Бяло прилепче

Бяло прилепче (Tacca integrifolia, Bat flower) представлява вид тревисто, многогодишно растение или коренищен геофит, цъфтящо растение от семейство Диоскорееви (Dioscoreaceae). Известна е още като „бяло цвете-прилеп“ или „черна лилия“. В Съединените щати и Европа растението е популярно в градинарството заради своето впечатляващо и уникално съцветие. То се отглежда лесно на сенчести места с добра циркулация на въздуха.

Устройство на бяло прилепче

Tacca integrifolia израства от дебело, цилиндрично коренище с дължина до 12 см и диаметър 3 см. Листата й са продълговато-елипсовидни или ланцетовидни, разположени на дълги дръжки; общите им размери (заедно с дръжката) достигат около 50 на 20 см. Основата им е стеснена, а върхът - издължен и заострен. Екземплярите, растящи в хълмисти местности, са по-едри от тези, които се срещат на други места.

Цветоносът е дълъг около 55 см и завършва с чифт прицветници - широки, изправени, бели на цвят и с лилави жилки. Сред отделните, наведени надолу цветове, които са събрани в съцветие тип „сенник“, се намират и дълги, нишковидни прицветници. Околоцветникът на всеки цвят е тръбест, с тъмнолилав до черен цвят и дължина 1-2 см. Той се състои от два кръга, всеки с по три дяла: външните три са тясно продълговати (с дължина 12-15 см), а вътрешните три са широки и обратнояйцевидни. Плодовете са месести ягоди с дължина около 2 см, а семената, които имат шест надлъжни ръба, носят остатъци от дяловете на околоцветника.

Тичинките са прикрепени към тръбичката на околоцветника под формата на шлем и заедно с плоските върхове на близалцата могат да образуват капан за насекоми; от цветовете се отделя сладка, мускусна миризма, която вероятно привлича мухи, изпълняващи ролята на опрашители. След опрашването цветната дръжка се накланя и развиващите се плодове опират в земята. Месестите плодове са с ненаситено оцветяване и мека, желеобразна вътрешност; възможно е семената да се разпространяват чрез гризачи и други дребни бозайници, които се хранят с плодовете.

Разпространение на бяло прилепче

Естественият ареал на този вид обхваща територията от Бутан до Западна Малезия. То е естествено разпространено в тропическите и субтропическите дъждовни гори в хълмистите райони на Южна Азия, включително Индия, Пакистан, Бангладеш, Индокитай, Малайския полуостров, Суматра, Ява и Източен Китай.

Растението се среща в долния етаж (подлеса) на влажни първични и вторични дъждовни гори. Развива се върху скалисти или песъчливи почви, покрити с пласт от опадали листа.

Използваема част на бяло прилепче

На Малайския полуостров листата на растението се изсушават и се използват за направата на обвивки за цигари.

Химичен състав на бяло прилепче

Химическите изследвания показват, че от билката са изолирани стероидни съединения, диарилхептаноиди, фенолни съединения, флавоноиди, сапонини, витанолиди, сесквитерпеноиди, тритерпеноиди и нишесте. Стероидните съединения и диарилхептаноидите проявяват силна биологична активност - цитотоксично действие, стабилизиране на микротубулите, инсектицидни свойства.

Лечебни свойства и приложение на бяло прилепче

В традиционната медицина растенията бяло прилепче се използват за облекчаване на болки в тялото и стомаха, като противоотрова при хранителни отравяния, както и заради своите болкоуспокояващи, температуропонижаващи и противовъзпалителни свойства. Фитосъставките в билката проявяват потенциална антиноцицептивна и антинеопластична (срещу рак на гърдата) активност.

В традиционната тайландска медицина отвара от коренищата се използва за възстановяване на жени след раждане, като средство за повишаване на сексуалната активност, както и за лечение на хипотония и кожни проблеми, при стомашни язви, изгаряния и високо кръвно налягане.

В проучване се изследват сърдечно-съдовите ефекти на метанолов екстракт от коренището на това растение. При опити in vivo, венозното инжектиране на екстракта предизвиква понижаване както на средното артериално кръвно налягане, така и на сърдечната честота при анестезирани плъхове, като ефектът зависи от дозата. Предварителното третиране на животните с атропин, значително отслабва хипотензивното и отрицателното хронотропно действие на екстракта. Той води до дозозависимо намаляване както на силата, така и на честотата на спонтанните съкращения на изолирани предсърдия. Тези ефекти отслабват при предварителна инкубация на предсърдията с атропин. При изолирани кръвоносни съдове, екстрактът предизвиква вазодилатация (разширяване) на пръстеновидни сегменти от гръдната аорта със запазен ендотел, които предварително са били свити чрез фенилефрин. Този ефект изчезва след предварителна инкубация на съдовете с атропин или с Nω-нитро-L-аргинин, както и при премахване на съдовия ендотел. Получените резултати предполагат, че хипотензивните и отрицателните хронотропни ефекти на екстракта при плъхове се дължат на активни компоненти, които действат чрез мускариновите рецептори в кръвоносните съдове, предизвиквайки вазодилатация чрез стимулиране освобождаването на азотен оксид, както и чрез мускариновите рецептори в предсърдията, което води до намаляване на честотата и силата на предсърдните съкращения.

В Малайзия паста от коренището се прилага при кожни обриви, причинени от влакнести, парещи гъсеници, както и върху рани или напукани пети. Счукани плодове се смесват с вода и се приемат за лечение на дизентерия и стомашни болки. Отвара от листата, смесена със сол, се приема през устата при кървава дизентерия и остра диария.

Нишестето, добито от видовете T. leontopetaloides и T. involucrata, се отличава с високо съдържание на амилаза и показва потенциал за приложение в хранително-вкусовата промишленост и във фармацевтичните системи.

Внимание!

Предозирането води до токсични ефекти.

Заглавно изображение: wikimedia.org