Дефибрилация

› Въведение

› Индикации за дефибрилация

› Контраиндикации

› Как се прави дефибрилация?

› Рискове и усложнения при дефибрилация

› Възстановяване след дефибрилация

Дефибрилацията е метод, при който се използва електрически ток, който помага на сърцето да се върне към нормален ритъм, когато в камерите на сърцето се наблюдава фатална аритмия (нарушен сърдеченq ритъм). Известна още като електрическа кардиоверзия, дефибрилацията е най-ефективна, когато лекар приложи шока възможно най-скоро след началото на аритмията.

Въведение

Дефибрилацията е метод за лечение на животозастрашаващи сърдечни аритмии, по-специално камерна тахикардия и камерно мъждене. Дефибрилацията доставя електрически ток към сърцето. Въпреки че не е напълно изяснен, този процес деполяризира голяма част от сърдечния мускул, прекратявайки аритмията. Впоследствие естественият пейсмейкър на тялото синоатриалният възел на сърцето е в състояние да възстанови нормалния синусов ритъм.

Сърце, което е в асистолия, не може да бъде рестартирано чрез дефибрилация, то се лекува само чрез кардиопулмонална ресусцитация и медикаменти, а след това чрез кардиоверзио или дефибрилация, ако се върне в ритъм, позволяващ дефибрилация. Устройството, което прилага ритъм,се нарича дефибрилатор.

За разлика от дефибрилацията, синхронизираната електрическа кардиоверзия е електрически шок, доставян синхронно със сърдечния ритъм. Дефибрилаторите могат да бъдат външни, трансвенозни или имплантирани, в зависимост от вида на използваното или необходимото устройство.

Индикации за дефибрилация

Дефибрилацията често е важна стъпка в кардиопулмоналната ресусцитация. КПР е базирана на алгоритъм, насочен към възстановяване на сърдечната и белодробна функция. Дефибрилацията е показана само при определени видове сърдечни аритмии, по-специално камерно мъждене и безпулсова камерна тахикардия.

Контраиндикации

Ако сърцето е спряло напълно, както при асистолия, дефибрилацията не е показана. Дефибрилацията също не е показана, ако пациентът е в съзнание и има пулс. Неправилно приложените електрически шокове могат да причинят опасни аритмии, като камерно мъждене.
Обобщено основните състояния, при които се използва дефибрилация са:

• Камерна тахикардия (много ускорен сърдечен ритъм)
• Камерно мъждене (трептене на сърдечния мускул)

Как се прави дефибрилация?

Дефибрилационното устройство, което често се използва в лечебните заведение, е автоматизиран външен дефибрилатор. Той представлява преносимо устройство, което може да се използва по всяко време, без предварително обучение.

Това е възможно, защото устройството издава предварително записани гласови инструкции, които насочват лекаря. Устройството автоматично проверява състоянието на пациента и прилага правилните електрически шокове. Съществуват и инструкции, които обясняват процедурата стъпка по стъпка.

Рискове и усложнения при дефибрилация

Процентът на преживяемост при извънболнични сърдечни арести в САЩ е нисък, често под 10%. Резултатите при вътреболничните арести са по-високи, около 20%. В групата на хората, които се представят със сърдечен арест, специфичният сърдечен ритъм може значително да повлияе на процента на преживяемост.

Когато пациентът бъде дефибрилиран, съхранената енергия се освобождава незабавно. Шокът се прилага във всяка точка, в която се намира сърдечния цикъл. При наличие на пациент със запазен сърдечен ритъм, то дефибрилацията може да доведе до спиране на сърдечната дейност. За такива пациенти, при които няма спиране на сърдечната дейност, но се нуждаят от електрическа кардиоверзио поради нестабилен тахикарден ритъм, се извършва синхронно кардиоверзио вместо дефибрилация, за да се избегне това усложнение.

Възстановяване след дефибрилация

Дефибрилацията доставя електрически шок към сърцето, за да спре хаотичната електрическа активност и да позволи на синоатриалния възел да възобнови контрола и да установи нормален синусов ритъм.

Ако дефибрилацията е успешна електрическата система на сърцето се нулира. Кръвообращението също се възобновява. Но оцеляването и възстановяването зависят не само от рестартирането на сърцето, но и от минимизиране на увреждането на органите, особено на мозъка, поради липса на кислород.

Много пациенти остават в безсъзнание дори след възстановяване на сърдечната циркулация поради церебрална хипоксия. Проверяват се зенични рефлекси. Скалата за кома на Глазгоу се използва за оценка на съзнанието. Прави се електрокардиограма, за да се оцени и дали е възстановен нормалния сърдечен ритъм.

Изображения: freepik.com