Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Сем. Apiaceae (Umbelliferae, Сенникоцветни) Челядник, Бодлив челядник

Челядник, Бодлив челядник

Сем. Apiaceae (Umbelliferae, Сенникоцветни)

Челядник, Бодлив челядник - изображение

Челядник, Бодлив челядник (Echinops ritro) е многогодишно тревисто растение, което спада към семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Друти наименования, с които е известно са: кълбест челядник, челядниче, главесто тръне, ехинопс, таралеж, ежоглавка, самоглавче, страшник, гръбнак, бодлив челядник.

кръгоглав челядник

 

 

 

Друг представител на това семейство е Кръглоглав челядник / Echinops sphaerocephalus L./ - има общостимулиращо действие, използва се след тежко боледуване, съпроводено с изтощение, при стресови състояния, при главоболие. Смята се, че извлича радиацията в тялото.




Устройство на челядник

устройство на челядник

 

 

Челядника има бяло влакнесто стебло, достигащо на височина 30 - 80 см, което в горната си част е с цилиндрична форма, а долната е плоска.

 

 

 

листа на челядник

 

Листата на челядника са с дължина от 5 до 20 сантиметра. Горната им повърхност е гладка, без косми и оцветена в тъмно зелен цвят, а долната е бледа и влакнеста. Краищата на листата на челядниче са назъбени. Имат жилава консистенция.

 

цвят на челядник

 

Съцветията на челядника са разположени поединично по върховете на стъблата и представляват кълбовидни разноцветни главички, с диаметър от 2 до 5 сантиметра. Цветовете му са хермафродити (имат мъжки и женски органи) сини, с тръбесто, нарязано по-дълбоко от средата венче, достигащи на дължина 2 см.

 

Плодът на челядника е продълговата плодосемка с хвърчилка от власинки. Цъфти юли-август месец.

Разпространение на ежоглавка

Среща се на сухи, неплодородни, каменисти, добре огрявани от слънцето почви. Вирее при надморска височина до 1500 метра.

Използваема част на страшник

Употребяват се плодовете на растението. Те се събират през юли и август месец.

Химичен състав на челядник

  • рутин - спад на отоци, забавяне на  сърдечен ритъм, понижаване на  кръвното налягане;
  • мастни масла - намаляват възпалението и водят до подмладяване на клетки и тъкани;
  • витамин С - засилва имунната система,;
  • танини - подобряват  храносмилането;
  • флавоноиди - регулират кръвното налягане;
  • стероиди - засилват имунитета, премахват токсините и нормализира обмяната на веществата;
  • кумарини - помагат за по-бързото излекуване на рани;
  • сапонини - увеличават действието на хормоните.

Плодовете на растението съдържат алкалоиди – в-ехинопсин и а-ехинопсин и тлъсто масло.

Приложение на ехинопс

Свойства на челядник

  • общотонизиращо;
  • повишава работоспособността - физическа и умствена;
  • тонизира слекетната мускулатура;
  • повишава артериалното налягане;
  • усилва сърдечната дейност;
  • прига се за успокояване при стрес.

Поради способността да толерира работата на мускулите, билката се препоръчва за употреба и при неврити, парези и парализи.

Фармакологично изследване на челядник

фармакологично на челядник

Направените изследвания показват, че в малки дози действието на ежоглавката е общостимулиращо, но при повишаване приема на билката се стига до обратен ефект, изразяващ се в обща подтиснатост на организма, съпроводено с конвулсни състояния, подобни на тези, които се наблюдават при отравяния със стрихнин.Биологичната активност на растението е целта на фармакологичното изследване. За тази цел, обект на проучване са алкалоидите ехинопсини.

Изследванията показват, че нитратният ехинопизин, приеман дори в малки дози, води до възбуда при животинските модели, изразяваща се в повишена моторна активност, засилен мускулен тонус и болева чувствителност. Всекидневното нарастване на приеманите дози довело до силно изразена депресия, а засилената болева чувствителност до тонични конвулсии. Въвеждането на ехинопизин в организма води до повишена възбудимост на нервната система.

Ехинопсинът подсилва биоелектричната активност на изолирания седалищен нерв. Следователно се предполага, че повишената възбудимост и процесите на проводимост под въздействието на този алкалоид се дължат на повишено производство на енергия, което води до разделяне на АТФ.

Приложението на обикновения епинопин нитрат е при лечението на различни неврологични заболявания – периферна парализа, мускулна атрофия, хипотензия, атрофия на зрителния нерв и др. В момента обаче той е изключен от обхвата на лекарствата, но разработването на негови продукти продължава.

Начин на употреба

  • извлек - 1 супена лъжица леко счукани семки се заливат с 250 милилитра вряща вода, престояват 10 минути, следва прецеждане. Пие се на гладно, в рамките на три дни.
  • тинктура - вземат се глави от билката, натрошават се и се взема една чаена лъжица, смесват се със 100 мл етилов алкохол. Така направена смес отлежава 2 седмици в тъмно помещение. На всеки 3 дни се разклаща. След преминаване на двуседмичния период, тинктурата е готоваприема се по 10 капки, двудневно, преди хранене, следва почивка от един месец.

Най-често, с лечебна цел, се прилага чистият алкалоид ехинопсин, който е синтетичен продукт и се отпуска по лекарско предписание.

Внимание!

Самоглавчето не трябва да се приема по време на бременност.

Приемът му се осъществява само по лекарско предписание и контрол.

Още по темата:

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://it.wikipedia.org

http://www.pfaf.org

http://www.missouribotanicalgarden.org

https://floridata.com

http://omedicine.info

http://omedicine.info

 

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЗдравни съветиСпортАлт. медицинаЛюбопитноЛайфстайлЛеченияДиетиНовиниПатологияНормативни актовеСнимкиФизиологияСпециалистиОрганизацииХранене при...ИсторияИнтервютаСоциални грижиЗаведенияКлинични пътеки