Хипергликемия, неуточнена МКБ R73.9

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Повишените нива на кръвна захар (хипергликемия) представляват симптом, който не бива да се неглижира. В някои случаи се дължи на банални, лесни за контрол и дори самоограничаващи се причини, но в други случаи налага провеждане на насочена терапия с цел редукция на риска от развитие на асоциираните с хипергликемия усложнения.

Причини и рискови фактори

Сред основните причини и рискови фактори за развитие на неуточнена хипергликемия се включват следните:

• преддиабет: при нарушена глюкозна толерантност, нарушена гликемия на гладно, инсулинова резистентност
• стрес: продължително излагане на емоционален, психически или физически стрес, включително чести и тежки инфекции, травми, операции, инсулт, инфаркт, остър панкреатит и други
• прием на лекарства: сред лекарствата, които най-често водят до лекарствено-индуцирана хипергликемия, се включват кортикостероиди, бета-блокери, атипични антипсихотици, перорални контрацептиви, някои диуретици и други
• ендокринни нарушения: при подлежащи заболявания на щитовидната жлеза, синдром на Кушинг, акромегалия, феохромоцитом и други
• болести на черния дроб и панкреаса: при алкохолна или неалкохолна стеатоза, хепатит, цироза на черния дроб, хроничен панкреатит, рак на панкреаса

Изложени на по-висок риск са лица с наднормено тегло или затлъстяване, обездвижване и заседнал начин на живот, нездравословно хранене, фамилна предразположеност (близки роднини с диабет), подлежаща хипертония и дислипидемия (нарушен липиден профил), дългогодишно тютюнопушене, синдром на поликистозни яйчници, възраст над 45 години и други.

Симптоми

При много от пациентите хипергликемията протича дълго време напълно безсимптомно и се установява при провеждане на случайни кръвни изследвания.

В някои случаи протича с наличие на допълнителни оплаквания, част от които могат да са твърде неспецифични и състоянието отново да се неглижира до появата и разгръщането на усложнения.

Сред едни от характерните за висока кръвна захар прояви се включват:

• полидипсия и полиурия: прекомерна жажда и учестено уриниране са типични за захарния диабет, но могат да съпътстват и други форми на хипергликемия с друга етиология
• зрителни нарушения: най-често в резултат от повишената кръвна захар пациентите се оплакват от замъгляване на зрението, като е възможно е влошаване на подлежащи късогледство, далекогледство, астигматизъм
• умора: при висока кръвна захар често е налице умора, слабост, отпадналост, бързо физическо и психическо изчерпване
• проблеми с теглото: възможно е качване на килограми или затруднения при опит за свалянето им дори на фона на привидно по-малък калориен внос и повишена физическа активност
• други: възможни са нарушения на менструалния цикъл при жените, промени в либидото, често главоболие, нарушения на съня, влошаване на паметта и концентрацията, чести урогенитални инфекции и други

С времето проявите могат да се задълбочат, като са възможни развитие на диабет, бъбречни увреждания, засягане на черния дроб, метаболитен синдром, хормонален дисбаланс, депресивни епизоди и други.

Диагноза и изследвания

Диагнозата хипергликемия, неуточнена, в много от случаите е временна, до пълно изясняване и диагностично уточняване. След установяване на етиологията състоянието се причислява към някое от добре познатите заболявания, протичащи с хипергликемия.

Диагнозата хипергликемия, неуточнена, обикновено се поставя въз основа на следните изследвания:

• анамнеза: подробен разпит за налични оплаквания, известни подлежащи заболявания, прием на лекарства (с или без медицинско предписание), претърпени травми или операции, генетична предиспозиция (близки роднини с диабет или други заболявания), скорошна бременност или раждане
• клиничен преглед: обстоен физикален преглед с оглед на кожа и видими лигавици, измерване на телесната температура, аускултация на сърце и бял дроб, палпация на щитовидната жлеза, палпация на корем (данни за увеличение на слезката или черния дроб)
• лабораторни изследвания: с най-високо информативно значение са резултатите от кръвните изследвания и уринен анализ. При хипергликемия се установяват повишени нива на кръвната захар, промени в нивата на гликирания хемоглобин, възможни са отклонения от оралния глюкозотолерантен тест, установяване на глюкоза в урината и други. Допълнително се проследяват редица други показатели с оглед установяване на етиологията на процеса

Може да се наложи назначаване на някои образни изследвания, най-често ехография на коремни органи, ехография на щитовидната жлеза при съмнения за подлежащо заболяване.

При диференциалната диагноза е необходимо различаване от всички състояния, протичащи с високи нива на кръвната захар.

Лечение

Терапевтичният подход при хипергликемия, неуточнена, е предимно симптоматичен, като при всеки пациент се подхожда индивидуално, но се стартира с общи мерки, като едва при липса на ефект се преминава към медикаментозно лечение:

• общи мерки: необходима е корекция в хранителния режим с ограничаване на бързите въглехидрати, оптимизиране на менюто с ежедневен прием на пресни зеленчуци, пълнозърнести храни, бяло месо, яйца, мляко и млечни храни, прием на достатъчно течности в комбинация с подходяща за конкретния пациент физическа активност, пълноценен сън и ограничаване на стреса
• ограничаване на вредните навици: препоръчва се отказ от тютюнопушене, преустановяване консумацията на алкохол, избягване на периоди на продължително гладуване или преяждане (могат да причинят остра промяна в нивата на кръвната захар)
• лекарства: при липса на ефект от общите мерки, както и при риск от усложнения, се преминава към подходяща перорална антидиабетна терапия, като едно от най-предпочитаните лекарствени средства е метформин, но се използват и представители от други фармакологични групи
• наблюдение и проследяване: пациентите следва да се наблюдават и проследяват регулярно, като в началото може да се наложи назначаване на ежемесечно проследяване нивата на кръвната захар

При хипергликемия, неуточнена, трудно може да се изготви реалистична прогноза във връзка с неяснотите около етиологията на процеса. Пациентите следва да се проследяват дългосрочно и да се консултират с лекуващия лекар при всяка нова поява на оплаквания.

Изображения: freepik.com