Синдром на карпалния канал МКБ G56.0

› Въведение

› Какво представлява

› Анатомия

› Епидемиология

› Етиология

› Рискови фактори

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Прогноза

› Превенция

Въведение

Синдромът на карпалния тунел възниква поради компресия на срединния нерв в китката, причинявайки болка, изтръпване и мравучкане в ръката и пръстите. Без лечение, може да повлияе на функцията на ръката и качеството на живот. Факторите, които могат да допринесат за състоянието, включват повтарящи се движения на ръцете, подлежащи здравословни проблеми (като диабет или артрит), и някои професии, които включват чести движения на китката или вибрации. Лечението обикновено е консервативно с нощни шини и инжекционни кортикостероиди или оперативно. Ранната диагноза и лечение могат да облекчат симптомите, да предотвратят увреждане на нервите и да подобрят дългосрочната прогноза.

Какво представлява?

Синдромът на карпалния тунел е често срещана придобита компресивна невропатия на медианния нерв, която се проявява със симптоми на изтръпване и мравучкане в областта на медианния нерв на ръката, който преминава през този канал. Състоянието възниква при допълнителен натиск върху срединния нерв, който участва в движенията на предмишницата и осигурява сетивността на повечето пръсти и части от ръката. Ако той бъде увреден или притиснат към стените на карпалния канал, може да изпрати необичайни или погрешни сигнали към ръката и китката.

Компресивната медианна невропатия е структурно, до голяма степен наследствено състояние. Повечето случаи на медианна невропатия в карпалния тунел са идиопатични, което означава, че няма известна причина. Други причини за компресия на медианния нерв в карпалния тунел включват кървене, подуване и деформация, свързани с фрактура на китката. Синдромът на карпалния тунел може да възникне и при ревматоиден артрит поради уголемената синовиална обвивка на сухожилията, причиняваща компресия на медианния нерв.

Фактори, свързани с работата, като вибрации, разгъване или сгъване на китката, сила на ръката и повтарящо се натоварване, увеличават риска от синдром на карпалния тунел. Други рискови фактори включват женски пол, затлъстяване, диабет, ревматоиден артрит, заболяване на щитовидната жлеза и генетика.

Основните симптоми са изтръпване и мравучкане на палеца, показалеца, средния пръст и страната безименния пръст откъм палеца, както и болка в ръката и пръстите. Симптомите обикновено са най-обезпокоителни през нощта. Много хора спят със свити китки и произтичащите от това симптоми могат да доведат до събуждане. Засегантите от състоянието се събуждат по-рядко през нощта, ако носят шина за китката.

Нелекуван и в продължение на години до десетилетия, синдромът на карпалния тунел причинява загуба на чувствителност, слабост и свиване (атрофия) на тенарните мускули в основата на палеца.

Фактори, свързани с работата, като вибрации, разгъване или сгъване на китката, сила на ръката и повтарящо се натоварване, увеличават риска от синдром на карпалния тунел. Други рискови фактори включват женски пол, затлъстяване, диабет, ревматоиден артрит, заболяване на щитовидната жлеза и генетика.

Диагнозата се поставя клинично с първични симптоми на нощна болка, слабост/тромавост на ръката и изтръпване в областта на медианния нерв, заедно с положителни провокативни тестове и/или ЕМГ и нервна проводимост.

Възможностите за лечение на синдрома на карпалния тунел включват консервативни мерки, като почивка, лед и шини за китката, както и медицински интервенции, като хирургическа намеса или инжекции с кортикостероиди.

Анатомия

Карпалният тунел е анатомично отделение, разположено в основата на дланта. Девет флексорни сухожилия и срединният нерв преминават през карпалния тунел, който е заобиколен от три страни от карпалните кости, образуващи арка. Срединният нерв осигурява усещането (сетивността) на палеца, показалеца, средния пръст и половината от безименния пръст на ръката.

На нивото на китката срединният нерв (nervus medianus) инервира мускулите в основата на палеца, които му позволяват да се отвежда (да се отдалечава от останалите четири пръста), както и да се движи извън равнината на дланта.

Карпалният тунел се намира в средната третина на основата на дланта. Той е ограничен от костните изпъкналости на туберкулума на ладиевидната кост (tuberculum ossis scaphoidei) и трапецовидната кост (os trapezium) в основата на палеца, както и от куката на кукестата кост (hamulus ossis hamati), която може да се палпира по оста на безименния пръст.

От анатомична позиция, карпалният тунел е ограничен отпред от напречната връзка на китката, известна още като флексорен ретинакулум (retinaculum flexorum). Флексорният ретинакулум представлява здрава фиброзна лента, която се залавя за граховидната кост (os pisiforme) и куката на кукестата кост (hamulus ossis hamati).

Проксималната граница на карпалния тунел е дисталната кожна гънка на китката, а дисталната граница приблизително се определя от линия, известна като кардиналната линия на Каплан (Kaplan’s cardinal line). Тази линия се определя чрез анатомични ориентири по повърхността на ръката и се прокарва от върха на кожната гънка между палеца и показалеца до палпируемата кука на кукестата кост.

Синдром на карпалния канал се развива при притискане на крайните клонове на срединния нерв под lig. carpi radiatum.

Епидемиология

Смята се, че синдромът на карпалния тунел засяга 1 на всеки 10 души през живота му и е най-често срещаният синдром на компресия на нервите.

Синдромът на карпалния тунел засяга 1-5% от общата популация. До 70% от пациентите имат двустранен синдром на карпалния тунел.

Състоянието се среща по-често при жените, отколкото при мъжете, като съотношението жени към мъже е 3:1. Възрастовият диапазон, в който най-често се развива синдромът на карпалния тунел, е 45-60 години. Едва 10% от пациентите са на възраст под 31 години.

Етиология

Повечето случаи на синдрома на карпалния тунел нямат известна причина за заболяването (идиопатични).

Смята се, че генетичните фактори са най-важните детерминанти за развитие на синдром на карпалния тунел. С други думи, структурата на китката на човек изглежда е програмирана при раждането да развие състоянието по-късно в живота.

Някои други фактори, които допринасят за синдрома на карпалния тунел, са състояния като диабет, алкохолизъм, витаминен дефицит или токсичност, както и излагане на токсини. Състояния като тези не е задължително да увеличават интерстициалното налягане в карпалния тунел.

Синдромът на карпалния тунел може да се развие по различни причини. По-вероятно е обаче, ако човек често използва екстремни движения на китката, ако е изложен на вибрации и ако многократно използва пръстите си - например, когато пише. Понякога обаче няма ясна причина.

Някои от по-честите причини за синдрома на карпалния тунел включват:

• повтарящи се движения
• многократна употреба на вибриращи ръчни инструменти
• бременност, например поради оток или задържане на течности
• възпалителен, дегенеративен и ревматоиден артрит
• хипотиреоидизъм
• диабет
• физическа травма, като изкълчване или фрактура на китката
• лезии в китката
• киста или тумор в карпалния тунел
• свръхактивна хипофизна жлеза
• всякакъв вид подуване или възпаление около сухожилията

Рискови фактори

Не всеки човек, който работи на компютър или използва ръчни инструменти с пневматичен двигател часове дневно, ще развие синдрома на карпалния тунел. Повечето случаи на синдром на карпалния тунел са причинени от комбинация от фактори.

Няколко фактора, които могат да увеличат вероятността от развитието му, включват:

• Пол: Жените са 10 пъти по-висок риск да развият състоянието, отколкото мъжете.
• Възраст: Синдромът на карпалния тунел обикновено се развива при хора на възраст 40-60 години.
• Бременност: Синдромът на карпалния тунел може да се развие по време на бременност и след това да изчезне след раждане.
• Здравословни проблеми: Диабетът, ревматоидният артрит, затлъстяването и дисбалансът на щитовидната жлеза са състояния, свързани със синдрома на карпалния тунел.
• Фактори на работното място: Повтарящите се движения, които огъват китката, могат да създадат натиск върху средния нерв. Примерите включват работа с вибриращи инструменти или на поточна линия.

Патофизиология

Повишеното налягане върху медианния нерв влияе върху интраневралното кръвоснабдяване.

• Нормалното налягане в карпалния тунел варира от 2,5 mmHg в покой с неутрално положение на китката до 30 mmHg при флексия на китката.
• При 20 mmHg интраневралният венозен поток е възпрепятстван и се появява оток. Пълно прекъсване на артериоларния поток, настъпващо при 60-80 mmHg.
• При пациенти със синдром на карпалния тунел налягането в карпалния тунел варира от 30-110 mmHg.

Механизъм за развитие на синдрома на карпалния тунел:

• Излагане на повтарящи се вибрации (например писане на клавиатура)
• Определени спортни дейности
• Травма (например фрактури на дисталния радиус, фрактури/дислокации на карпалните кости)

Карпалните кости и напречната карпална връзка образуват карпалния тунел. През това пространство преминава срединният нерв (nervus medianus), заедно със сухожилията на флексорните мускули. Повишаването на налягането в карпалния тунел, независимо от причината, може да доведе до притискане на срединния нерв.

Теоретично повишеното налягане може да наруши нормалния кръвоток в нервните съдове и в крайна сметка да предизвика поредица от физиологични промени в самия нерв. Съществува зависимост между степента на натиск и увреждането: колкото по-голямо е налягането и колкото по-дълго продължава то, толкова по-изразена може да бъде дисфункцията на нерва. Симптомите и клиничните прояви на синдрома на карпалния тунел могат да бъдат свързани с хипертрофия (удебеляване) на синовиалната тъкан, обграждаща сухожилията на флексорните мускули, например при ревматоиден артрит.

Продължителният натиск може да предизвика последователност от физиологични промени в нервната тъкан. Първоначално се нарушава кръвно-нервната бариера поради повишената пропускливост на периневриума (perineurium) и на ендотелните клетки на кръвоносните съдове в ендоневриума (endoneurium).
Ако натискът продължи, в областта на компресията започва процес на демиелинизация - разрушаване или загуба на миелиновата обвивка на нервните влакна. Това води до нарушено провеждане на нервните импулси дори след премахване на натиска, което може да причини продължително запазване на сетивните симптоми до настъпването на ремиелинизация (възстановяване на миелиновата обвивка).

Ако компресията продължи и е достатъчно силна, аксоните могат да бъдат увредени и да настъпи Валерова дегенерация (Wallerian degeneration) - дегенеративен процес в частта на нервното влакно, разположена дистално от мястото на увреждането. На този етап могат да се появят мускулна слабост и мускулна атрофия, в зависимост от степента на аксоналното увреждане.

Критичното налягане, над което се нарушава микроциркулацията в нерва, зависи от диастоличното и систоличното артериално налягане. При по-високо артериално налягане е необходимо по-голямо външно налягане върху нерва, за да се наруши неговата микроваскуларна среда.

Критичното налягане, необходимо за нарушаване на кръвоснабдяването на нерва, е приблизително с 30 mmHg по-ниско от диастоличното артериално налягане или с 45 mmHg по-ниско от средното артериално налягане.

Налягането в карпалния тунел може да се влияе от движението и положението на китката. Флексията (сгъването) и екстензията (разгъването) могат да повишат налягането в тунела. Много от дейностите, свързани със симптомите на синдрома на карпалния тунел, като шофиране и държане на телефон, включват сгъване на китката. Вероятно това се дължи на повишаването на налягането в карпалния тунел по време на тези дейности.

Компресията на нерва може да доведе до различни степени на нервно увреждане. При повечето пациенти със синдром на карпалния тунел се наблюдава увреждане от I степен според класификацията на Съндърланд (Sunderland), известно още като невропраксия. То се характеризира с блокиране на нервната проводимост, сегментна демиелинизация и запазени аксони. Без по-нататъшно притискане нервът може да възстанови миелиновата си обвивка и да се възстанови напълно.

При пациенти с тежък синдром на карпалния тунел може да се наблюдава увреждане от II или III степен според класификацията на Съндърланд, или аксонотмезис, при който аксонът е частично или напълно увреден. При аксонално увреждане се появяват мускулна слабост или атрофия. Дори след отстраняване на компресията възстановяването на нерва може да бъде само частично.

Въпреки че съществуват доказателства, че хроничната компресия е основна причина за синдрома на карпалния тунел, тя може да не е единственият причинен фактор.

Една от другите възможни причини е образуването на цикатрикси в нервната тъкан (сраствания), по-специално между мезоневриума (mesoneurium) и епиневриума (epineurium). Тези сраствания могат да възпрепятстват свободното плъзгане на нерва при движения на китката или пръстите и така да доведат до повтарящи се увреждания вследствие на тракция (опън).

Друг възможен механизъм е синдромът на двойното притискане (double crush syndrome). При него компресията може да наруши аксоналния транспорт, а две отделни места на притискане - например в областта на шията и на китката - могат съвместно да нарушат нормалната функция на нерва, дори когато всяко от тях поотделно не е достатъчно силно, за да предизвика локална демиелинизация.

Симптоми

Симптомите на синдрома на карпалния тунел могат да включват:

• изтръпване, мравучкане, парене и болка - предимно в палеца и показалеца, средния и безименния пръст; това често събужда хората през нощта.
• случайни усещания, подобни на шок, които се разпространяват към палеца и показалеца, средния и безименния пръст.
• болка или мравучкане, което може да се разпространи по предмишницата към рамото.
• слабост и тромавост в ръката - това може да затрудни извършването на фини движения, като закопчаване на дрехи.
• изпускане на предмети - поради слабост, изтръпване или загуба на проприоцепция (осъзнаване къде се намира ръката в пространството).

В повечето случаи симптомите на синдрома на карпалния тунел започват постепенно, без специфично нараняване. Много пациенти установяват, че симптомите им първоначално се появяват и изчезват. С влошаването на състоянието обаче симптомите могат да се появяват по-често или да продължат за по-дълги периоди от време.

Характерният симптом е изтръпване, мравучкане или усещане за парене в палеца, показалеца, средния пръст и радиалната (откъм палеца) половина на безименния пръст. Чувствителността в тези области се осигурява от срединния нерв (nervus medianus).

Изтръпването или мравучкането обикновено се засилват по време на сън. Хората често спят със сгънати китки, което увеличава натиска върху нерва. Може да се наблюдават болка и дискомфорт в предмишницата или дори в мишницата.

Симптомите, които са по-малко характерни за синдрома на карпалния тунел, включват болка в китките или ръцете, намалена сила на захвата, леко нарушение на съня и загуба на сръчност при извършване на фини движения с ръцете, затруднения при използването на ръцете за задържане или контролиране на предмети (например при държане на телефон, хващане на волана, държане на химикалка или писане на клавиатура)

Тежкият синдром на карпалния тунел се свързва с измеримо намаляване на сетивността. С напредването на невропатията на срединния нерв се наблюдава загуба на чувствителност в палеца, показалеца, средния пръст и страната на безименния пръст, обърната към палеца.

С прогресирането на невропатията може първоначално да се появи мускулна слабост, последвана от атрофия на мускулите на тенарната възвишеност (thenar eminence) - мускулната изпъкналост в основата на палеца. Засегнатите мускули са къс сгъвач на палеца (m. flexor pollicis brevis); мускул, противопоставящ палеца (m. opponens pollicis); къс отвеждач на палеца (m. abductor pollicis brevis). Чувствителността на дланта остава нормална.

Тежкият синдром на карпалния тунел се свързва също със слабост и атрофия на мускулите в основата на палеца. Възможно е да се загуби способността за отвеждане на палеца - движението му встрани, далеч от останалите пръсти.

При човек с идиопатичен синдром на карпалния тунел (синдром без установена конкретна причина) не се наблюдава загуба на сетивност над тенарната възвишеност - мускулната изпъкналост в дланта, разположена в основата на палеца. Причината е, че палмарният клон на срединния нерв, който осигурява инервацията на тази област, се отделя от срединния нерв преди карпалния тунел и преминава над него.

Диагноза

Не съществува единен, общоприет стандарт за диагностициране на синдрома на карпалния тунел. Съчетанието от характерни симптоми (субективните усещания на пациента) и клинични признаци (обективните находки от физикалния преглед на лекаря) е свързано с висока вероятност за наличие на състоянието, дори без извършване на електрофизиологични изследвания. Загубата на сетивност може да се установи с помощта на монофиламентен тест на Семес-Вайнщайн (Semmes-Weinstein monofilament testing).

Синдромът на карпалния тунел може да бъде установен при клиничен преглед чрез метод за провокиране на парестезия - усещане за мравучкане или „боцкане с иглички“ в областта, инервирана от срединния нерв.

Тези така наречени провокационни признаци включват:

• Тест на Фален (Phalen’s maneuver): Извършва се чрез максимално сгъване на китката, след което тя се задържа в това положение, за да се изчака появата на симптоми. Тестът се счита за положителен, ако в рамките на 60 секунди се появи парестезия в областта, инервирана от срединния нерв.
• Признак на Тинел (Tinel’s sign): Извършва се чрез леко почукване върху срединния нерв непосредствено проксимално от флексорния ретинакулум (напречната карпална връзка), с цел предизвикване на парестезия.
• Тест на Дъркан (Durkan’s test), известен още като тест за компресия на карпалния тунел: При него се прилага силен натиск върху дланта над хода на срединния нерв за период до 30 секунди, за да се предизвика парестезия.
• Тест с повдигане на ръцете (hand elevation test): Извършва се чрез повдигане на двете ръце над главата. Тестът се счита за положителен, ако в рамките на 2 минути се появи парестезия в областта, инервирана от срединния нерв.

Намаленият праг на чувствителност (способността да се различават различни степени на натиск) може да бъде измерена чрез изследване с монофиламенти на Семес-Вайнщайн. Този тест установява нарушена или загубена чувствителност.

Електродиагностичните изследвания, включително електромиографията (ЕМГ) и изследването на нервната проводимост, позволяват обективно измерване и потвърждаване на невропатията на срединния нерв.

Чрез ултразвуково изследване може да се визуализира срединният нерв и да се измери диаметърът на напречното му сечение, което има известна корелация със синдрома на карпалния тунел. Ролята на ултразвука в диагностиката, както и тази на електродиагностичните изследвания, остава предмет на дискусии. Данните показват, че електродиагностичните изследвания не успяват да установят наличието на синдрома на карпалния тунел при 16-34% от хората, които имат това състояние.

Диференциална диагноза

Шийната радикулопатия също може да причини парестезии и нарушения на чувствителността в ръцете и китките. Локализацията на симптомите обикновено следва хода на съответното нервно коренче, а парестезиите могат да бъдат провокирани от движения на шията. Електромиографията и образните изследвания на шийния отдел на гръбначния стълб могат да помогнат за разграничаването на шийната радикулопатия от синдрома на карпалния тунел, когато диагнозата не е ясна.

Понякога терминът „синдром на карпалния тунел“ се използва неправилно като общо обозначение за всяко състояние, при което има болка, изтръпване, подуване или усещане за парене по радиалната страна на ръцете или китките. Когато болката е основният симптом, е малко вероятно синдромът на карпалния тунел да е причината за оплакванията.

Когато симптомите и клиничните признаци насочват повече към мускулна атрофия и слабост, отколкото към изтръпване, трябва да се обмислят невродегенеративни заболявания като амиотрофична латерална склероза (АЛС) или болест на Шарко-Мари-Тут.

Лечение

Лечението има за цел да облекчи симптомите и да забави прогресията на синдрома на карпалния тунел чрез намаляване на натиска върху медианния нерв.

При избора на лечение е важно да се вземат предвид тежестта и продължителността на патологичните промени при състоянието, както и да се разграничават методите, които могат да променят естествения ход на заболяването (модифициращи заболяването лечения), от тези, които само облекчават симптомите (палиативни лечения). Най-силните доказателства за лечение, променящо хода на заболяването при хронични или тежки случаи на синдрома на карпалния тунел, е за хирургичната декомпресия за промяна на формата на карпалния тунел.

Американската академия на ортопедичните хирурзи препоръчва първоначално да се приложи консервативен подход, като се изпробват нехирургични методи на лечение, преди да се обмисли операция за освобождаване на карпалния тунел. Ако настоящото лечение не доведе до отзвучаване на симптомите в рамките на 2-7 седмици, трябва да се опита друг метод. Ранна операция за освобождаване на карпалния тунел е показана при наличие на данни за денервация на срединния нерв или когато пациентът предпочита директно да пристъпи към хирургично лечение.

Препоръките могат да се различават, когато синдромът на карпалния тунел се установи във връзка със следните състояния: захарен диабет, съпътстваща цервикална радикулопатия, хипотиреоидизъм, полиневропатия, бременност, ревматоиден артрит или когато е свързан с условията на труд.

Когато синдромът  на карпания тунел е свързан с друга патологична причина, лечението е насочено към подлежащото заболяване или увреждане. Например при ревматоиден артрит могат да се използват модифициращи хода на заболяването лекарства, а при остър травматичен синдром на карпалния тунел може да се наложи хирургично лечение.

Хора с леки симптоми може да установят, че състоянието им се подобрява без лечение в рамките на няколко месеца, особено ако са в състояние да намалят повтарящите се движения, които биха могли да са причинили състоянието.

Съвети за самопомощ

Следните препоръки могат да помогнат за намаляване на дискомфорта:

• Почивка на дланта и китката: Колкото повече почивка получават дланта и китката, толкова по-голям е шансът за облекчаване на симптомите.
• Прилагане на студени компреси: Поставянето на леден пакет върху китката може да помогне по време на обостряне. Въпреки това, човек не трябва да прилага лед директно върху кожата.
• Управление на причинителите: Ако синдромът на карпалния тунел произтича от повтарящи се движения на ръката, човек трябва да се опита да прави почивки, за да могат дланта и китката да имат време за почивка и възстановяване.
• Използване на трудова терапия: Терапевтът може да научи човек как да изпълнява повтарящи се задачи по различен начин.
• Носене на шини за китката: Те поддържат китката в същото положение и предотвратяват огъването й. Могат да се носят по време на сън, както и по време на будно състояние, ако не пречат на ежедневните дейности.

Ортезите за китка (шини) облекчават симптомите, като поддържат китката изправена, което избягва повишеното налягане в карпалния тунел, свързано със сгъването или разгъването на китката. Те се използват предимно за подпомагане на съня

За най-добри резултати се препоръчва носенето на ортези през нощта. Когато е възможно, ортезите могат да се носят по време на активност, която основно причинява стрес върху китките. Ортезата обикновено не трябва да се използва през деня, тъй като е необходима активност на китката, за да се предотврати сковаността на китката и отслабването на мускулите.

Симптомите често се появяват, когато ръката и китката остават в едно и също положение твърде дълго - особено когато китката е сгъната или разгъната. Ако работата или заниманията в свободното време засилват симптомите, промяната или коригирането на тези дейности може да помогне за забавяне или спиране на прогресията на заболяването. В някои случаи това може да наложи промени на работното място или на начина, по който е организирано то.

Физикална и трудова терапия

Съществуват различни техники, използвани в мануалната терапия за пациенти със синдром на карпалния тунел. Те включват мануална и инструментална мобилизация на меките тъкани, масаж, костна мобилизация или манипулация и невродинамични техники, насочени към опорно-двигателните структури или меките тъкани. При наличие на ограничено плъзгане на нервите вследствие на сраствания или прикрепване към околните тъкани в областта на горния крайник мануалната терапия може да намали това нарушение. Тя може да подобри плъзгането на нервите през карпалния тунел при движение на лакътя, пръстите или китката.

Мануалната терапия включва специфични невродинамични техники, функционален масаж и мобилизация на карпалните кости. Хората, подложени на физиотерапия, съобщават за по-малко болка и подобрена функционалност на китките и ръцете. Упражненията за плъзгане на сухожилията и нервите изглеждат полезни при синдрома на карпалния тунел.

Лекарства

Нестероидните противовъзпалителни лекарства, като аспирин и ибупрофен, могат да помогнат за облекчаване на краткотрайна болка.

Лекар може също да препоръча кортикостероиди за намаляване на възпалението - като инжекция директно в китката или перорален прием. Смята се, че този метод на лечение намалява дискомфорта при хора със синдрома на карпалния тунел поради способността си да намалява отока на срединния нерв.

Продължителната употреба на кортикостероиди обаче не е препоръчителна, тъй като могат да се появят дългосрочни странични ефекти. Кортикостероидните инжекции не забавят прогресията на заболяването.

Хирургия

В тежки случаи, когато други лечения не са били ефективни и симптомите са продължили поне 6 месеца, може да е подходяща операция.

При операция на карпалния тунел се извършва прерязване/освобождаване на напречната карпална връзка. Целта е да се намали натискът върху срединния нерв. Това е вид хирургична декомпресия на нерва. Операцията се препоръчва при постоянно, а не само периодично изтръпване, мускулна слабост или атрофия, както и когато нощното носене на шина или други методи за облекчаване на симптомите вече не помагат при периодични оплаквания.

Операцията може да се извърши под местна или регионална анестезия, със или без седация, или под обща анестезия. По принцип по-леките случаи могат да бъдат контролирани без операция в продължение на месеци или години. При тежките случаи симптомите обикновено са постоянни и често се налага хирургично лечение.

Има два основни вида хирургия при синдрома на карпалния тунел: отворена и ендоскопска.

• Отворената хирургия е по-традиционна хирургия и се извършва чрез малък разрез на китката и прерязване на карпалния лигамент. Това увеличава обема на канала и намалява напрежението върху медианния нерв.
• Ендоскопската хирургия се извършва чрез малки разрези на китката и дланта и използване миниатюрна камера - ендоскоп - за оглед на вътрешността на дланта и китката.За прерязване на напречния карпален лигамент се използва специален нож, подобно на процедурата при отворената операция.

Пациентът може да почувства облекчение веднага след операцията, но може да отнеме няколко месеца, за да се възстанови напълно, включително и силата на захвата.

Резултатите от отворената и ендоскопската хирургия са сходни. И двата метода имат своите предимства и потенциални рискове.

Прогноза

Прогнозата при синдрома на карпалния тунел в общия случай е благоприятна, особено при ранно диагностициране и своевременно започване на подходящо лечение. При леките и умерените форми често се постига значително подобрение чрез консервативни терапевтични подходи, докато при тежките и напреднали форми оперативната декомпресия обикновено е предпочитаният метод за освобождаване на медианния нерв.

Основните прогностични фактори са степента и продължителността на нервната компресия, наличието на сетивни и двигателни нарушения, мускулната атрофия и съпътстващите заболявания.

При пациентите с леки до умерени прояви обикновено се наблюдава добро повлияване от консервативното лечение. При по-тежките форми, особено когато са налице постоянна загуба на чувствителност, мускулна слабост или атрофия на тенарната мускулатура, възстановяването може да бъде по-бавно и непълно.

Естественият ход на нелекувания синдром на карпалния тунел изглежда се характеризира с постепенно влошаване на невропатията.

Атрофията на тенарната мускулатура (мускулите в основата на палеца), слабостта при отвеждане на палеца встрани в равнината на дланта и загубата на сетивност (постоянно изтръпване, за разлика от периодичните парестезии) са признаци на напреднала невропатия. Напредналата невропатия често е трайна.

Възстановяването на нерва след операция може да продължи повече от 2 години, но може да бъде непълно.

Парестезиите могат да се засилят след хирургично освобождаване при напреднал синдром на карпалния тунел и в продължение на много месеци след операцията пациентите може да се чувстват по-зле, отколкото преди нея.

Продължителното и затруднено възстановяване изглежда е свързано със симптоми на тревожност или депресия, както и с негативни мисли относно симптомите, наред с напредналата невропатия, която може да бъде потенциално необратима.

Рецидивът (повторната поява) на синдрома на карпалния тунел след успешно проведена операция е рядка. Необходимо е повишено внимание при обмисляне на повторна операция при хора, които са неудовлетворени от резултата от хирургичното освобождаване на карпалния тунел. Възприеманото като рецидив състояние може по-често да се дължи на продължаващите симптоми, а не на влошаваща се патология.

Превенция

Мерките за намаляване на риска от развитие на синдрома на карпалния тунел включват:

• непресилен хват при извършване на ръчни задачи
• избягване на пълно прегъване на китката (докрай) надолу или нагоре
• спане и работа с изправени китки
• избягване на многократно сгъване и разгъване на китките
• поддържане на правилна стойка, за да се предотврати прекомерно натоварване на китките и ръцете
• препроектиране на работното място, за да се намалят неестествените и натоварващи позиции на китките
• чести почивки при изпълнение на рутинни задачи, за да се предпазят от дългосрочните ефекти
• лечение на всички подлежащи заболявания, например установяване на добър контрол на глюкозата, за да се предотвратят усложненията от диабет

Съществуват малко или никакви научни данни в подкрепа на твърдението, че промяната на начина на извършване на определени дейности предотвратява синдрома на карпалния тунел. Ефективността на използването на опора за китките при работа с компютърна клавиатура остава предмет на дискусии. Също така има ограничени научни изследвания, подкрепящи връзката между ергономията и синдрома на карпалния тунел.

Тъй като биологичните фактори, като генетичната предразположеност и антропометричните особености на организма, са по-силно свързани със синдрома на карпалния тунел, отколкото професионалните и факторите на околната среда, например начинът на използване на ръцете, е възможно синдромът да не може да бъде предотвратен само чрез промяна на извършваните дейности.

Изображения: magnific.com; Wikimedia Commons