Отклонения на резултатите от нормата при теста за толерантност при глюкозата МКБ R73.0

› Въведение

› Кога се назначава тест за толерантност при глюкозата?

› Подготовка и изпълнение на теста

› При кои състояния настъпват отклонения от нормата?

Въведение

Пероралният глюкозотолерантен тест е най-приложимата проба в практиката за установяване на нарушен толеранс и по-специално за откриване на захарен диабет или преддиабетно състояние. Той дава информация за панкреасната секреция на инсулин в резултат на стимулиращия ефект на глюкозата. Отклоненията на резултатите от нормата при теста за толерантност при глюкозата изискват задълбочен анализ и назначаване на допълнителни изследвания с цел установяване на причините, провокирали тези промени.

В някои случаи отклоненията са в резултат от временни, напълно обратими и без необходимост от специфично лечение фактори, но в много случаи изискват насочена терапия, редуциране на вредни навици и промени в храненето.

Кога се назначава тест за толерантност при глюкозата?

Оралният глюкозо-толерантен тест или тест за глюкозен толеранс се използва основно за оценка на метаболизма на глюкозата и установяване на хипергликемия в резултат от подлежащ диабет, преддиабет, както и гестационен диабет (диабет, който се развива в резултат и по време на бременност).

Основните показания за назначаване на тест за толерантност при глюкозата включват:

• съмнения за диабет: при гранични концентрации на кръвната глюкоза след изследване на гладно или постпрандиално, противоречиви резултати, при съмнение за нарушен глюкозен толеранс при фамилна анамнеза за диабет, при съмнение за нарушен глюкозен толеранс при затлъстяване, дислипидемия, хипертония и други рискови фактори за развитие на диабет
• потвърждаване на преддиабет: граничните стойности, особено на фона на подлежащи рискови фактори и установяване на отклонения в други показатели, насочват към преддиабет, който подлежи на контрол и все още се счита за обратимо състояние, за разлика от захарния диабет
• гестационен диабет: за установяване и потвърждаване на гестационен диабет не е достатъчно само изследване нивата на кръвната захар, а често се назначава и орален глюкозо-толерантен тест
• други: при транзиторна глюкозурия и хипергликемия при рискови пациенти, след хирургични интервенции, след тежки травми, стрес, миокарден инфаркт

Основните причини за назначаване на теста са съмнения за диабет, главно при рискови пациенти.

Отклоненията от нормите потвърждават или отхвърлят съответната диагноза и по този начин допринасят за цялостния диагностичен процес.

Подготовка и изпълнение на теста

Преди изпълнение на теста пациентът задължително трябва да бъде правилно подготвен с цел получаване на достоверни резултати, като се препоръчва:

• фастинг: изследването се извършва сутрин, като е необходимо през последните 10-12 часа изследваното лице да не приема храна, подсладени напитки, айрян, мляко. Разрешен е прием само на вода. За клиничната интерпретация особено важни са стойностите на гладно и след 120 минута
• добро общо състояния: при фебрилно състояние, тежки нарушения в общото състояние и видимо влошено общо състояние резултатите от теста няма да бъдат достоверни
• диета: за получаване на оптимални резултати се препоръчва 48 до 72 часа преди провеждане на изследването пациентите да ограничат въглехидратите
• лекарства: някои медикаменти, включително диуретици, барбитурати, антидепресанти, антибиотици, бета-блокери, хормони и други, могат да повлияят върху резултатите от изследването, което следва да се вземе под внимание и при възможност да се преустанови приема за необходимия период от време или да се заменят с безопасни алтернативи с цел получаване на достоверни резултати

Стандартният тест се извършва като се измери кръвната захар на пациента на гладно, след което изследваният приема 75 грама глюкоза, разтворена във вода и след два часа (120 минути) отново се изследват нивата на кръвната захар. По време на бременност изследването след натоварване може да се извърши и след един час, а не след два часа.

Нарушен глюкозен толеранс се приема, ако глюкозата, изследвана на гладно, е в патологичната област, независимо, че другите резултати са нормата, както и при повишение на кръвната захар след втория час над 7.8 mmol/l.

Стойностите между 7.8 и 11 mmol/l за кръвна захар, измерена след втория час, се тълкуват като нарушен глюкозен толеранс, докато стойностите над 11.1 mmol/l на кръвната захар, измерена след втория час говорят за захарен диабет.

При кои състояния настъпват отклонения от нормата?

Отклонения на резултатите от нормата при теста за толерантност при глюкозата следва да се тълкуват единствено с резултатите от кръвната захар на гладно, като често се назначават и допълнителни изследвания, включително гликиран хемоглобин, пълна кръвна картина, хематокрит, чернодробни показатели, урея, креатинин, липиден профил.

Изолираното тълкуване само на резултатите от теста за толерантност при глюкозата могат да доведат до погрешна диагноза и съответно неподходящ терапевтичен подход.

Сред най-честите състояния, при които се установяват отклонения от нормата при теста за толерантност при глюкозата се включват:

• ендокринни и метаболитни състояния: затлъстяване, особено от центрипетален тип (фокусирано предимно в коремната област), инсулинова резистентност, метаболитен синдром, синдром на поликистозните яйчници, феохромоцитом, акромегалия, синдром на Кушинг, хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза) и други
• прием на лекарства: риск от повлияване на резултатите и фалшиво позитивен резултат е възможен при прием на кортикостероиди, тиазидни диуретици, бета-блокери, атипични антипсихотици (атипични невролептици, особено клозапин, оланзапин), перорални контрацептиви и други
• психични разстройства: при продължително излагане на интензивен стрес, при подлежаща депресия, тревожни разстройства или други психични нарушения е възможно развитие на инсулинова резистентност и регистриране на отклонения от нормата на оралния глюкозо-толерантен тест
• други: бременност, напреднала възраст, продължително обездвижване и заседнал начин на живот, при лица с генетична предразположеност и близки с диабет

Установяването на отклонения на резултатите от нормата при теста за толерантност при глюкозата има важно клинично значение и позволява ранно регистриране на риск от диабет, предприемане на съответните общи мерки и фармакологично лечение за намаляване риска от развитие на диабет и свързаните с него усложнения.

Изображения: freepik.com