Изследване на натрий (Na) в кръвта

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез това изследване се определя количеството на натрий (Na) в кръвта.

Натрият (sodium) е електролит, който се съдържа във всички телесни течност течности, като най-голяма е концентрацията му (около 85%) в кръвта и в извънклетъчната (екстрацелуларната) течност, като той е основният извънклетъчен катион.

Натрият, заедно с други електролити — калий (К), хлориди (Cl) и бикарбонати (HCO3) — спомага за регулиране на баланса на течности в организма и е жизненоважен за нормалното функциониране на клетките на тялото и неговите системи, особено за нервната и мускулната функция.

Концентрацията на извънклетъчния натрий се регулира от бъбреците.

Човек приема натрий чрез храната — основно под формата на трапезна сол (натриев хлорид, NaCl) — като повечето хора приемат достатъчно количество от минерала. Много медикаменти и други продукти също съдържат натрий — лаксативи (слабителни), вода за уста, паста за зъби и други.

Тялото използва необходимото му количество натрий, а излишъкът се екскретира (отстранява) чрез бъбреците с урината, а известно количество се отделя чрез потта и фецеса (изпражненията).

Организмът поддържа нивата на натрий в тесни граници, като това се постига чрез:

1. Синтез на хормони, които увеличават (натриуретичните пептиди) или намаляват (алдостерон) количеството натрий, което се отделя с урината;
2. Синтез на хормон, който предотвратява загубата на вода от организма (антидиуретичен хормон (АДХ, ADH), понякога наричан вазопресин);
3. Чувството на жажда — повишаване на концентрацията на натрий в кръвта дори само с 1% предизвиква жажда и стимулира приема на течности, което нормализира нивата на натрий;

Нарушенията в стойностите на натрий обикновено се дължат на проблеми с една от тези системи за регулация.
Когато нивата на натрий в кръвта се променят, съдържанието на вода в тялото също се променя.
Тези промени могат да бъдат свързани с намалено съдържание на вода в организма (дехидратация) или с излишък на течности (оток, едем).

Повишеното ниво на натрий в кръвта води до задръжка на течности в организма, а последствието от това може да е високо кръвно налягане (хипертония).

Обикновено изследването на натрий в кръвта се съчетава с изследването на други електролити (електролитен панел), включително:

• Изследване на калий в кръвта;
• Калций в кръвта;
• Хлориди в кръвта;
• Изследване на магнезий (Mg);

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

• Изследването на концентрациите на натрий в кръвта може да се назначи като част от рутините изследвания за оценка на здравословното състояние на човек (водно-електролитен баланс);
• За установяване на причина и проследяване на състоянието при хора с дехидратация или задръжка на течности (оток);
• Тест на натрий [заедно с изследването на други електролити — калий (K), калций (Ca), хлориди (Cl), магнезий (Mg)] се провежда в някои от следните случаи:

  • При симптоми на хипонатриемия (стойности на натрия в кръвта под нормата):

    1. отпадналост
    2. объркване
    3. летаргия
    4. гадене/повръщане
    5. главоболие
    6. нарушения в концентрацията

Ако нивата на натрий се понижат твърде бързо, човек може почувства мускулна слабост и изтощение, а в тежки случаи — объркване или дори кома.

Ако нивата на натрия спадат бавно и постепенно, може въобще да няма симптоми. Ето защо стойностите на натрий често се изследват, дори при липсата на клинични прояви на хипонатриемия.

• • При симптоми на хипернатриемия (високи нива (над горната референтна граница) на натрий в кръвта):

    1. жажда
    2. суха кожа и лигавици (уста, очи)
    3. рядко уриниране
    4. фасцикулации
    5. хиперрефлексия (патологично усилени рефлекси)
    6. силно вълнение
    7. гадене/повръщане
    8. диария

Ако нивата на натрий се повишат до много високи стойности, симптомите могат да включват неспокойствие, необичано поведение, конвулсии и дори кома.

• • Проследяване на ефекта от проведено лечение с лекарства, които повлияват нивата на натрий (например диуретици), или с интравенозни разтвори, съдържащи натрий;
  • Мониториране на прогресията и лечението на определени състояния, включително хипертония (високо кръвно налягане), сърдечна недостатъчност, чернодробно или бъбречно заболяване;

Необходима ли е предварителна подготовка?

Изследването на серумните концентрации на натрий не изисква специална подготовка.

Ако Вашият лекар е назначил допълнителни кръвни тестове обаче, може да се наложи да не приемате храна и течности (освен вода) няколко часа преди изследването (в зависимост от изследването).

Необходимо е да информирате лекаря си за всички лекарства, които приемате, независимо дали са по рецепта или не (включително билки, витамини и хранителни добавки), тъй като приемът на някои медикаменти може да повлияе на стойностите на натрий.

Лекарства, които могат да повлияят на резултатите от теста на калий, включват:

• кортикостероиди;
• някои антибиотици;
• литий;
• морфин;
• някои диуретици;
• нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС);
• лаксативи (слабителни);
• перорални контрацептиви и други;

Метод на провеждане на изследването:

За изследването на натрий в кръвта е необходимо да се вземе проба от венозна кръв.

Подробна информация за вземането на кръв от вена (венепункция) от медицински специалист ще намерите в:

• Изследване на кръв

Какво ще усещате по време на изследването?

Информация за това, което има възможност да усетите при вземането на кръв, необходима за определяне на стойностите на натрий в кръвта, ще намерите в:

• Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването?

При вземането на кръв за изследване на натрий има малък риск за възникване на усложнения, като подробна информация за възможните рискове при този тест ще намерите в статията:

• Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване:

Резултатите от изследването не трябват да се тълкуват самостоятелно, а заедно с придружаващата клинична симптоматика и с резултатите от други направени изследвания.

Стойностите на натрий в кръвта често се интерпретират заедно с нивата на други електролити и могат да се използват за изчисляване на т.нар. анионна разлика (anion gap), която е полезен показател при идентифициране наличието на неизвестни субстанции в кръвта, например токсини.

Анионната разлика представлява разликата между основните катиони (натрий, Na + калий, K) и основните аниони (хлор, Cl + бикарбонати, HCO3) в серума.

Резултатите от изследването на натрий в кръвта обикновено са готови в рамките на 24 часа, като могат да варират между отделните лаборатории.

   Нормални стойности:

   Отклонения от нормата:

Високи нива на натрий (хипернатриемия) - тоест серумни концентрации на натрий над горната референтна граница - могат да се дължат на:

• Дехидратация, дължаща се недостатъчен прием на вода и/или повишена загуба на течности (обилно изпотяване, диария, повръщане);
• Прекомерен прием на сол;
• Нарушена функция на надбъбречните жлези (синдром на Кушинг/Cushing, синдром на Conn);
• Нарушена бъбречна функция;
• Безвкусен диабет (diabetes insipidus);
• Прием на някои медикаменти, включително:
  1. нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
  2. перорални контрацептиви
  3. лаксативи (слабителни)
  4. кортикостероиди
  5. литиеви препарати
  6. анаболни стероиди
  7. някои антибиотици
  8. диуретици
• Чернодробно заболяване;
• Сърдечна недостатъчност;
• Бременност;
• Изгаряния;
• Диабетна кетоацидоза;
• Наскоро прекарана травма, операция или шок могат да увеличат концентрацията на натрий, тъй като притокът на кръв към бъбреците намалява;

Хипернатриемия най-често се наблюдава при хора в напреднала възраст, бебета и лежащо болни.

Ниски нива на натрий — стойности на натрия в кръвта под долната референтна граница (хипонатриемия) — могат да се наблюдават при:

• Прием на голямо количество вода (например по време на тренировка или при психогенна полидипсия);
• Ппрекомерна загуба на натрий — най-често при диария, повръщане, прекомерно изпотяване;
• Понижен прием на натрий (в редки случаи) — недостатъчен прием с храната (сол) или при инфузионна терапия;
• Метаболитна ацидоза
• Нарушена функция на надбъбречните жлези (болест Адисон/Addison);
• Хипопротеинемия;
• Застойна сърдечна недостатъчност;
• Нарушена бъбречна функция;
• Цироза;
• Прием на някои лекарства:
  1. диуретици
  2. антидепресанти
  3. морфин
  4. някои болкоуспокояващи
  5. сулфанилурейни препарати (използват се за лечение на диабет)
  6. АСЕ инхибитори
  7. хепарин
  8. нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
  9. карбамазепин
• Хипотиреоидизъм;
• Свръхпродукция на антидиуретичен хормон (АДХ), което води до задръжка на течности — при някои състояния, засягащи мозъка и белите дробове, както и някои злокачествени заболявания;
• Кистозна фиброза (муковисцидоза);

Кога не трябва да провеждате изследването?

Факторите, които биха могли възпрепятстват изследването на натрий в кръвта или могат да повлияят на резултатите от това изследване, включват:

• Грешка при вземането на кръвта за изследване;
• Хипергликемия (висока кръвна захар);
• Прием на някои лекарства:
  1. анаболни стероиди
  2. някои антибиотици
  3. слабителни (лаксативи)
  4. перорални контрацептиви
  5. медикаменти, използвани за лечение на високо кръвно налягане (например ACE инхибитори)
  6. диуретици
  7. карбамазепин
  8. антидепресанти
  9. кортикостероиди
  10. хепарин
  11. нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
  12. литий и други

• Прием на прекомерно или на много малко количество сол;
• Прием на голямо количество или на недостатъчно количество течности;
• Интравенозно приложение на разтвори, съдържащи натрий;
• Хипертриглицеридемия (високи нива на триглицеридите в кръвта);
• Повишен серумен вискозитет, дължащ се на хиперпротеинемия (повишено ниво на серумните белтъци);
• Придружаващо заболяване — например диабет, бъбречни заболявания;
• Травма;