Намаляване обема на течностите МКБ E86

Намаляване обема на течностите представлява често срещано заболяване. Към него принадлежат обезводняване (дехидратация), намаляване обема на плазмата или на екстрацелуларната течност и хиповолемия.

Дехидратацията представлява процес, при който се наблюдава отнемане вода от веществото. На всеки организъм е необходима вода и постоянна хидратация.

Дехидратацията е често срещано явление, което се характеризира с определени симптоми. Тя възниква, когато в организма не постъпва необходимото количество течности необходими за нормалното му функциониране.

Други причини за дехидратация включват тежки физически упражнения, обилно изпотяване, изтощение или топлинен удар, прием на медикаментозни средства като диуретици.

Клиничната картина при намаляване обема на течностите е характерна. Различават се следните степени на дехидратацията:

1.  Първа степен -лека дехидратация от 750 мл до 1 литър наблюдават се жажда, сухота в устата, нервност, мускулна слабост.
2. Втора степен - умерена до тежка дехидратация- загубата на вода е до 2-3% от телесната маса наблюдават се ортостатична хипотония, замаяност, виене на свят или припадък при изправяне, мускулни крампи, дължащи се на намаляването на калция и магнезия в кръвта.
3. Трета степен -тежка дехидратация наблюдават се шок, бъбречна недостатъчност, обърканост, ацидоза, кома и дори смърт. От обезводняване са особено застрашени спортистите, пристрастените тютюнопушачи и хората, чиято работа ги излага прекалено дълго време на слънце.

Недостигът на вода в организма може да доведе до нарушения храносмилателния процес, при състояния на дехидратиране се установява забавяне на изпразването на стомаха, което е свързано с по-силно дразнене на лигавицата му.

Друг аспект на засягането на чревния тракт се изразява в това, че дехидратацията е честа причина зад хроничният запек. В дебелото черво се извършва резорбция на вода от чревното съдържимо, а при недостиг фекалните маси се втвърдяват изхождането става трудно и болезнено, като създава условия за хемороиди и хронични възпаления на дебелото черво.

Дехидратация се асоциира с повишено ниво на хистамин - невромедиатор, участващ във водно - солевата обмяна. 

Кожата също има отделителна функция, като потта играе не малка роля за екскрецията на токсичните отпадни продукти. При дехидратация обаче потта е със силната концентрация, което дразни кожната покривка. Това може да бъде причина за появата на екземи. 

Поддържането на водно - солевата хомеостаза зависи най - силно от функционалното състояние на бъбреците. При ограничение на водния прием , настъпва концентриране на урината, което е води до образуване на камъни в бъбреците. 

За диагнозата намаляване обема на течностите основно значение имат анамнезата клиничната картина и лабораторните изследвания.

Диференциална диагноза се прави с всички заболявания, които имат подобна клинична изява.

Лечението на състоянието е характерно. Много важно е да се разбере от какво количество течности се нуждаете. 

Пиенето на вода е един от основните аспекти за по-добрата работа на тялото, защото по време на физическо натоварване се губи голямо количество течности и дехидратирането на организма затруднява извършването на физическото натоварване.

Не е препоръчително замяната на водата с безалкохолни напитки, кафе или чай, защото те увеличават диурезата и повишават риска от дехидратация.

За поддържането на нормално количество вода в организма е необходимо денят ни да започне и да завърши с чаша вода - задължителната превенция против обезводняване.

При тежка дехидратация е необходима хоспитализация и адекватна оценка на състоянието. Неодходимо е осигуряване на адекват хомеостаза.

Прилагат се разтвори за рехидратация предимно 0,9 NaCl или  Serum Glucosae 5% i.v. като е необходимо да се следят кръвното, пулса, диурезата и общото състояние на пациента.