Електромиография (ЕМГ) и нервна проводимост

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждането на изследването? 

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Електродиагностичните изследвания обхващат широк набор от специализирани тестове, включително електромиография и изследване на нервна проводимост.

Електромиографията — ЕМГ (Electromyography — EMG) е изследване, с помощта на което се определя електрическата активност на мускулите в покой и при съкращение.

При изследването на нервна проводимост се измерва колко добре и колко бързо нервите могат да предават електрически сигнали.
Нервите контролират дейността на мускулите чрез електрически сигнали, наречени нервни импулси.

Електромиографията се извършва с помощта на апарат, наречен електромиограф, чрез който се прави запис на електрическата активност на мускулните клетки, наречен електромиограма.

Измерването на електрическата активност на мускулите и нервите подпомага диагностицирането на различни заболявания, които засягат мускулите (мускулна дистрофия) и/или нервите (периферна невропатия, амиотрофична латерална склероза-ALS/болест на моторния (двигателния) неврон).

За да се получат по-добри резултати, обикновено електромиограмата се провежда едновременно с изследване на нервната проводимост.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Електромиографията има разнообразни клинични и биомедицински приложения.

Освен за диагностика на невромускулни заболявания, ЕМГ може да се използва като изследователски метод за изучаване на кинезиологията и нарушенията в двигателния контрол.

EMG понякога се използва за насочване на иглата при инжектиране на ботулинов токсин или фенол в мускулите.

Електромиография се използва и при протезите с миоелектрично управление.
Миоелектричните протези се управляват от потребителя чрез съкращаване на мускулите в чукана, като по този начин се генерират електромиографски (ЕМГ) сигнали, които активират електродвигател в лакътя, китката или дланта. 

Изображение: www.neurogadget.net

ЕМГ с последваща акселеромиография (АМГ) може да се използва за наблюдение на невромускулната функция по време на общата анестезия, при която са използвани невромускулни блокиращи лекарства.
Целта е да се избегне следоперативен остатъчен кураре подобен ефект.

Основното клинично приложение на електромиография (ЕМГ) е свързано с установяване причината за признаци и симптоми, които насочват към увреждане на мускулите и нервите.

Тези симптоми могат да включват:

• мускулна слабост;
• мускулни болки или спазми;
• изтръпване;
• скованост;
• парализа;
• неволеви мускулни потрепвания (или тикове);

Резултатите от ЕМГ могат да спомогнат да се определи основната причина за тези симптоми, като например:

• мускулни заболявания — например мускулна дистрофия или полиомиозит;
• заболявания, засягащи връзката между мускулите и нервите (нервно-мускулните синапси) — миастения гравис;
• увреждания на нервите извън гръбначния мозък (периферните нерви) — синдром на карпалния тунел, периферни невропатии;
• заболявания на нервите, които инервират мускулите (моторните неврони) — амиотрофична латерална склероза/болест на двигателния (моторния) неврон или полиомиелит;
• заболявания, които засягат нервните коренчета (радикулопатии) — дискова херния;

Чрез електромиография не могат да се установят заболявания на главния и гръбначния мозък.

Изследването на нервната проводимост се провежда с цел:

• Откриване на увреждане на периферната нервна система, тоест на всички нерви, излизащи от главния и гръбначния мозък, както и на техните по-малки разклонения.

  Това изследване често се използва в помощ на диагностицирането на заболявания, като например синдром на карпалния тунел или синдром на Guillain-Barre (Гилен-Баре).

Необходима ли е предварителна подготовка

Преди изследването ще бъдете помолени да подпишете формуляр за информирано съгласие, в който е посочено, че разбирате рисковете от изследването и сте съгласни да го направите.
Ако имате някакви въпроси относно необходимостта от теста, рисковете и провеждането му — не се притеснявайте да попитате лекуващия си лекар.

Трябва да информирате лекуващия си лекар:

• За всички лекарства с рецепта, витамини, хранителни добавки и билкови средства, които приемате, тъй като някои медикаменти могат да повлияят резултатите от теста.

Може да се наложи да спрете приема на някои лекарства преди изследването.

Ако приемате лекарства, намаляващи съсирването на кръвта — варфарин, клопидогрел или аспирин, може да се наложи да преустановите техния прием преди изследването.

Не трябва да спирате приема на лекарства без преди това да се консултирате с Вашия лекар.

• Ако имате хемофилия и друго нарушение на кръвосъсирването, което причинява продължително кървене;
• Aко имате поставен пейсмейкър или друго медицинско устройство;

Изображение: www.uni-stuttgart.de

Преди изследването

• Не трябва да пушите в продължение на най-малко 3 часа преди процедурата;
• Не трябва да консумирате храни и напитки, които съдържат кофеин, поне 2-3 часа преди процедурата;
• Тъй като електродите се прикрепват към кожата, необходимо е да се изкъпете преди изследването, за да бъде кожата Ви чиста, с което се улеснява провеждането на теста.

  След измиването върху кожата не трябва да се прилагат спрейове, кремове, лосиони и други подобни.

• Телесната температура може повлияе на резултатите от теста.
  Ето защо, ако навън е много студено, трябва изчакате в затоплена стая за известно време.

В деня на изследването

В деня на изследването трябва да носите удобни и широки дрехи, които може да се наложи да свалите. Могат да Ви бъдат предоставени болнични дрехи.

Метод на провеждане на изследването

Има два вида ЕМГ:

1. повърхностна електромиография;
2. интрамускулна (вътремускулна) електромиография;

Повърхностната електромиография оценява функцията на мускулите чрез записване на мускулната активност от повърхността на кожата над съответния мускул.
Повърхностната EMG обаче предоставя само ограничена възможност за оценка на мускулната дейност.

Ограниченията при този метод са свързани с това, че сигналите, регистрирани с повърхностните електроди:

• са ограничени до повърхностните мускули;
• се повлияват от количеството подкожна мастна тъкан на мястото на изследване;
• не позволяват да се направи разграничаване между отделните мускули на мястото на изследване;

Електромиографията може да бъде извършена в болница или в специализиран кабинет.

Разчитането на електромиограмата се извършва от лекар-специалист по нервни болести — невролог.

И при двете изследвания (електромиография и изследване на нервна проводимост) ще бъдете помолени да се настаните в удобно положение (легнало или полулегнало), така че мускулите Ви да се отпуснат.

Изображение: https://courcierdiagnostics.com

ЕЛЕКТРОМИОГРАФИЯ (ЕМГ)

ЕМГ обикновено се извършва непосредствено след изследването на нервната проводимост, като за целта:

• Ще бъдете помолени да отстраните всички бижута, фиби, очила, слухови апарати или други метални предмети, които могат да попречат на процедурата.

  В някои случаи може да се наложи да съблечете дрехите си;

• Почиства се кожата на местата, на които ще бъдат поставени електроди.

  Това обикновено става с тампон, напоен със спирт;

• В мускулите се въвеждат иглени електроди, които са свързани към специален апарат;
• След като електродите са поставени, измерва се електрическата активност на мускулите в покой.

  След това изследващият ще Ви помоли да извършите бавно и постепенно определено движение. Така се измерва електрическата активност на мускула по време на неговото съкращение;

• Мястото, където се поставят иглените електроди, може да се смени и така да се измери електрическата активност и в други части на същия мускул или на други мускули;
• Електрическата активност на мускулите се представя под формата на вълни, които се наблюдават на монитор (осцилоскоп), а също така може да се представи и със звуков сигнал или пък да бъде записана на видео носител;
• След приключване на изследването електродите се отстраняват, а кожата около местата, където са били поставени електродите, се почиства.

Продължителността на изследването е 30-60 минути.

Изображение: www.neurologiamanchacentro.com

ИЗСЛЕДВАНЕ НА НЕРВНА ПРОВОДИМОСТ

Изследванията на нервна проводимост се извършват преди ЕМГ в следния ред:

• Върху кожата, по специфични периферни нерви, се поставят няколко електрода (плоски метални дискове), които се прикрепват с помощта на специална паста или на лента за прикрепване;
• Над нерва се поставя електрод, който изпраща импулси, а над мускула се поставя електрод, с помощта на който се измерва нервно-мускулната проводимост;
• Към нерва се подават няколко бързи електрически импулси и се измерва времето, необходимо на мускула да реагира (да се съкрати) на електрическия импулс.

  Скоростта на реакция се нарича скорост на проводимост.

• За да се направи сравнение, изследват се същите нерви и от противоположната страна на тялото;
• Електрическата активност на нервите се визуализира под формата на вълни върху осцилоскоп;
• След приключване на изследването електродите се отстраняват и кожата се почиства;

Изследването на нервна проводимост отнема между 15 минути и 1 час или дори повече, като продължителността зависи от това колко нерви и мускули ще бъдат изследвани.

Изображение: www.medicalnewstoday.com

ДРУГИ ВИДОВЕ ЕЛЕКТРОМИОГРАФИЯ

Други специални видове електромиография (ЕМГ), които могат да се извършват, включват:

Електромиография на единично мускулно влакно (Single-fiber EMG)

При това изследване в мускула се въвеждат много малки иглени електроди, за да се установи как се съкращават единични мускулни влакна.

Този тест е полезен при миастения гравис.

Репетитивна нервна стимулация (Repetitive nerve stimulation)

Това изследване е полезно при миастения гравис и синдром на Lambert-Eaton.

При този тест към мускула се изпращат повтарящи се (репетитивни) електрически импулси и се измерва как мускулът реагира на повтаряща се нервна стимулация.

ЕМГ на външен уретрален сфинктер (External sphincter electromyogram)

Чрез този тест се измерва електрическата активност на външния пикочен сфинктер, с което се установяват проблеми на отделителната система.

Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

По време на ЕМГ-изследването може да почувствате краткотрайна остра болка при поставяне на електродите в мускулите.

След теста може да усещате лека болка и изтръпване в мускулите, продължаващи 1-2 дена.
Ако болката се засилва или се появи оток, зачервяване или гнойна секреция на някое от местата, където са били прикрепени електродите, трябва да информирате Вашия лекар.

При изследване на нервната проводимост може да усетите остра, пареща болка, изтръпване и потрепване при подаване на електрическите сигнали.

Изследванията могат да предизвикат неспокойствие при някои пациенти

Ако все още изпитвате болка след края на изследването:

• наложете лед или студен компрес върху възпалената зона за 10-20 минути, като повтаряте през определени интервали от време;
• може да приемете болкоуспокояващи като ацетаминофен (acetaminophen), ибупрофен (ibuprofen) или напроксен (naproxen);

Има ли рискове от провеждането на изследването

Електромиографията като цяло е нискорискова процедура и усложненията са редки.

В някои случаи може да получите леко кръвонасядане, оток или слаба болка в областта, където са били поставени иглените електроди.

Иглите са стерилни и затова рискът за възникване на инфекция е много малък.

В малка част от случаите е възможно кървене или увреждане на нерв около мястото, където е поставен електрода.

Когато мускулите на стената на гръдния кош се изследват с иглени електроди, съществува минимален риск от пробиване на стената и навлизане на въздух между белите дробове и гръдната стена, причинявайки колапс на белите дробове (пневмоторакс).

При изследването на нервна проводимост не съществува риск за възникване на усложнения.

Нищо не нарушава целостта на кожата, поради което няма риск от инфекция.

Напрежението, създадено от електрическите импулси, не е достатъчно високо, за да причини нараняване.

Резултати от проведеното изследване

Резултатите от електромиография (ЕМГ) и изследването на нервната проводимост, заедно с анамнезата, наличните симптоми и резултатите от други изследвания, могат да помогнат на лекаря да установи причината за дадено състояние или да проследи хода на дадено заболяване.

Някои от резултатите от изследването са готови на същия ден, като цялостното интерпретиране на данните може да отнеме 2-3 дни.

Нормални стойности:

• ЕМГ не показва електрическа активност, когато мускулът е в покой.

Когато мускулът се съкращава, наблюдава се гладка и вълнообразна линия.

• Изследването на нервната проводимост показва, че нервите изпращат електрически импулси към мускулите или по протежение на сетивните нерви с нормална скорост на провеждане, тоест налице е нормална нервно-мускулна проводимост;

Изображение: Mundal, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Отклонения от нормата:

При електромиография електрическата активност на мускула в покой показва, че може да има проблем с инервацията на този мускул.
Отклоненията в нормалната крива при съкращението на мускула може да е индикация за мускулно или неврологично заболяване — дискова херния, амиотрофична латерална склероза (ALS)/болест на моторния неврон, възпаление или други.

При изследването на нервна проводимост скоростта на провеждане на нервните импулси е по-ниска в сравнение с нормалната за този нерв.
Забавената проводимост може да се дължи на увреждане на нерв или на група от нерви.
Нервно-мускулната проводимост нормално се понижава с напредване на възрастта.

Нивата на някои ензими в кръвта — аспартат аминотрансфераза (АСАТ), лактат дехидрогеназа (ЛДХ) и креатин фосфокиназа (CPK) — могат да се повишат, когато е налице увреждане на мускулна тъкан.

Отклоненията в резултатите могат да се дължат на някои медицинските състояния, посочени в тази ТАБЛИЦА (това не пълен списък на заболяванията, които могат да доведат до необичайни ЕМГ-резултати).

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които биха възпрепятствали провеждането на това изследване или биха могли да доведат до неточни резултати, включват:

• прием на някои медикаменти — мускулни релаксанти, антихолинергици, антикоагуланти;
• кървене, оток и силно изразена подкожна мастна тъкан в областта, която ще се изследва;
• невъзможност или нежелание на пациента да изпълнява указанията по време на изследванията, деца и кърмачета, пациенти с парализа;
• тежки коагулопатии, кръвна дискразия (дисбаланс на съставните елементи на кръвта) или имплантиран кардиовертор-дефибрилатор;
• не са известни противопоказания за извършване на електромиография и изследване на нервна проводимост при бременни пациентки;
• пациенти с лимфедем или с риск за развитие на лимфедем е препоръчително да избягват извършването на процедури в засегнатия крайник, за да се предотврати развитието или влошаването на лимфедем;
• ЕМГ може да доведе до по-високи нива на някои кръвни ензими (АСАТ, ЛДХ, СРК) в рамките на 10 дни след провеждане на теста.
  Ето защо изследването на тези ензими трябва да се избягва в продължение на 5 до 10 дни след ЕМГ.

Изображение: www.freepik.com