Начало Медицинска енциклопедия Лечения Лечение на бъбречна недостатъчност Лечебни практики при заболявания

Лечение на бъбречна недостатъчност

Лечение на бъбречна недостатъчност - изображение

Бъбреците са основният орган на отделителната система, който изпълнява изключително важни функции за цялостното функциониране на организма.

Представляват чифтен орган, чиято основна роля се състои в изхвърляне на отпадните продукти в резултат от обмяната на веществата с урината. Допълнително участват в регулирането и баланса на хомеостазата в организма и алкално-киселинното равновесие, поддържането на нормалното артериално налягане, участие в еритропоезата (процесът на образуване на червените кръвни клетки) чрез секрецията на еритропоетин, както и синтез и трансформация на редица важни субстанции като например ренин, азотен диоксид, простагландини, кинини, активната форма на витамин D и други.

Полезна и подробна информация за анатомичните особености и физиологичните функции на бъбреците може да намерите на:

Редица заболявания и увреждания с различна етиология могат да доведат до остро или хронично увреждане на функцията на бъбреците, в резултат от което се развива бъбречна недостатъчност (остра бъбречна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност).

Своевременното лечение на бъбречна недостатъчност, независимо от причините, довели до нейното развитие, цели ограничаване на пораженията, намаляване на рисковете от усложнения и запазване на функционалната активност на бъбреците, подобряване на качеството и продължителността на живот на пациентите.

Какво представлява бъбречната недостатъчност? Кои са основните симптоми?

Какво представлява бъбречната недостатъчност? Кои са основните симптоми?

Увреждането на бъбреците се осъществява по различни механизми и под въздействието на разнообразни увреждащи фактори, като например инфекциозни агенти (бактерии, вируси, гъбички), автоимунни заболявания, неоплазми, съдови аномалии и други.

В зависимост от конкретната причина факторите се подразделят на няколко основни групи, а именно:

  • преренални или предбъбречни: например при шок в резултат от инфаркт на миокарда, остра алергична реакция, остър панкреатит и други или хиповолемия в резултат от тежка кръвозагуба, обилно повръщане или диария и други
  • ренални или бъбречни фактори: в резултат от увреждане на самите бъбреци, например при пиелонефрит, нефропатии, гломерулонефрит, бъбречен инфаркт, съдови аномалии, травма на бъбреците и други
  • постренални или следбъбречни: при засягане на другите отдели на отделителната система, например увреждане на уретерите (запушване в резултат от конкременти, съсиреци, неоплазми), уретрата и пикочния мехур

При остро настъпило увреждане се касае за остра бъбречна недостатъчност, докато при въздействие с по-голяма продължителност (повече от няколко месеца) се касае за хронична бъбречна недостатъчност.

Клиничната картина и терапевтичният подход се различават в известна степен, но основната цел е възстановяване (до колкото е възможно) на функционалната активност на бъбреците и отделителната система като цяло и облекчаване проявите на болестта.

Едни от най-честите симптоми при бъбречна недостатъчност включват намалено отделяне на урина, локализиран или по-често генерализиран оток в резултат от задръжката на течности, задух, слабост, замайване, гадене, обърканост, болка в областта на гърдите и/или кръста, в по-тежките случаи може да настъпи и загуба на съзнание, гърчове, кома. Настъпват нарушения в алкално-киселинното равновесие и хомеостазата, хемопоезата и кръвното налягане.

Палитрата на клиничните прояви е изключително широка в зависимост от причините, довели до развитието на бъбречна недостатъчност. Често се касае за прогресия и липса на контрол на подлежащо хронично заболяване, засягащо и отделителната система, като например захарен диабет, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и други.

В хода на терапията при бъбречна недостатъчност предварително се извършват необходимите изследвания и диагностични уточнения с цел оптимизиране и индивидуализиране на лечението при конкретния пациент.

Лекарства за лечение на бъбречна недостатъчност

Подходяща диета и лекарства за лечение на бъбречна недостатъчност

При леките форми на бъбречна недостатъчност и липса на тежки усложнения и увреждания във функционалната активност на бъбреците добри резултати се постигат с прилагането на подходяща медикаментозна терапия в комбинация с промени в диетата и начина на живот.

Като цяло се препоръчва овладяване на симптоматиката на фона на приложението на лекарства за лечение на причините, довели до развитието на болестта.

Най-често се прилагат следните видове лекарства и представители на определени фармакологични групи:

  • лекарства за лечение на високото кръвно налягане: тъй като при пациентите с бъбречна недостатъчност често се наблюдава повишение на кръвното налягане, се препоръчва прием на подходяща средства за неговото намаляване, като такива например са препаратите от групата на АЦЕ инхибиторите (ACE inhibitors) или блокерите на ангиотензиновите рецептори (наричани още сартани), като основните представители на тези групи са еналаприл, периндоприл, рамиприл, лизиноприл за АЦЕ инхибиторите и валсартан, кандесартан, лосартан за антагонистите на ангиотензин II, често прилагани в комбинация с подходящи диуретици. Лекарствата от тези групи са предпочитани, тъй като освен регулиране на кръвното налягане притежават и нефропротективни свойства и предпазват бъбречните структури от допълнителни увреждания
  • лекарства за понижаване нивата на холестерола: при пациентите с хронична бъбречна недостатъчност често се наблюдават повишени нива на холестерола, което от своя страна крие допълнителни рискове от увреждания на сърдечно-съдовата система, поради което се препоръчва приложение на лекарства от групата на статините, каквито са симвастатин, ловастатин, розувастатин и други
  • лекарства за лечение на анемията: при определени пациенти с данни за увреждане на хемопоезата и наличие на подлежаща анемия в резултат от бъбречните увреждания се препоръчва прием на еритропоетин за стимулиране на синтезата на червени кръвни клетки (еритроцити) с или без назначаване на допълнителен прием на добавки, съдържащи желязо
  • медикаменти за облекчаване на отока: за отстраняване на натрупаните излишни течности в организма при почти всички пациенти с бъбречна недостатъчност се предписват диуретици. Често прилагани представители са бримковите диуретици (фуроземид, тораземид) поради техния широк спектър на действие и бърз ефект, при някои пациенти се прилагат и салуретици (хидрохлоротиазид, хлорталидон) и калий-съхраняващи диуретици (спиронолактон)
  • лекарства за протекция на костите: за възстановяване нивата на калций в организма често се прилагат калциеви препарати под формата на разтвори (венозна инфузия с физиологичен разтвор) с или без витамин D. Приложението на калций предпазва от прекомерно повишение нивата на калия до екстремно и опасно високи нива (хиперкалиемията крие рискове от аритмия и увреждане на сърцето)

Лекарствата, използвани в терапията при бъбречна недостатъчност, се прилагат венозно при тежко и остро увреждане на състоянието на пациента или перорално (таблетки, капсули) при леки увреждания.

За постигане на оптимални резултати се препоръчва стриктно спазване на наставленията на лекуващия лекар. Самоцелната промяна в дозата, честотата на прием или вида на препоръчаните лекарства крие сериозни рискове за здравето на болния.

Най-често се препоръчва спазването на диетичен режим, при който има силно ограничение на вноса на протеини. Необходимо е намаляване на вноса на храни, богати на калий (банани, портокали, картофи, спанак, домати) и прием на бедни на калий храни, каквито са например ябълки, цвекло, чушки, горски плодове, грозде и други.

Препоръчва се и избягване на храни, богати на сол (замразени продукти, консервирани храни, снаксове, чипсове, силно преработени храни), както и храни, богати на фосфор (мляко, млечни продукти, ядки, бобови растения, някои видове месо, пълнозърнести храни и други). За изготвянето на индивидуален хранителен план, съобразен с потребностите и състоянието на конкретния пациент, се препоръчва консултация с диетолог.

При някои пациенти след консултация със специалист като допълнително лечение могат да се приложат и някои билки и лечебни растения като например алое вера, гръмотрън, пирей, котешки мустак, мечо грозде, хвойна и други. Подробна информация може да намерите в раздел Алтернативна медицина (Билки за лечение на бъбреците).

Лечение на бъбречна недостатъчност с хемодиализа

Лечение на бъбречна недостатъчност с помощта на хемодиализа

При много пациенти медикаментозната терапия се оказва недостатъчна за овладяване на проявите на болестта, в резултат от което се налага прилагането на друг терапевтичен способ.

Лечението при тежките състояния и наличието на сериозни поражения върху архитектониката и функционалната активност на бъбреците при бъбречна недостатъчност включва приложение на хемодиализа или наричана още бъбречна диализа.

Целта на методиката е пречистване на кръвта от ендогенните и екзогенните токсични, отпадни и патогенни субстанции, натрупващи се в организма в резултат от увредената бъбречна функция.

Основните цели на бъбречната диализа включват премахване, отстраняване и неутрализиране на образувалите се и натрупани отпадни продукти, соли и излишни количества вода, поддържане на адекватна хомеостаза и алкално-киселинно равновесие, както и адекватен контрол на кръвното налягане.

При остра бъбречна недостатъчност хемодиализата се явява животоспасяваща процедура, докато при хроничната бъбречна недостатъчност се прилага с цел удължаване живота на пациента и подобряване на качеството му.

Манипулацията се прилага само по строги медицински показания и наличие на тежки, необратими увреждания на бъбречната функция на фона на сериозна загуба на функционалната им активност (над 85 процента). Преждевременното стартиране на бъбречната диализа може да има обратен ефект, поради което не се препоръчва.

Продължителността на процедурата се определя индивидуално в зависимост от множество фактори, като например степента на увреждане на бъбречната функция, количеството натрупани отпадни продукти, възрастта на болния, наличието на придружаващи увреждания и заболявания.

Процедурата се извършва в специализирано за целта лечебно заведение от добре обучен персонал, като е необходимо стриктно спазване на стандартните правила за безопасност, стерилна среда и хигиенни условия.

Едни от най-честите странични ефекти в резултат от бъбречната диализа включват главоболие, понижение на кръвното налягане, гадене с или без повръщане, умора, слабост и други, които обикновено отшумяват скоро след процедурата.

Полезна и подробна информация за този терапевтичен метод може да намерите в раздел Лечения:

Лечение на бъбречна недостатъчност чрез бъбречна трансплантация (трансплантация на бъбрек)

Лечение на бъбречна недостатъчност: бъбречна трансплантация

При тежките случаи хемодиализата не е достатъчно добър метод, особено в дългосрочен план, като за подобряване качеството и продължителността на живот на пациентите е необходимо извършването на трансплантация на бъбрек.

Бъбречна трансплантация е необходима в крайните стадии на хронична бъбречна недостатъчност, когато медикаментозната терапия е безрезултатна, а ефективността от приложението на хемодиализа е ниска.

Органната трансплантация изисква сериозна предварителна подготовка от страна на пациента, включваща подробни и изчерпателни изследвания, уточняване на пълния здравословен статус, стабилизиране на състоянието.

Една от най-трудните задачи при бъбречната трансплантация е откриването на подходящ донор с пълно съответствие по отношение на антигените на HLA системата и кръвногруповата принадлежност. Донори могат да бъдат близки, роднини, приятели на пациента и непознати без увреждания на отделителната система. Донорите предварително се изследват за наличието на подлежащи заболявания и увреждания.

Самата операция се извършва под обща анестезия (пълна упойка), като донорският бъбрек се поставя в илиачната ямка на мястото на увредения бъбрек, като внимателно и прецизно се свързват съдовете.

В повечето случаи бъбрекът на реципиента не се премахва освен в случай на туморно образувание на бъбрека, наличие на нефротичен синдром или при екстремно увеличени по размери поликистозни бъбреци.

Критични след оперативната интервенция са първите няколко дни (60 часа), тъй като тогава се наблюдава отхвърляне на присадката при средно 10 до 25 процента от пациентите.

Въпреки че трансплантацията на бъбрек е една от първите въведени процедури при органна трансплантация все още не е напълно минимизиран рискът от различни по тежест усложнения. Едни от най-честите усложнения след операцията включват отхвърляне на присадката, дълбока венозна тромбоза, изпадане в шок, белодробна тромбоемболия, вторична инфекция и други.

Голям процент от усложненията и възможните странични ефекти след операцията (кървене, инфекция, засягане на съседни структури) са предвидими и могат да бъдат повлияни с помощта на съответните медикаментозни средства и манипулации.

Така например за намаляване на рисковете от реакция на отхвърляне на органа се прилагат подходящи имуносупресивни средства по съответната схема и дозов режим.

Лекарствата се прилагат обикновено в комбинация и по-висока доза в първите няколко месеци след интервенцията, като след това може да се назначи само един медикамент в подходяща доза и лечението продължава до живот.

Имуносупресивните лекарства са изключително ефективни и намаляват процента на пациентите с реакция на отхвърляне, но самите те крият сериозни рискове от поява на различни по тежест странични ефекти (увреждания на хемопоезата, гадене, стомашни оплаквания, главоболие), поради което дозата и вида на терапията се мониторират от съответните специалисти.

При данни за инфекция се прилагат подходящи антибиотици, при наличие на кървене се прилагат подходящи средства за овладяване на пораженията. Симптоматично се прилагат необходимите медикаменти за облекчаване състоянието на пациентите след операцията.

Трансплантация на бъбрек не се извършва при наличие на определени подлежащи заболявания, като например туберкулоза, тежка белодробна или чернодробна недостатъчност, васкулити, HIV носителство или СПИН и други.

Подходящото, адекватно, индивидуализирано и своевременно лечение на бъбречна недостатъчност значително ограничава пораженията върху бъбречните функции, подобрява състоянието на болните и намалява рисковете от възможни сериозни усложнения.

 

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Още по темата:

5.0, 1 глас

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Лечение на бъбречна недостатъчност

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/chronic-kidney-disease/diagnosis-treatment/drc-20354527
https://www.medicinenet.com/kidney_failure/article.htm
https://www.healthline.com/health/kidney-failure
https://www.kidney.org/atoz/content/choosingtreat
http://www.kidneyfund.org/kidney-disease/kidney-failure/treatment-of-kidney-failure/
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/kidney-failure/diagnosis-treatment/drc-20369053
https://www.niddk.nih.gov/health-information/kidney-disease/kidney-failure/choosing-treatment
https://medlineplus.gov/magazine/issues/winter08/articles/winter08pg9-10.html
http://www.kidneyfund.org/kidney-disease/kidney-failure/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниЗаведенияЛеченияКлинични пътекиНормативни актовеСнимкиХранене при...ИсторияСпециалистиИзследванияБотаникаЛюбопитноПатологияСпортОрганизацииЗдравни съветиВидеоФизиологияДиетиАлт. медицинаНаучни публикацииПсихологияИнтервютаСоциални грижиЛайфстайлГеографияАнкетиЛичностиНаправления в медицината