Начало Медицинска енциклопедия Лечения Физиотерапия Възстановителни процедури

Физиотерапия

Физиотерапия - изображение

Медицината притежава множество клонове и специалности, позволяващи цялостно и оптимално лечение на различните видове заболявания и увреждания на организма.

Физикалната терапия, известна още като физиотерапия, представлява направление, което се използва изключително широко в съвременната медицинска практика и се прилага при множество заболявания, вариращи от изкълчен глезен до лечение на последиците от полиомиелит, след инсулт, инфаркт на миокарда и други.

Познато още от древността и прилагано за първи път от Хипократ и Гален, този вид лечение днес намира все повече почитатели и трупа фенове, поради своята висока ефективност, безопасност и задоволителни резултати.

Направлението разполага с широк кръв от видове процедури в зависимост от конкретното състояние на съответния пациент, което позволява индивидуален подход и съобразяване с нуждите и предпочитанията на всеки отделен пациент.

Тя е изключително ефективен метод, който води до подобряване на комфорта, намаляване на болката, облекчаване на симптомите и възобновяване на подвижността и тонуса на пациенти с различни заболявания.

Какво представлява физиотерапията?

Какво представлява физиотерапията?

Физикалната терапия, позната още като физиотерапия (fysis - природа, therapia - лечение), е комплекс от средства и методики, насочени към профилактиката и лечението на различни заболявания с помощта на естествени (слънце, море, лечебна кал, вода, масаж, движение) и преформирани (електрически ток, ултразвук, лазерни лъчи, магнитно поле) физикални фактори.

Естествените физикални фактори са познати от дълбока древност и стоят в основата на топлолечението, балнеолечението, калолечението, хидротерапията, климатолечението и други базисни за физиотерапията раздели.

Преформираните фактори се появяват с развитието на науките физика и електроника и са свързани с използването на апаратура произвеждаща електрически ток, електромагнитни полета, лъчения, механични вълни и други.

На основата на апаратурата за лечение се развиват другите раздели на физиотерапията като електролечение, светлинна терапия, ултразвукова терапия, инхалационна терапия и други.

Физикалната терапия е средство, чиято основна цел е подобряване на увредени функционални активности, движение, изпълнение на ежедневните дейности и професионални задължения след травма, инцидент, заболяване с различна етиология.

В зависимост от състоянието на пациентите, физиотерапията се прилага най-често за:

  • облекчаване на болката
  • подобряване на подвижността
  • предпазване или възстановяване от спортна травма
  • предпазване от развитие на сериозни усложнения при редица заболявания, както и намаляване на необходимостта от хирургично лечение
  • рехабилитация след мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда, оперативна интервенция, травма, нараняване и други
  • подобряване на баланса (при определени неврологични увреждания)
  • подобряване на състоянието (цялостен здравословен тонус) при хронични заболявания като например диабет, сърдечна недостатъчност, артрит и други
  • възстановяване след раждане
  • контрол над определени функции (например при инконтиненция на урина и/или фекални маси)
  • адаптиране към изкуствен крайник
  • обучение за употреба и извършване на ежедневните дейности с допълнителни средства, като например патерици, инвалидна количка и други

Поради голямото разнообразие от средства и методики, използвани във физиотерапията, е възможно оказване на съдействие, подкрепа и помощ на пациенти с различни заболявания, след травми, раждане, подпомагане на възстановяването след травми, хирургически интервенции и други.

Физиотерапията е широко застъпена и често използван допълнителен метод на лечение в спортната медицина и спорта като цяло, в ортопедията, педиатрията, неврологията, но също и в подкрепа на женското здраве (облекчаване проявите и оплакванията при раждане, след раждане, при кърмене, в периода на менопауза, при инконтиненция на урина и други).

Видове физиотерапевтични процедури

Основните раздели на физиотерапията (видове физиотерапевтични процедури) включват:

  • Електротерапия: клон от физикалната медицина, който се занимава с приложението на различните форми на електричеството с цел профилактика, рехабилитация и лечение. Често използвани физиотерапевтични процедури са галванизацията и електрофорезата, ТЕНС, терапията с интерферентните токове, електростимулациите, магнитотерапията, ултрависокочестотните токове, дарсонвализацията и други
  • Светлинна терапия: занимава се с терапевтичното приложение на видимите, инфрачервените и ултравиолетовите лъчи. Светлинотерапията е позната още като фототерапия, а популярни нейни форми са лазертерапията, терапията с инфрачервени или ултравиолетови лъчи
  • Ултразвукова терапия: раздел от физиотерапията, който се занимава с използването на ултразвуковите механични вълни в лечебния процес. Използват се специални апарати произвеждащи ултразвукови вълни, с които се облъчват засегнатите части от тялото. Въвеждането на лекарствени вещества през кожата с ултразвук се нарича ултрафонофореза
  • Кинезитерапия: използва различните форми на движението и двигателната активност за постигане на пълно функционално възстановяване на болния. В основата на това лечение лежат физическите упражненията и масаж във всичките им форми и разновидности
  • Хидротерапия: дял от физиотерапията, който се занимава с използването на обикновената вода, в трите възможни агрегатни състояния, като лечебен и профилактичен фактор. Към този дял се отнасят всички лечебни вани, душове, обливания, обтривания, а също така процедурите използващи лед (криотерапия) и пара (вапотерапия)
  • Термотерапия: включва използването на различни нагрети среди (парафин, пясък, лечебна кал, торф, глина, въздух и др.) с цел внасяне на топлина (екзогенна топлина). Към термотерапията се отнасят всички процедури свързани с общо и локално загряване на тялото, в това число и използването на сауна
  • Балнеотерапия: занимава се с терапевтичните и профилактични ефекти от използването на минералните води. Минералните води са един от най-значимите фактори на физикалната терапия и се използват при лечението на множество заболявания, обхващащи всички органи и системи
  • Калолечение (пелоидотерапия): част от физикалната медицина, използваща различните видове лечебна кал с природен произход. Чрез различни апликационни техники лечебната кал се нанася по цялото тяло или върху увредената част с лечебна или профилактична цел
  • Климатотерапия: раздел от физиотерапията, който използва факторите на климата на даден район, с лечебна и профилактична цел. Към този раздел влизат морелечението (таласотерапията), хелиотерапията (слънцелечение), аеротерапията и планинското климатолечение
  • Инхалационна терапия: използва дихателните пътища за внасяне на различни вещества в организма. Популярни форми на инхалационната терапия са аерозолотерапията и аеройонотерапията
  • Кинезиотейпинг: чрез използването на специални залепващи се върху кожата ленти, които са напълно безвредни и високо ефективни, се постига подобряване на венозния и лимфния поток, възстановяване на уморени мускули и сухожилия, подобряване на кръвообращението
  • Масаж: чрез премерени движения върху тялото се постига подобряване на цялостната кръвна и лимфна циркулация, релаксация на мускулите и сухожилията, ускоряване на възстановителните процеси, като методът се използва широко както с лечебна цел, така и профилактично
  • Акупунктура и акупресура: с помощта на натиска на ръцете или чрез специални игли се въздейства върху точно определени точки (енергийни полета), за постигане на желаната цел

Това не е пълен списък на всички раздели от физиотерапията, но представя едни от най-често прилаганите методики.

При всеки пациент се подхожда индивидуално, като се изготвя план, специфичен за него, прилагайки един или няколко вида физиотерапевтични методики до постигане на желаните ефекти.

При кои заболявания и състояния се препоръчва лечение с физиотерапия

Кога (при кои заболявания и състояния) се препоръчва лечение с физиотерапия?

Физиотерапията намира приложение при изключително голям брой заболявания и увреждания. Прилага се често като основно терапевтично средство или като част от комплексната терапевтична схема.

При редица заболявания физиотерапията се прилага след провеждане на лекарствената терапия и преминаване на острата фаза на болестта с цел ускоряване на възстановителните процеси.

В други случаи физикалната терапия се назначава успоредно с медикаментозната, като основната цел е подобряване ефективността на лечението и ускоряване на заздравителните процеси и естествените защитни механизми на организма.

Най-често се прилага при различни по тежест травми (фрактури, луксации, спортни травми), неврологични увреждания (например след инсулт, при болест на Паркинсон, множествена склероза), мускулно-скелетни увреждания, кардиоваскуларни нарушения (сърдечна недостатъчност, рехабилитация след инфаркт на миокарда), респираторни заболявания (астма, хронична обструктивна белодробна болест, муковисцидоза) и много други.

Физикалната терапия успешно се прилага не само при голям набор от заболявания, но също така и при лица от всички възрасти (от новородени до старческа възраст), включително и по време на бременност, след раждане, в периода на менопауза и други.

Списъкът със заболяванията, при които успешно и ефективно може да се приложи физиотерапия, е дълъг, но най-често срещаните в клиничната практика включват:

Най-честите показания за приложение на различните видове физиотерапевтични процедури са от областта на ортопедията, ревматологията, неврологията и се изразяват в различни по тежест увреждания на мускулно-скелетната система, костната система, инервацията.

Физиотерапията доказано подпомага възстановяването при различните видове травми (увреждане на нерви, счупване, луксация, разтягане) и артрозни промени.

Според вида и тежестта на увреждането се изготвя индивидуален план, съобразен с конкретните нужди, изисквания и предпочитания на болния, като целта е осигуряване на максимален комфорт по време на терапията и постигане на реалистични резултати за оптимален период от време.

Рискове при провеждането на лечение с физиотерапия

Крие ли рискове провеждането на физиотерапия?

При извършване на подходящите процедури от специалист, с доказан опит и необходимата квалификация, след обстоен преглед, разпит и при необходимост изследвания на пациента, не се очакват нежелани, странични ефекти от лечението.

Риск съществува при неглижиране състоянието на пациента и пропускане на частта с разпита и обстойния преглед, както и при попадане на неквалифициран персонал.

Като цяло процедурите, извършвани в рамките на физиотерапевтичното лечение, трябва да доставят комфорт, удоволствие и облекчение на пациентите.

В зависимост от вида на процедурата и индивидуалните особености на пациента са възможни леки, често субективни, бързопреходни и в някои случаи предвидими реакции. При предварително предупреждаване на болните за възможните леки странични ефекти и начини за предотвратяването им не би следвало болните да изпитват съществен дискомфорт.

При лица с изразена кожна чувствителност е възможна реакция (зачервяване на кожата, парене, сърбеж, бързопреходен обрив) при локално нанасяне на продукти, съдържащи лекарства, витамини, минерали, билки и лечебни растения.

Разпитът при първата среща с пациента е от съществено значение за запознаването с неговото състояние, индивидуални предпочитания, очаквания от терапията, наличие на доказани алергии и други фактори, които могат да окажат влияние върху оптималната ефективност на физиотерапията.

С повишено внимание се подхожда при бременни жени, кърмачки, както и скоро след раждането (някои процедури са противопоказани за извършване в тези периоди поради различни съображения).

Повишено внимание и внимателен подход е необходим и при лица с тежки хронични заболявания, обострени подлежащи увреждания (сърдечна декомпенсация, неконтролиран захарен диабет и други), при тежко изтощение на организма (например при малнутриция, тежка дехидратация), както и при някои психични и поведенчески разстройства.

За намаляване на евентуалните рискове от възможни странични последствия в резултат от приложената физиотерапия се препоръчва предварителна консултация на пациента със съответния специалист (невролог, ортопед, педиатър, ревматолог, кардиолог, пулмолог и други) и провеждане на подходяща терапия, съобразена с неговите препоръки.

 

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Още по темата:

3.7, 18 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Физиотерапия

ВСИЧКИ

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.webmd.com/pain-management/what-is-physical-therapy#1
http://www.csp.org.uk/your-health/what-physiotherapy
https://en.wikipedia.org/wiki/Physical_therapy
https://www.physiotherapy.asn.au/APAWCM/Physio_and_You/physio/APAWCM/Physio_and_You/physio.aspx?hkey=25ad06f0-e004-47e5-b894-e0ede69e0fff
https://physioworks.com.au/FAQRetrieve.aspx?ID=30872
http://www.thephysiocompany.com/about-us/what-is-physiotherapy/
https://www.physiotherapy-treatment.com/
http://www.physiotherapynotes.com/2011/03/physiotherapy-treatments-types-of.html

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортСпециалистиЛеченияНовиниЗаведенияАлт. медицинаСоциални грижиНормативни актовеКлинични пътекиЛюбопитноЗдравни съветиОрганизацииИсторияХранене при...ИнтервютаЛайфстайлОбразованиеСнимкиБотаника