Капки за уши

Употребата на капки за уши в съвременната клинична практика заема централно място при лечението на редица инфекциозни заболявания, възникнали първично във външното ухо или слуховия канал или резултат от вторично разпространение и част от арсенала на усложненията на редица други заболявания (например грип).

Поддържането на добра хигиена, както и познаването на различните средства за лечение и профилактика на болестите, засягащи ухото, е от ключово значение за намаляването на рисковете от сериозни усложнения, често с дългосрочни последици.

В аптечните мрежи се разпространяват все по-голям брой видове ушни капки, съдържащи различни активни съставки в зависимост от нуждите на пациента. Някои от тях са достъпни само с рецепта, издадена от съответния специалист (след предварителен обстоен преглед и разпит на болния), други са достъпни и без рецепта.

Показания за приложение на капки за уши (ушни капки)

В зависимост от нуждите, индивидуалните потребности и здравословно състояние на всеки отделен пациент, продуктите, предназначени за накапване в ухото, съдържат различни активни субстанции според причината, поради която се приемат.

Принадлежат към така наречените локални средства и по консистенция са течни лекарствени форми (съдържат подходящ разтворител и разтворени в него активни вещества).

Най-често ушни капки се назначават за лечение или профилактика на инфекциозни заболявания на външното ухо или слуховия канал.

При изолирана ушна инфекция локалното приложение на съответните антибиотици води до многократно по-добър ефект в сравнение със системната им употреба, като допълнително намалява рисковете от нежелани ефекти и реакции.

В определени случаи (например при плувци) ушни капки се назначават с профилактична цел за намаляване на риска от развитие на бактериална (най-често) или гъбична инфекция.

Активните съставки са в различна процентна концентрация в зависимост от тежестта на инфекцията или възпалението, наличието на допълнителни усложняващи терапията фактори и подлежащи заболявания.

Употребата им при деца, бременни жени и кърмачки следва да се осъществява задължително след консултация със специалист, тъй като някои от продуктите може да не са подходящи за тези групи пациенти.

Този тип препарати се назначават и за подобряване на хигиената на ухото, подпомагане на изхвърлянето от слуховия канал на натрупаната ушна кал или улесняване на нейното разграждане (така нареченото церуменолитично действие).

Ушната кал има протективна за ухото функция и се изхвърля по естествен начин, придвижвайки се по слуховия канал при движенията на дъвкателните мускули (при дъвчене). Наличието на определени фактори може да доведе до нарушения в този механизъм, във връзка с което се налага приложението на различни ушни капки, подобряващи отстраняването на натрупалата се ушна кал.

В зависимост от показанията за тяхното приложение се наблюдават и съществени разлики в състава на ушните капки.

Какво съдържат капките за уши?

В зависимост от етиологията на болестния процес (бактериална, гъбична, вирусна инфекция, възпаление, вторична инфекция в резултат от усложнение или разпространение на основното заболяване) ушните капки съдържат лекарства от различни фармакологични групи.

Най-често се използват следните препарати като активни съставки:

• антибиотици: при наличие на бактериална инфекция локалното приложение на антибиотици показва чудесни резултати, висока активност и ефективност, като в зависимост от конкретния етиологичен агент, се прилагат средства от групата на квинолоните (ципрофлоксацин), аминогликозидите (гентамицин, неомицин), тетрациклин и други
• противогъбични средства: при наличие на гъбична инфекция (микоза) се препоръчва приложението на ушни капки, съдържащи миконазол, полимиксин Б или други противогъбични средства като монотерапия или като част от комплексния терапевтичен план
• кортикостероиди: агентите от групата на кортикостероидите се отличават с изключително висока и добра противовъзпалителна активност, облекчавайки много от проявите, свързани с наличието на отит (възпаление на ухото), като например болка, дискомфорт, усещане за тежест, заглъхване и други. Най-често се използват бетаметазон, дексаметазон, хидрокортизон, предимно в комбинация с подходящ антиинфекциозен агент за постигане на оптимален ефект
• аналгетици (обезболяващи): употребата на болкоуспокояващи средства често е необходима във връзка с неприятните симптоми при наличие на болестен процес, засягащ ухото. Най-често използваният агент от групата на аналгетиците е лидокаин в подходяща концентрация, като показва бърз ефект и висока активност
• омекотяващи и почистващи средства: тези средства влизат в състава на препаратите с церуменолитично действие, предназначени за подобряване на ушната хигиена, като най-често се използват глицерин, пантенол и други
• етерични масла: за облекчаване на неприятните усещания, свързани с формирането на тапи от ушна кал в слуховия проход, често се използват различни етерични масла, съдържащи риган, розмарин, хвойна, мушкато, лавандула, мента, лимон и други, обикновено в комбинация с омекотяващи и почистващи средства
• изсушаващи агенти: за предпазване от навлизането на микроорганизми в слуховия канал и развитието на инфекция се използват агенти като например борна киселина, алкохол, оцетна киселина и други, които водят до изсушаване на епитела и затрудняват проникването на микробите

Капките за уши се предлагат под формата на монопрепарати (съдържат една основна активна субстанция) или по-често като комбинирани препарати (съдържат повече от една активна съставка, например кортикостероид и антибиотик) за постигане на оптимални лечебни резултати.

Как се прилагат капки за уши (ушни капки)?

Постигането на търсения лечебен ефект от приложението на ушни капки в основата си се дължи на правилната употреба на продуктите. Неправилното използване на подходящ медикамент не води до търсения ефект (същото важи и за правилната употреба на неподходящи медикамент).

В най-добрия случай е препоръчително друг да ви накапва медикамента за намаляване на рисковете от неправилно приложение. Често на листовката, прикрепена към лекарствения продукт, се съдържа подробна информация за начина на приложение на капките.

В случай, че нямате помощник и липсват указания за приложението на ушните капки, може да следвате следните основни съвети, приложими при всички видове капки за уши:

• преди и след употреба се препоръчва измиване на ръцете: преди употреба измиване е необходимо за намаляване на риска от допълнителна, вторична инфекция при проникването на микроби, разположени по дланите, в ушния канал, а след употреба е необходима за намаляване на риска от попадане на медикамента по ръцете, очите, лигавиците
• правилна позиция на главата: намерете удобно място и легнете на една страна, така че ухото (съответно слуховия канал) да гледат нагоре. В случай, че сте на работното място или другаде, където няма възможност да легнете, седнете удобно и извийте максимално глава встрани, така че слуховият канал на ухото да гледа нагоре. За да се ориентирате по-добре (особено първите няколко пъти) може да извършвате процедурата пред огледало
• осигуряване на добър достъп: изпънете ушната мида на ухото назад и нагоре
• поставяне на капките: без да докосвате с пръсти върха на апликатора и без последният да докосва части от ушната мида или слуховия канал, поставете означения брой капки (назначен от лекуващия лекар или обозначен на листовката на медикамента)
• оптимално проникване на капките: след накапване на нужното количество, без да променяте позицията на главата си, с върха на пръстите натиснете леко трагуса на ухото (хрущялната плочка, покриваща слуховия канал или точката, която натискаме при запушване на ушите) и масажирайте с леки движения няколко секунди. След накапване на медикамента изчакайте около две минути (без да променяте позицията на главата) за пълното абсорбиране и проникване на препарата. При попадане на част от капките извън слуховия канал, попийте излишните количества с кърпа (салфетка)

В случай, че имате затруднения с поставянето на капките, помолете вашия лекуващ лекар за помощ (подробно обяснение или нагледно да ви разясни техниката на изпълнение).

Възможни рискове и нежелани ефекти при приложението на капки за уши

Като цяло този вид локални средства за лечение и профилактика се отличават с изключително добър профил на безопасност и много рядко водят до странични ефекти, особено при стриктно спазване на съветите и препоръките на лекуващия лекар или на фармацевта.

Въпреки това при силно чувствителни лица са възможни прояви на дразнене (най-често при използване на висококонцентрирани разтвори на активните съставки), изразяващи се в парене, болка, усещане за затопляне на мястото на приложение, шум в ушите, замаяност, главоболие.

Преди употребата на ушни капки уведомете вашия лекар (или фармацевт) за наличието на известна алергия към определени субстанции, тъй като приложението им при свръхчувствителни пациенти може да доведе до алергични прояви, с различна степен на тежест, вариращи от обрив, слабост, замайване до оток (подуване) на лицето, езика, устните, задух, респираторен дистрес.

Някои от препаратите за накапване в ухото не са подходящи за деца, както и за бременни жени и в периода на лактация. Посъветвайте се с вашия лекар за препарат, подходящ за употреба за вашето конкретно състояние.

За намаляване на рисковете от нежелани ефекти винаги се консултирайте с вашия лекар за всички медикаменти, които приемате, включително свободно достъпни (без рецепта) и хранителни добавки, тъй като са възможни (макар и оценявани с нисък риск) различни нежелани лекарствени взаимодействия.

Не използвайте продукти с изтекъл срок на годност и винаги проверявайте за необходимите условия на съхранение (някои препарати се съхраняват в хладилник, други изискват тъмно и сухо място). Употребата на препарат с изтекъл срок на годност крие сериозни рискове от развитие на допълнителна инфекция, поради възможния растеж на микроорганизми.

Много от различните видове капки за уши са годни за употреба в рамките на няколко седмици (най-често между 4 и 6 седмици) след отваряне, поради което е препоръчително да обозначите на опаковката датата, на която сте го отворили за първи път.

Самоцелната промяна в терапевтичния режим (прекратяване на лечението, удължаване на лечението, промяна в честотата на приложение на препарата) крие рискове от различни по тежест нежелани ефект и опорочаване на лечението.

Всяка промяна в дозата, честотата на приложение и продължителността на терапията трябва да бъде консултирана със специалист.

Изображения: freepik.com