Коксартроза, неуточнена МКБ M16.9

Коксартроза, неуточнена, е една от най-честите локализации н остеоартрозата, която може да доведе до ранно инвалидизиране. Засяга по-често мъжете. Може да бъде едностранна или двустранна.

В около две трети от случаите коксартрозата е вторична. Дължи се на различни малформации и аномалии на тазобедрената става. При една трета от болните причина за заболяването не може да бъде установена. В тези случаи се касае за първична коксартроза. Най-честите причини за вторична коксартроза са луксации и сублуксации на тазобедрената става, протрузия на ацетабулума, травми на тазобедрената става, коксити при възпалителни ставни заболявания, остеонекроза на главичката на фемура, скъсяване на единия долен крайник, практикуване на състезателни спортове, хондрокалциноза, вродена хондродисплазия и други.

Главният симптом при коксартроза, неуточнена, е болката, която нерядко се последва от характерно кауцване. В началото болката е умерено изразена, но в хода на заболяването тя постепенно и прогресивно се засилва. Изразеността на болката невинаги корелира със степента на хрущялните и костните увреждания. Тя е от механичен тип. Усилва се при натоварване на тазобедрените стави. Болката се проявява при преминаване от седнало в изправено положение, при движение по неравен терен, при изкачване на стълби и други. Успокоява се при почивка и преди всичко в лежащо положение. В редки случаи болката е нощна. Проявява се и при раздвижване сутрин след сън.

Характерен симптом е и сковаността в тазобедренаа става, която се проявява след по-продължително обездвижване. Хрущенето в ставата и внезапното блокиране на движенията се среща по-рядко. Общото състояние на болните с коксартроза е запазено. Касае се за локално заболяване. Липсват висцерални прояви. При обективното изследване се установява сравнително ранно ограничение на движенията. В напредналия стадий на заболяването може да се получи неправилна стойка. Тазобедрената става се фиксира в положение на аддукция, флексия и външна ротация.

Лабораторние изследвания при болните с коксартроза, неуточнена, са нормални. При активиране на заболяването може да има леко повишено СУЕ. Рентгенография на таза се прави заедно с тазобедрените стави. Правят се рентгенографии и в пълен и непълен профил. Оценяват се белези като ширина на ставната междина, наличие на остеофити, субхондрална костна склероза, кисти, деформации на бедрената главичка и на ацетабулума.

Обикновено коксартрозата има прогресивен характер. Това до голяма степен зависи от натоварването на ставата. Движенията стават все по-ограничени. Еволюцията понякога се прекъсва от затишие, последвано от нов тласък. Заболяването има твърде индивидуален ход. Нерядко се стига и до инвалидизиране. Състоянието на болните се утежнява сериозно при двустранно засягане на тазобедрените стави.

Диференцална диагноза се прави най-често със коксит, болест на Бехтерев, реактивни и нфекциозни артрити. Той се проявява с постоянни болки, включително и нощем, и по-продължителна сутрешна скованост. Ограничават се всички движения, включително и флексията. Трябва да бъдат разграничени и някои други заболявания на тазобедрената става - периартрит, остеохондроматоза, алгодистрофия, както и болести, засягащи костите на тази става - главичката на бедрената кост и ацетабулума.

Необходимо е да се изключи засягане и на другите стави на таза - сакроилиачните и пубисната. Това се основава на съответните клинични и рентгенови данни.

Лечението на коксартроза, неуточнена може да бъде консервативно или хирургично. Използват се противовъзпалителни средства и кортикостероиди.