Повишено съдържание на глюкоза в кръвта МКБ R73

Под кръвна захар в тесен смисъл се разбира концентрацията на глюкозата, която е основен транспортен метаболит на въглехидратите в кръвната плазма (серум).

Референтните стойности на кръвната захар във венозна кръв при възрастни са от 3.1-6.4 mmol/l. В пълна кръв, стойностите на кръвната захар са от 3.3-5.5 mmol/l. Концентрацията на глюкозата във венозната кръв е по-ниска от тази на капилярната кръв. В кръвната плазма тя е по-висока от стойностите й в еритроцитите. Следователно концентрацията на кръвната захар в пълна кръв се различава значително от тази в кръвния серум (плазма).

Хипергликемия.

    1. Физиологични състояния.
Алиментарната хипергликемия (след нахранване) се наблюдава 1-2 часа след прием на храна. Излишната част от захари след напълване на гликогеновите резерви преминава в кръвта като глюкоза. При надвишаване на бъбречния праг тя се явява в урината. Краткотрайна хипергликемия се появява при стресови състояния и емоционално напрежение (плач, болка, радост), прегряване, физическо натоварване, бременност.

    2. Патологични състояния.
Захарен диабет. Патофизиологията на заболяването при деца не се отличава по същество от тази при възрастните, но ограничените гликогенови депа, растежните процеси, възрастовите особености на водно - електролитната обмяна и др., са причина за по-резките колебания на кръвната глюкоза при деца.

• Хипертиреоидизъм (тиреотоксикоза).

Среща се най-често през пубертета. Съвсем рядко може да се наблюдават вродени форми. Повишението на кръвната глюкоза е в зависимост от тежестта на заболяването.

 • Фебрилни състояния.

Най-често при тежки инфекциозни заболявания.

 • Заболявания на панкреаса.

 • Панкреатити и някои тумори.

 • Тежки изгаряния.

Хипергликемията се дължи предимно на мобилизирано централно въздействие.
Отравяния с въглероден окис, наркотици, стрихнин, алкохол, кофеинови производни и др.

 • Заболявания на черния дроб.

Най-често хипергликемията е в резултат на смутена гликогенообразуваща функция на черния дроб.

 • Централна нервна система.

Хипергликемии се срещат при менингити, енцефалити, сътресение на мозъка и мозъчни травми, тумори. Хипергликемията се дължи на централно дразнене на симпатикуса, с последващо отделяне на хормони с хипергликемичен ефект. Най-често повишението е преходно и изчезва след лечение на основното заболяване.

 • Токсикози и гърчове.

 Хипергликемията се дължи на дразнене на централната нервна система. Най-важна за педиатрията е повишената кръвна глюкоза при токсикози. Тя се установява още през първите дни на заболяването. В по-късните стадии хипергликемия се среща рядко, поради изчерпване на гликогенните депа, вследствие на гладуването. Високи стойности на кръвната захар могат да се получат и при преминали в кръвта други захари - захароза, лактоза.

Други заболявания протичащи с хипергликемия - хемохроматоза, миокарден инфаркт, акромегалия, Иценко-Кушинг, феохромоцитом, глюкагоном и др.