Изследване на урея в кръвта

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването? 

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез изследването на урея (urea) в кръвта, позната още и като карбамид, се определя количеството на този метаболит в кръвта.

Уреята е отпаден продукт, който се образува в черния дроб (цикъл на уреята, означава още и като орнитинов цикъл) при метаболизирането на белтъците и разграждането им до аминокиселини, като процесът се регулира от N-ацетилглутамат.
Това е най-важният метаболитен път за отстраняване на излишния азот в човешкото тяло.

При този процес се произвежда амоняк, който след това се превръща в по-малко токсичния отпаден продукт урея.
Азотът е компонент както на амоняка, така и на уреята.

Уреята се освобождава от черния дроб в кръвта и се транспортира до бъбреците, където кръвта се филтрира и уреята се отделя с урината. Малко количество урея се отделя и в потта.
Тъй като това е един непрекъснат процес, обикновено в кръвта винаги има малко, но постоянно количество уреен азот.

Повечето заболявания или състояния, които засягат бъбреците или черния дроб, могат да повлияят на нивата на урея в кръвта.
Ако в черния дроб се произвеждат по-големи количества урея или ако бъбреците не функционират нормално и това затруднява филтрирането на отпадните продукти от кръвта, тогава концентрациите на урея в кръвта ще се увеличат.
Ако е налице значително увреждане на черния дроб или дадено заболяване потиска производството на урея, тогава концентрациите на урея в кръвта ще се понижат.

Изследването на урея в кръвта предоставя важна информация за функцията на бъбреците и черния дроб, като подпомага диагностицирането на различни бъбречни заболявания.
Това е широко разпространен скринингов тест за оценка бъбречната функция.

Тестът за урея обикновено се съчетава с изследване на креатинин, тъй като едновременното изследване на тези 2 съединения подпомага значително диференциалната диагноза при хиперуремия (повишено ниво на уреята в кръвта).
Нивото на креатинин в кръвта дава много важна информация за това колко добре функционират бъбреците.

Подробна информация за креатинин ще намерите в статията:

»Креатинин в кръвта

Съотношение урея:креатинин

Това е съотношението между стойностите на урея и креатинин и като цяло предоставя по-точна информация за функцията на бъбреците и съпътстващите бъбречни нарушения.

Съотношението урея:креатинин може да бъде използвано, за да се определи причината за остра бъбречна недостатъчност или дехидратация.

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

• Изследването на урея в кръвта може да назначи като част от рутинните лабораторни изследвания за оценка на общото здравословно състояние на човек;
• Обикновено уреята се изследва заедно с креатининпри наличие на признаци и симптоми на нарушена бъбречна функция, като например:
  • умора, изтощение;
  • нарушена концентрация;
  • загуба на апетит;
  • проблеми със съня;
  • мускулни крампи;
  • болки в ставите или костите;
  • появата на отоци по лицето (особено около очите), китките, корема, бедрата или глезените;
  • наличие на пяна или кръв в урината, или урина с цвят на кафе;
  • синдром на неспокойните крака;
  • сърбеж по кожата;
  • олигурия;
  • парене при уриниране;
  • промяна в честота на уриниране, особено през нощта;
  • болки в долната част на гърба, под ребрата — мястото, където са разположени бъбреците;
  • високо кръвно налягане;

Изображение: www.freepik.com

• Изследването на урея в кръвта (съвместно с други изследвания, предимно креатинин) може да се извърши и в следните случаи:
  • през определени интервали от време с цел проследяване на бъбречната функция при пациенти с остри и хронични заболявания или състояния като бъбречна недостатъчност, диабет, застойна сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, кървене от стомашно-чревния тракт;
  • оценка на бъбречната функция преди започване и по време на медикаментозна терапия;
  • при пациенти, приети в спешно отделение или за болнично лечение;
  • периодично по време на болничен престой;
  • на определени интервали от време за проследяване на ефекта от лечението при пациенти с бъбречно заболяване;
  • през определени интервали от време за проследяване ефективността на диализата;
  • оценка на степента на дехидратация (обезводняване);
  • преди провеждането на някои процедури, като например компютърна томография (КТ), които могат да изискват използването на контрастни вещества, които могат да увредят бъбреците;

Необходима ли е предварителна подготовка

• Ако ще изследват само нивата на урея в кръвта, може да приемате нормално храна и течности преди теста, но е важно да не консумирате голямо количество месо или други протеини в продължение на поне 24 часа преди изследването;
• Трябва да информирате Вашия лекар за всички лекарства, които приемате (независимо дали са по рецепта или не), тъй като приемът някои медикаменти може да повлияе на резултатите от изследването.

Изображение: www.freepik.com

Някои от лекарствените препарати, които могат да повлияят на резултатите от изследването на урея, включват:

• хлорамфеникол (chloramphenicol);
• стрептомицин (streptomycin);
• амфотерицин В (amphotericin B);
• карбамазепин (carbamazepine);
• цефалоспорини;
• фуроземид (furosemide);
• метотрексат (methotrexate);
• метилдопа (methyldopa);
• рифампицин (rifampicin);
• спиронолактон (spironolactone);
• тетрациклин (tetracycline);
• тиазидни диуретици;
• ванкомицин (vancomycin);

Не спирайте приема на лекарства без първо да се консултирате с лекуващия си лекар!!!

Трябва да информирате лекаря си, ако сте бременна или има вероятност за това, тъй като по време на бременност могат да се наблюдават промени в концентрацията на урея;

Метод на провеждане на изследването

За изследването на урея в кръвта е необходимо да се вземе кръв от вена.

Подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите в:

»Изследване на кръв 

Епруветката с взетата кръв след това се центрофугира, като отделеният серум се изследва.

Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което ще усетите при вземането на кръв за изследване на стойностите на урея в кръвта, ще намерите в:

»Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв за изследване на урея в кръвта ще намерите при:

»Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване

Чрез изследването на урея в кръвта се определя количеството на този продукт от обмяната на веществата в кръвта.

Стойностите на урея се увеличават с напредване на възрастта.
При кърмачета и деца нивата на урея са около 2/3 от тези, измерени при здрави млади индивиди, докато нивата при възрастни над 60-годишна възраст са малко по-високи от тези при по-млади индивиди.

Стойностите на урея са малко по-високи при мъжете, отколкото при жените, което вероятно се дължи на по-малката мускулна маса при жените.

Стойностите на урея по време на бременност могат да бъдат както повишени, така и понижени.

Резултатите от изследването обикновено са готови в рамките на 24 часа.

Референтните стойности на урея могат да варират между отделните лаборатории.

Нормални стойности:

Стойностите на урея в кръвта могат да бъдат в нормални граници, дори ако функцията на единия бъбрек е значително нарушена, тъй като другият компенсира.

Отклонения от нормата:

Повишени нива на урея в кръвта могат да се наблюдават при:

• Нарушена бъбречна функция, дължаща се на:
  • остра и хронична бъбречна недостатъчност;
  • гломерулонефрит;
  • бъбречна поликистоза;
  • травматично увреждане;
  • състояния, водещи до лошо кръвоснабдяване на бъбрека — застойна сърдечна недостатъчност, хиповолемия, шоково състояние, стрес, наскоро прекаран инфаркт;
  • дехидратация (обезводняване);
  • обструкция (запушване) на пикочните пътища (тумори, камъни);
  • диабет;
  • високо кръвно налягане;
• Прием на някои медикаменти:
  • алопуринол (allopurinol);
  • аминогликозидни антибиотици;
  • амфотерицин В (Amphotericin B);
  • аспирин във високи дози;
  • кортикостероиди;
  • бацитрацин (bacitracin);
  • карбамазепин (carbamazepine);
  • антибиотици от групата на цефалоспорините;
  • хлорал хидрат (chloral hydrate);
  • цисплатин (cisplatin);
  • колистин (colistin);
  • фуроземид (furosemide);
  • гванетидин (guanethidine);
  • индометацин (indomethacin);
  • метицилин (meticillin);
  • метотрексат (methotrexate);
  • метилдопа (methyldopa);
  • неомицин (neomycin);
  • пенициламин (penicillamine);
  • полимиксин Б (polymyxin B);
  • пробенецид (probenecid);
  • пропранолол (propranolol);
  • рифампицин (rifampicin);
  • спиронолактон (spironolactone);
  • тетрациклинови антибиотици;
  • тиазидни диуретици;
  • триамтерен (triamterene);
  • ванкомицин (vancomycin);
• Засилено белтъчно разграждане (катаболизъм);
• Прием на голямо количество протеини с храната;
• Болест на Адисон (Addison);
• Кървене от гастроинтестиналния (стомашно-чревния) тракт;
• Тежки изгаряния;
• Треска;

Увеличено съотношение урея:креатинин може да е налице при:

• остра бъбречна недостатъчност;
• напреднала възраст;
• застойна сърдечна недостатъчност;
• дехидратация (обезводняване);
• кървене от гастроинтестиналния тракт;
• повишен прием на белтъци с храната;
• кортикостероиди във високи дози;
• състояние на засилен белтъчен метаболизъм;

Ниски нива на урея в кръвта са рядко срещана находка и обикновено не са причина за безпокойство, като могат да се установят в следните случаи:

• тежко чернодробно заболяване — при хора с чернодробно заболяване стойностите на урея могат да бъдат ниски, дори бъбреците да функционират нормално;
• недохранване;
• силно намален прием на белтъци с храната;
• прием на някои медикаменти, включително:
  • хлорамфеникол (chloramphenicol);
  • стрептомицин (streptomycin);
• синдром на неподходяща секреция на антидиуретичен хормон (SIADH — syndrome of inappropriate antidiuretic hormone secretion);
• прием на голямо количество течности — може да доведе до състояние на хиперхидрация;
• жените и децата могат да имат по-ниски нива на урея, отколкото мъжете, което се дължи на особеностите на белтъчния метаболизъм;
• в редки случаи — орнитин транскарбамилазна недостатъчност — генетично заболяване с Х-рецесивен тип унаследяване;
• намален синтез на урея;

Намалено съотношение урея:креатинин може да се установи при:

• чернодробно заболяване (поради намаленото образуване на урея);
• недохранване;
• намален прием на протеини с храната;

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да възпрепятстват провеждането на това изследване или могат да повлияят на резултатите от теста, включват:

• Прием на някои медикаменти, включително:
  • амфотерицин В (amphotericin B);
  • нафцилин (nafcillin);
  • канамицин (kanamycin);
  • тобрамицин (tobramycin);
  • кортикостероиди;
  • тетрациклинови антибиотици — тетрациклин, доксициклин;
  • хлорамфеникол (chloramphenicol);
  • диуретици;
• Неправилно съхраняване на пробата за изследване;
• Повишен прием на протеини с храната;

Изображение: www.freepik.com

• Дехидратация (обезводняване);
• Термични травми;
• Напреднала възраст — стойностите на урея могат да е повишат, дори ако бъбреците функционират нормално;
• Кървене от гастроинтестиналния (стомашно-чревния) тракт;
• Усилен тъканен разпад;
• Бременност;
• Наличие на амониеви йони;
• Моноклонална гамапатия;

Заглавно изображение: www.freepik.com