Повишено съдържание на глюкоза в кръвта МКБ R73

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Видове

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Повишеното съдържание на глюкоза в кръвта може да е временно, преходно, самоограничаващо се състояние, дължащо се на контролируеми рискови фактори или фактори от средата. В редица случаи високото съдържание на глюкоза в кръвта следва да се тълкува като маркер за подлежащ проблем, който своевременно трябва да бъде установен и да се предприемат мерки за неговото овладяване с цел намаляване риска от свързаните с хипергликемия усложнения.

Причини и рискови фактори

Под термина кръвна захар в тесен смисъл се разбира концентрацията на глюкозата в кръвната плазма (серум).

Референтните стойности на кръвната захар във венозна кръв при възрастни са от 3.1 до 6.4 mmol/l. Концентрацията на глюкозата във венозната кръв е по-ниска от тази на капилярната кръв. В кръвната плазма тя е по-висока от стойностите в еритроцитите. Следователно концентрацията на кръвната захар в пълна кръв се различава значително от тази в кръвния серум (плазма).

Алиментарната хипергликемия (след нахранване) се наблюдава 1-2 часа след прием на храна.

Излишната част от захари след напълване на гликогеновите резерви преминава в кръвта като глюкоза.

При надвишаване на бъбречния праг тя се явява в урината. Краткотрайна хипергликемия се появява при стресови състояния и емоционално напрежение (плач, болка, радост), прегряване, физическо натоварване, бременност.

Редица заболявания и патологични състояния могат да станат причина за хипергликемия, като такива например са:

• диабет: диабет и преддиабетно състояние са най-честата причина за повишение нивата на кръвната захар
• болести на щитовидната жлеза: при хипертиреоидизъм (тиреотоксикоза) е възможно регистриране и на хипергликемия, особено при подрастващи, като повишението на кръвната глюкоза е в зависимост от тежестта на заболяването
• остри и тежки заболявания: при фебрилни състояния, тежки инфекции, болести на панкреаса, болести на черния дроб, неоплазми, тежки изгаряния, отравяния с въглероден окис, наркотици, стрихнин, алкохол, кофеинови производни
• неврологични заболявания: хипергликемия може да се установи и при менингити, енцефалити, сътресение на мозъка и мозъчни травми, тумори. Хипергликемията се дължи на централно дразнене на симпатикуса, с последващо отделяне на хормони с хипергликемичен ефект. Най-често повишението е преходно и изчезва след лечение на основното заболяване
• прием на лекарства: продължително лечение с кортикостероиди, бета-блокери, тиазидни диуретици, хормони, някои имуносупресивни лекарства, някои невролептици и антидепресанти и други лекарства могат да причинят лекарствено-индуцирана хипергликемия

Други заболявания, протичащи с хипергликемия, са хемохроматоза, миокарден инфаркт, акромегалия, болест на Иценко-Кушинг, феохромоцитом, глюкагоном и други.

Видове

Рубриката повишено съдържание на глюкоза в кръвта се разделя на следните два основни вида в зависимост от вида на отклоненията:

• отклонения на резултатите от нормата при теста за толерантност при глюкозата: оралният глюкозо-толерантен тест се назначава при всички пациенти с високи нива на глюкоза в кръвта (хипергликемия), както и при пациенти с нормални нива на кръвна захар, но със значителни рискови фактори за развитие на диабет (затлъстяване, дислипидемия, високо кръвно, акромегалия и други ендокринни нарушения)
• хипергликемия, неуточнена: случайното установяване на повишена кръвна захар често инициално се означава с хипергликемия, неуточнена, като обикновено в хода на диагностичните изследвания се установява подлежащата причина (диабет, преддиабет, метаболитен синдром, бременност, лекарства и други)

Тълкуването на показателите следва да е винаги заедно и често в комбинация с други лабораторни, а в някои случаи и образни изследвания, за получаване на достоверна диагноза и предприемане на подходяща терапия.

Симптоми

Повишеното съдържание на глюкоза в кръвта често протича безсимптомно или с наличие на твърде неспецифични прояви, които пациентите неглижират или тълкуват като признак на умора, стрес, напрежение в дома и работата, сезонни разстройства.

Наличието, особеностите, вида и тежестта на симптомите зависи до голяма степен от етиологията и причините, провокирали повишението на кръвната захар.

Възможни са полидипсия (прекомерна жажда), полифагия (повишен апетит), полиурия (учестено уриниране), бавно зарастване на рани, пигментации по кожата, лабилно настроение, склонност към депресивни епизоди, намалено либидо, нарушения в менструалния цикъл при жените, импотентност при мъжете.

Възможно е поява или влошаване на акне, сърбеж по кожата, чести урогенитални инфекции, често главоболие, дентални промени и много други.

Симптомите могат да се изключително разнородни и многообразни, поради което винаги следва да се тълкуват заедно с резултатите от другите изследвания (клинични, лабораторни) и никога изолирано.

Тежестта на оплакванията невинаги корелира с тежестта на промените в кръвната захар, като са възможни значителни и многобройни прояви при леко повишение на нивата или установяване на гранични стойности, но е възможно и липса на каквито и да е оплаквания при значително повишение на кръвната захар и значителни отклонения от оралния глюкозо-толерантен тест.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при съмнения за повишено съдържание на глюкоза в кръвта изисква задълбочен подход и множество изследвания. Сама по себе си високата кръвна захар като изолиран показател не е особено информативна. Важни са резултатите и от теста за толерантност на глюкоза и редица други анамнестични, клинични, лабораторни и образни изследвания:

• разпит: подробен разпит за налични оплаквания (повишена жажда, повишено уриниране, умора, главоболие), данни за бременност или скорошно раждане, известни подлежащи заболявания, прием на лекарства, скорошни травми или оперативни интервенции, стрес, преумора, оценка на индекса на телесна маса, оценка на хранене и вредни навици
• преглед: обстоен физикален преглед с оглед на кожа и видими лигавици, палпация на корем, палпация на щитовидна жлеза, аускултация на сърце и бял дроб, при нужда и определяне на неврологичен статус, оценка на психичното състояние
• лабораторни изследвания: освен изследване нивата на кръвната захар е необходим и орален глюкозо-толерантен тест, пълна кръвна картина, хемоглобин, хематокрит, гликиран хемоглобин, чернодробни ензими, TSH (за оценка на щитовидната жлеза), урея, креатинин, инсулин и други по преценка на лекуващия лекар

В диференциалната диагноза е необходимо различаване от всички възможни състояния, протичащи с високи нива на глюкозата в кръвта, включително различните форми на диабет, метаболитен синдром, преддиабет, гестационен диабет, лекарствено-индуциран диабет, вторична хипергликеми в резултат от подлежащи ендокринни, метаболитни или неопластични заболявания и други.

Лечение

Терапевтичният подход при повишено съдържание на глюкоза в кръвта се определя строго индивидуално, съобразно етиологията и рисковите фактори, възрастта и общото състояние на пациентите. Лечението често е комбинирано и включва мерки за подобряване на храненето, движението, редуциране на вредните навици и рисковите фактори, а при липса на ефект или успоредно с тези мерки може да се приложи подходяща медикаментозна терапия:

• диета: ограничаване приема на бързи въглехидрати, проследяване на дневния прием на въглехидрати с подходящ калориен калкулатор, пълноценно и здравословно хранене с прием на достатъчно полезни мазнини, чист протеин (яйца, бяло месо, мляко и млечни изделия), зеленчуци. Може да се наложи консултация с диетолог и специалист по хранене
• физическа активност: подобряването на двигателната активност се отразява върху нивата на кръвната захар, като се препоръчва ежедневна активност и натоварване, съобразени със състоянието на пациентите. Това може да включва разходки, лечебна гимнастика, колоездене, практикуване на любим спорт (лека атлетика, баскетбол, футбол, волейбол и други)
• ограничаване на рисковите фактори: при възможност се препоръчва отказ от тютюнопушене, преустановяване консумацията на алкохол, газирани и енергийни напитки, избягване на периоди на гладуване или преяждане, мерки за противодействие на стреса и хроничната умора
• лечение на подлежащи заболявания: при установяване на недиагностицирани към момента подлежащи заболявания е необходимо предприемане на мерки за техния контрол и лечение
• антидиабетни лекарства: при липса на ефект от нефармакологичните методи на лечение или за постигане на по-добри резултати лекарства могат да се назначат успоредно с тези мерки, като се подбират подходящи препарати, съобразно състоянието на пациента, теглото му, подлежащи рискови фактори

При лекарствено-индуцираните форми се препоръчва преустановяване приема на съответните лекарства и замяната им с безопасни алтернативи. При гестационния диабет състоянието обикновено се стабилизира няколко месеца след раждане, но често се налага консервативно лечение и регулярен мониторинг на жените.

При ранно установяване на етиологията и добър терапевтичен отговор, прогнозата обикновено е относително добра. Някои форми на хипергликемия подлежат на дефинитивно лечение, докато при други (например диабет) е необходим контрол в дългосрочен план.

Изображения: freepik.com