Коксартроза [артроза на тазобедрената става] МКБ M16

Коксартрозата е хронично (продължително) заболяване на опорно-двигателния апарат, като характерните изменения започват от хрущялите, като по-късно засягат костите и капсуло-връзковия апарат на ставата.

Най-честата причиназа възникване на коксартрозата е вродената дисплазия на тазобедрената става и с този факт се обяснява най-голямата заболеваемост между жените. Освен вродени аномалии причини могат да бъдат и прекарани, възпалителни заболявания като ревматоиден артрит, остеоартрит, разтройство в кръвообращението на бедрената глава, след счупвания, изкълчвания, нарушен метаболизъм и др. Въпреки многобройните причини в основата на коксартрозата стои натоварването на ставата и възможността на хрущяла да издържи тези натоварвания. Възможно е и при нормални натоварвания да се стигне до артрозни промени в резултат на промени в хрущяла от различни причини - възпалителни, обменни (подагра, диабет), съдови промени.

Според съвременната биомеханика истинската коксартроза се получава, когато се стигне до механично несъотвествие между натоварването на ставата и способността на хиалинния хрущял да понесе това натоварване. Характерно е, че тазобедрената става е подложена на извънредно голямо натоварване.

В зоната на натоварване (главата и срещуположния участък на ацетабулума) промените в хрущяла са най-манифестни. Загубва се блясъка на хрущяла, той помътнява, потъмнява и изтънява. Подлежащата кост се сплесква, уплътнява и деформира и възникват микрофрактури. В подхрущялната кост се появиха кистозни промени, запълнени със слузо мукоподобна течност. Тези кистозни изменения се дължат на възникнала некроза или впръскване на синовиална течност под налягане през пукнатините в спонгиозната кост. В необремененият участък промените се появяват по-късно, но те претърпяват същите увреждания. По-характерно е разрастването на костна тъкан под формата на костни израстъци. Тяхната големина и разположение варират много. Разполагат се най-често в горно-страниичния и долно-вътрешния участък на ставата, но понякога са разположени и циркулярно около ставата и ацетабулума (ямката на бедрената глава) с нарушаване на кълбестата им форма. В меките тъкани на ставата и около нея също се развиват промени. Ставната капсула задебелява с развитие на съединителна тъкан, свързочния апарат се уплътнява, мускулите се съкращават и изпадат в трайно съкращение.

Болката е основният симптом, като в началото тя е слаба, неопределена и бързопреходна. Тя се появява при натоварване на ставата и сутрин при прохождане и намалява или изчезва при покой. С напредване на процеса болката се засилва. Като степента на увредите не отговарят на силата и характера на болката. Болката има типична локализация по предната повърхност на ставата - в областта на слабинната гънка. Понякога може да се усети по задната страна на ставата по седалищния нерв и това трябва да се разграничи от промените в кръсцово-тазовата става и гръбначния стълб. Обикновено разпространение на болката е към предната бедрена област и към вътрешния участък на бедрото. Понякога болката достига и до коляното и може да стане причина за грешна диагноза. Болката се провокира при движение особено при вътрешно завъртане на ставата.

Ограничения движенията на ставата е вторият основен симптом. Като първо се ограничава вътрешната ротация и нормалната екстензия (разтягане). Болният не може да клекне и той сгъва максимално колянната си става при максимално изпъване на тазо-бедрената става, за да обуе обувката си. Другият тест е за достигане на пода. Когато болният се опита да вземе предмет от пода, той стъпва на здравия си крак, кляка на него и се навежда при изпъната тазо-бедрена става на засегнатия крайник. Движенията на тазобедрената става могат да бъдат много силно ограничени, но обездвижване пълно при коксартрозата не се получава.

Контрактурите в тазобедрената става се появяват при напредване на увреждането. Контрактурите (ограничена подвижност на ставата) са вътрешно ротаторни и аддукторни (привеждащите) на бедрото. Те водят до геометричното скъсяване на крайника, което се забелязва сравнително рано с болка. При двустранни коксартрози контрактурите са двустранни, но манифистирани в различна степен и при ходене се кръстосват двата крайника и походката става много трудна.

Куцането се дължи на болката и за да облекчи болката болния пренася тежестта от болния на здравия крак, а това създава неритмичност в походката - по-дълго задържане върху здравия крак и по-кратко задържане върху болния крак. След възникване на скъсяването на крайника куцането се обуславя от разликата в дължината на двата крайника. Поради налични затруднения на болния, за облекчаване на ходенето използват бастун, патерици и др. приспособления. Болните ходят трудно с малки крачки.

Чрез рентгенова снимка се определя първопричината на заболяването. При неубедителни данни се прави сравнение с другата става.

Лечението е строго индивидуално, като се има предвид първопричината, степента на увреждането, възрастта на болния, пола и професията му. В началните стадии на заболяването се предпочита консервативно лечение - продължително отбременяване и обезболяване на ставата. То се постига при повече стоене седнал или легнал, поставяне периодично в изтегнато положение на ставата, използване на помощни средства, намаляване на теглото. Благоприятно въздействат и различни физикални средства топлинни процедури, балнеолечение, масаж, рехабилитация, като се поддържа и тонуса на мускулатурата с цел увеличаване обема на движения.

Калолечение не се препоръчва, тъй като води до влошаване протичане на заболяването. Използват се и редица медикаменти като нестероидни противовъзпалителни средства - волтарен, кетазон, индометазин, пироксикам, ибупрофен и др.

В началните стадии е още запазена хрущялната покривка и се препоръчва хондропротективни средства. Като се прилагат Румалон, Артепарон, Дона 200-S по схема, дозирана от лекар. Вътреставно приложение на кортикостероиди не е за препоръчване. Консервативното лечение води до временно облекчение на болния. Оперативното лечение си има своите показания. То цели центриране на ставата. В България се прави и ендопротезиране (смяна на тазобедрена става) със съответните предимства и недостатъци.