Възпаление на кръвоносните съдове

Възпаление на кръвоносните съдове: състоянието се означава с медицинския термин васкулит. Засегнати могат да бъдат всички кръвоносни съдове - артерии, артериоли, капиляри, вени, венули. В резултат на възпалението кръвоносните съдове отслабват, стават по-разтегливи и могат да увеличат или стеснят лумена си. Състоянието се характеризира с признаци на мускулна слабост, загуба на усещане, поява на обрив, треска, главоболие, нощни изпотявания и други.

Възпалението на кръвоносните съдове може да бъде признак на:

• Болести на органите на кръвообращението - болестта на Бюргер (Buerger's disease),  хроничен некротизиращ васкулит, артериит на Такаясу (Takayasu arteritis), болест на Дегос (Degos disease).
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - дефицит на C1 естеразен инхибитор.
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - есенциална смесена криоглобулинемия.
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - синдром на Фелти (Felty syndrome), ревматоиден артрит, синдром на Сьогрен (Sjogren's syndrome), болест на Кавазаки (Kawasaki disease), болест на Бехчет (Behcet's disease), грануломатоза на Вегенер (Wegener's granulomatosa), темпорален артериит, нодозен полиартрит, системен лупус еритематозус, полиомиозит, полихондрит, ревматоиден васкулит, синдром на Чърг-Щраус (Churg-Strauss syndrome).
• Болести на кожата и подкожната тъкан - еритем.
• Инфекциозни и паразитни болести - хепатит C, израелски петнист тиф, Rocky Mountain петниста треска.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - приложение на медикаменти (цефаклор, тубазал, салофалк, аминосалицилати, алопуринол).

Васкулитът може да доведе до много патологии във всеки един орган или система на организма и до потенциално сериозни усложнения като инфаркт, инсулт, аневризма на белите дробове, артрит. В някои случаи васкулитът може да бъде фатален. Редица автоимунни заболявания могат да бъдат причина за неговото развитие, а понякога тя не може да бъде установена. Неговото диагностициране се постига чрез провеждане на редица тестове и изследвания на пациента. Възможно е диагнозата да бъде поставена късно, тъй като няма специфичен диагностичен тест за заболяването и някои негови симптоми приличат на симптомите на други заболявания, разстройства и състояния.