Къпина

Къпина (Rubus fruticosus) представлява храстовидно растение, известно още с името планучка и принадлежащо към семейство Розоцветни (Rosaceae). Тя е освен вкусна и хранителна, и медоносна билка. Известни са около 250 вида къпини. В продължение на от 12 до 15 години, може да се отглежда къпиновия храст с цел плододаване.

Устройство на къпина

Изображение: freepik.com

Къпината има стъбла, достигащи до 2 метра височина, покрити с бодли. Те са цилиндрични и с тъпи ръбчета, а понякога и голи без бодли или власинки по тях. Имат пълзящ или дъговидно-възходящ растеж. Листата имат длановидна форма, нечифтоперести в повечето случаи, състоящи се от 3 до 5 по-малки листенца с яйцевидна форма. Листните ръбове са назъбени. По долната повърхност на централната листна вена се има малки зъбчета. Горната листна повърхност е гола, а по долната се установяват бели власинки. Цветчетата са бели или розови, състоящи се от 5 венчелистчета и 5 чашелистчета, много плодници и тичинки. Събрани са в два вида съцветия - метлица и грозд. Цъфти от май до октомври. Плодът на къпината е сборен. Всяко едно малко плодче от него съдържа дребни костилчици. В узрял вид има черен или синьо-черен цвят и месеста консистенция. Лесно се отделя от плодното легло.

Разпространение на къпина

Родният ареал на разпространение на растението се открива в Средна Азия, Северна Америка и Европа. У нас са установили растежа си около 45-50 вида къпини, които виреят из цялата страна, покрай пътища, гори и ниви, в частни дворове и градини.

Използваема част на къпина

• плодове;
• листа;
• клонки;
• корени;

Химичен състав на къпина

Какво съдържат отделните части на растението?

• листа - дъбилни вещества, органични киселини, флавоноиди, инозин, магнезиеви соли, танини, витамин С, етерично масло;
• плодове - плодови киселини, витамини С и K, провитамин А, дъбилни, ароматни и минерални вещества, захари, пектин, багрила, калий, магнезий, фосфор, мед, калций, елагова киселина, салицилат, фибри;
• корени - танин, скорбяла.

Изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на къпина

Свойства на къпина

• антиоксидантно;
• общоукрепващо и тонизиращо;
• хемостатично и кръвопречистващо;
• затягащо;
• потогонно;
• успокоително.

Начин на приложение на къпина

• външно - гаргара от листа;
• вътрешно - отвара, запарка;
• в козметиката - маски за освежаване, почистване и еластичност на кожата;
• подхранване и стимулиране растежа на косата.

Състояния и заболявания, при които се прилага къпината

• възпаления на стомаха и червата;
• диарии;
• кървящи и разязвени венци;
• заболявания на горни дихателни пътища;
• обилна менструация;
• задържане на урината;
• кожни обриви и екземи;
• неврози и задух;
• повишена нервна възбудимост и безсъние;
• хранителни токсикоинфекции и дизентерия;
• простуда;
• хемороиди.

Изображение: freepik.com

В народната медицина къпината се използва още при кръвохрачене, разширени вени (бани с извлек от корени), диабет, воднянка. Под формата на отвара от листа се използва за гаргара при зъбобол, възпалено гърло и венци. Сокът от къпина помага при колит, бронхит, грип, диария, дори при някои гинекологични неразположения. Чаят от листа действа благотворно при състояние на невроза.

Високото съдържание на антиоксиданти в нея участва в превенцията на рак на маточната шийка и рак на гърдата.

В хранителната индустрия плодът се използва за производство на зехтин, за направата на сиропи, вина, компоти, конфитюри, сладка, нектари, за консумация съответно в замразено или прясно състояние. Съставна единица е на много сладкарски изделия, сладоледи и напитки. Намира изключително голямо приложение в кулинарната декорация.

Начин на употреба

• отвара от листа - 10 грама нарязани листа се заливат с 1 чаша вряла вода. Ври 10 минути, кисне 2 часа и се прецежда. Приема се по 1 супена лъжица няколко пъти на ден;
• запарка от листа - 2 супени лъжици листа се добавят към 500 милилитра вряла вода. Така се оставят да киснат в продължение на 1 час. Следва прецеждане на получената течност и прием в доза по 1 винена чаша на гладно, 4 пъти на ден;
• отвара от корени - 1 супена лъжица корени се вари в продължение на 10 минути в 500 милилитра вода. Начинът й на третиране и прием е както при запарката от листа;
• при мазна кожа и акне -  1 супена лъжица нарязани листа се заливат с 1 чаша вряла вода. Кисне 2 часа и се прецежда. С получената течност се обтрива кожата на лицето по няколко пъти на ден.

Внимание!

При гастрит и чувствителен стомах, към приема на сок от къпина трябва да се подхожда с внимание.

Заглавно изображение: freepik.com