесна умора, промяна в баланса и кординацията, изтръпване или мравучкане в ръцете или краката, затруднено движение на крайниците, травма на главата, шията или гръба, припадъци, неясен говор, слабост, тремор.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Обикновено не се налага специална предварителна подготовка преди снемането на неврлогичен статус. Пациентът трябва да бъде буден и внимателно да следи и изпълнява възложените му задачи. Стаята трябва да бъде тиха и добре осветена.

Необходима е психо-емоционална релаксация на пациента, поддържане на словесен контакт по време на изследването с успокояващи разяснения относно процеса на изследване. Понякога се налага отвличане вниманието на болния чрез допълнителни въпроси или със задачата да брои на глас от 1 до 100 или обратно.

Физикална релаксация също е необходима за осигуряване на оптималното за съответния рефлекс положение на тялото и крайниците. Желателно е рефлексите да се изследват симетрично.
Ако имате въпроси за подготовката на изследването, рисковете или получените резултати се обърнете към Вашия лекар.

Метод на провеждане на изследването:

Изследването се извършва в кабинета на невролога. Може да се използват инструменти като камертон, фенерче, чукче, офталмоскоп, таблици за проверка на зрението, игли и други.

Неврологичния статус се снема в следния ред: 

Менинго-радикуларни симптоми:

• вратна ригидност;
• симптом на Керниг;
• симптоми на Брудзински – горен, долен, реципрочен;
• триножников симптом;
• фотохипестезия и кожна хиперестезия;
• при кърмачета – бомбиране на фонтанелата; симптом на Лесаж. 

Изследване на черепномозъчни нерви:

• Обонятелен нерв – всяка ноздра по отделно се изследва с ароматни вещества.
• Зрителен нерв – зрителна острота, зрителни полета, очни дъна, цветоусещане, чувствителност към слаба светлина.
• Очедвигателни нерви (III, IV, VI) – ширина на очните цепки, екзофталм – енофталм, страбизъм, форма и големина на зениците, зенични реакции на светлина, акомодация и конвергенция, движения на очните ябълки, нистагъм, диплопия.
• Троичен нерв (n.trigeminus) – сетивност на лицето, проверка за болкови точки на Вале за трите клона на троичния нерв, корнеални и конюнктивални рефлекси, движения на долната челюст, мандибуларен рефлекс, оценка на дъвкането.
• Лицев нерв (n.facialis) – повдигане на веждите, намръщване на челото, затваряне на очите, показване на зъбите, изразеност на назо-лабиалните гънки, свирене с уста.
• Слуховоравновесен нерв (n.vestibulocochlearis) – острота и обем на слуха, локализация на звука, проби на Рене, Вебер, Швабах; вестибуларни апарати.
• Езикогълтачен нерв (n.glossopharyngeus) и блуждаещ нерв (n.vagus) – вкус, движения на мекото небце, фонация, фарингеални рефлекси.
• Допълнителен нерв (n.accessorius) – повдигане на рамената, въртене на главата.
• Подезичен нерв (n.hypoglossus) – подвижност на езика, отклонение встрани, атрофия, фибриларни и фасцикуларни потрепвания.

Изследване на двигателни функции:

• Оглед на мускулатурата – атрофия, фибриларни и фасцикуларни потрепвания, хиперкинезии.
• Активни движения – обем, скорост, мускулна сила, синкинезии
• Пасивни движения – мускулен тонус (атония, хипотония, спастичност, ригидност, spasmus mobilis)
• Координация – проба на Ромберг, носо-показалечна проба, колянно-стъпална проба, проба на Барани, проба на Тома, дистоничен феномен на Янишевски, диадохокинеза, асинергия, феномен на обратния тласък на Stewart – Homes.
• Походка – вялопаретична, степажна, спастично-паретична, косяща, ригидна, миопатична, атактична и други.
• Говор – дизартричен, дистоничен, скандиран, експлозивен, забавен, монотонен, заекване и други.
• Механична възбудимост на мускулите и нервите – симптом на Хвостек, Трусо и друго.

Изследване на рефлекси:

• Физиологични: конюнктивални, корнеални, фарингеални, мандибуларен, стило-радиални, на m.biceps brachii и на m.triceps brachii, коремни – горни, средни и долни, кремастерни, Ахилови, плантарни и други.
• Патологични: пирамидни – Хофман, Трьомнер, Майер (горни крайници), Бабински, Чадок, Опенхайм, Гордон, Шефер, Россолимо, Жуковски, Мендел – Бехтерев (на долни крайници) .
• Орални автоматизми – палмо-ментален (Маринеску – Радович), назо-лабиален на Аствацататуров, хоботков, хватателен рефлекс на Янишевски.

Изследване на сетивност:

• Оплаквания на болния – болки, парестезии — характер, степен, локализация и времетраене.
• Болкови точки на Вале: за троичния нерв, за седалищния нерв, междуребрените нерви, изхода на спиналните коренчета.
• Болкови симптоми на разтягане: на седалищния нерв – симптом на Лесег, Боне; на бедрения нерв – симптом на Васерман; коренчеви болки от ликворен тласък при теста на Нери, тест на Дежерин.
• Повърхностна сетивност – за допир, болка, температура (топло, студено).
• Дълбока сетивност – ставно-мускулна, вибрационна, за натиск и тежест.
• Сложна сетивност – двумерно-пространствена (графестезия), дискриминативна, за локализация, стереоестезия (обемният усет).

Изследване на висши корови функции – гнозис, пракси, реч.
Търсят се гностично – праксични разстройства: афазия, агнозия, апраксия.

Разстройства на тазови резервоари: задържане и незадържане на урината и изпражненията, мехурен автоматизъм и други. Тези нарушения се установяват чрез анамнезата, наблюдение и палпация.

Разстройства на половата дейност:

• разстройство на либидото: фригидност, хиперсексуалност
• импотенция
• непълна или липса на ерекция, продължителна болезнена ерекция
  
• затруднена или липса на еякулация, преждевременна еякулация
• вагинизъм, липса на оргазъм - при жените

Тези нарушения се установяват предимно от анамнезата.

Вазомоторни, секреторни и трофични разстройства.

• Вазомоторни разстройства: побледняване, зачервяване, еритеми по кожата и крайниците, акроцианоза, акропарестезии, мъртвешки пръсти, уртикария, местен дермографизъм - бял, червен, рефлекторен дермографизъм, локална температура.
• Секреторни разстрйства: потна секреция – хиперхидроза, анхидроза; слюнчена секреция – хиперсаливация или сиалорея; мастна секреция; слъзна секреция.
• Трофични разстройства: атрофия на кожата и подкожната тъкан, дистрофия на кожните аднекси – косми, нокти, кожни жлези, мускулни атрофии, хипертрихоза или обезкосмяване; кожни пигментации – хиперпигментация или депигментация; трофични рани, декубитуси.

Изследване на психично систояние:

Събират се данни от психичния статус за психомоториката и волята, съзнанието и ориентацията, емоциите, мисленето, интелекта и паметта на пациента.

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на неврологичното изследване може да усетите дискомфорт, лека болка, слабост, изтръпване, залитане. При наличие на тези или появата на други симптоми трябва да съобщите на изследващия лекар.

Резултати от проведеното изследване:

Въз основа на находката от неврологичния статус се изгражда съответен синдром, който в съчетание с данните от анамнезата, соматичния, психичния статус и параклиничните изследвания ще позволи да се постави определена топична и нозологична диагноза.