Друга първична коксартроза МКБ M16.1

Друга първична коксартроза заема централно място в дегенеративните ставни заболявания. Според някои автори, тя се наблюдава в 40% от популацията над 60-годишна възраст. Докато първичната или наричана още идиопатична, остеоартроза на тазобедрената става не може етиологично да бъде класифицирана, то вторичната остеоартроза винаги се предшества от преартрозни деформитети.

Към друга първична коксартроза спада първична коксартроза БДУ и едностранна първична коксартроза.

Първичната лезия при коксартроза се дължи на депресия на хиалинния хрущял. Като резултат хрущялната повърхност омеква, постепенно се ерозира и поддлежащата костна повърхност се открива. Ерозията на хрущяла не е цялостна, а обхваща известни полета, като се запазват острови от нормална хрущялна структура. Този процес бавно напредва така, че движенията в засегнатата става дълго време се запазват. Перихондриумът и хрущялната покривка в периферията на ставната повърхност се активират и като резултат на хиперплазия в извънставните полета се образува остеофитен масив, т.нар. остеофитна устна. В субходралната структура на костта се образуват костни кисти. Първоначално настъпва едем на субхондралната спонгиоза, дължащ се на дилатация на артериовенозните синусоиди. В центъра на това поле започва остеокласна резорбция, при която се образуват кухини, запълнени с мукоидна течност. В околността на кистата остеобластната активност довежда до образуването на склеротичен вал.

Ставната капсула се засяга в по-късен етап на процеса с развитие на пролиферация на синовиалните вили. Понякога в тези пролиферативни вили се наблюдава и хрущялна формация, висяща на синовиален педикул. Тези хрущялни формации могат да се откъснат и да попаднат като свободни тела в стават, известни като ставни мишки. За разлика от ревматоидния артрит, остеоартрозата никога не завършва с анкилоза.

Най-ранните промени при коксартрозата започват в хиалинния хрущял. Харисън намира, че в в 71% тези промени започват в полетата, подлежащи на натоварване, и само в 3% - в тези, неподлежащи на натоварване, въпреки че компресията е необходим фактор за осъществяване храненето на ставния хрущял. Като непосредствена реакция на този дегенеративен процес в хрущяла е развитието на субхондрална пролиферация на съдове, което се интерпретира като регенеративен процес, при което настъпва по-ранна калцификация в дълбоките съдове прорастват в този дълбок слой. В полетата, лишени от натиск този процес завършва с образуването на остеофити. В субхондралната костна тъкан под полетата на пресия се оформят костните кисти. В късните стадии тази хиперемирана кост, лишена от хрущялна покривка, намалява във височина, което е резултата на трабекулни фрактури.

Фиброзната тъкан на капсулата все повече задебелява и на местата на прикрепване към ставния край се трансформира във фибро-хиалинен хрущял. Синовиалната капсула също надебелява с удължаване на синовиалните вили, които могат да бъдат инфилтрирани и с мастни клетки.

Друга първична коксартроза обикновенно е моноартрит. Най-ранният симптом е втвърдяването на ставата при принудително стоене и последваща болка при раздвижване. Степенувано болката се увеличава. Болките в тазобедрената става започват най-напред рано сутрин с известно ограничение в движението на ставата. По-късните промени в клиниката се дължат на настъпването на мускулната контрактура. Бедрото е в аддукция и лека флексия, от което и резултира болката в ипсилатералната сакроилиачна става. Ставата става все по-втвърдена и флексионната контрактура се засилва. Смята се, че болката не се дължи само на промените в ставните повърхности при движение на ставата, но и на дразнене на сензитивни окончания в ставната капсула от промененото вътреставно налягане.

Наблюдава се мускулен спазъм и лека контрактура на мускулатурата, ангажирана в движението на ставата. В следващите стадии се наблюдава ефузия не само в ставата, но и в комуникиращите с нея бурзи. След един различно дълъг период могат вече да се наблюдават и рентгенологичните белези, паралелно с което се влошава и клиничната картина.

Диференциална диагноза на друга първична коксартроза е необходимо да се прави между ревматоиден артрит, гонококов артрит, туберкулозен артрит, хемофилия, невропатичен артрит и луес (сифилис).

Лечението на друга първична коксартроза, в ранните стадии, се състои в ограничение на движението и мерки за преодоляване на прогресивния характер на флексионната и аддукционна контрактури. Следователно при остра болка и спазъм, болният трябва да се постави на легло с индиректна екстензия. След преминаване на тази остра фаза се препоръчва на болния ноесенето на патерици и бастун. Може да се приложи нежене масаж и упранения за преодоляване на контрактурите. Ако състоянието на болния, под обща анестезия може да се препоръчва екстензия с голямо натоварване на крайника. Вътреставното налягане при тези случаи може да бъде предварително облекчено чрез тенотомия на аддукторите или на илеопсоаса. Оперативното лечение трябва да се приложи при непрекъсната силна болка.