Синдром на карпалния канал МКБ G56.0

Карпалният канал е разположен в областта на китката. Изграден е от съединителна тъкан. В него навлизат сухожилия на мускулите на предмишницата и се насочват към дланта и пръстите. Освен това в канала навлиза и срединния нерв (медианния нерв) с неговите разклонения. Медианният нерв инервира палеца, показалеца и третия пръст на ръката.

Синдром на карпалния канал се развива при притискане на крайните клонове на срединния нерв под lig. carpi radiatum.

Предразполагащи фактори за компресията на преминаващия през карпалния тунел нерв, включват: диабет, затлъстяване, бременност, хипотиреоидизъм. Най-често състоянието е резултат на чести, постоянно повтарящи се травми в областта на китката, тежък ръчен труд, работа с вибриращи инструменти. Причина може да бъде и счупване на китката в областта на китковия канал, при което костен фрагмент или разраснала се кост притиска структурите в канала. Освен това може да настъпи и при хора, извършващи, чести и повтарящи се, стереотипни движения: работещи с компютри, тъкачи, предачи, цигулари и др.

За клиничната картина са характерни нощните парещи парестезии (тръпнене и мравучкане) и болки, хиперестезия (повишена чувствителност към различни видове дразнения - например допир) и хиперпатия (състояние, характеризиращо се с рязко появяващо се неприятно усещане, при някакво дразнение или стимулиране. Установява се също висок праг на чувствителност, липса на прецизна локализация на дразненето и дълъг латентен период. Неприятното усещане продължава дълго време след прекратяване на дразнението по вътрешната повърхност на първи до трети пръст. Наблюдава се атрофия (намаляване на мускулната маса) на тенара. Могат да се установят и стрелкащи болки в предмишницата, както и намалена способност за хващане на предметите, поради развилата се мускулна слабост.

Диагнозата се установява при разпита на пациента за неговата професионална сфера. Освен това се извършва неврологичен статус и електромиография, чрез която се установява дисфункцията на срединния нерв. Приложение намират и ядрено-магнитния резонанс и ултразвуковото изобразяване.

Лечението на синдром на карпалния канал включва кортикостероиди (орално или чрез локално инжектиране), вит.B6, шиниране и хирургично освобождаване на напречния карпален лигамент. Операции се извършват при липса на ефект от консервативното лечение в продължение на 2 до 7 седмици. Добър ефект оказват също физиотерапията и ултразвуковата терапия.