Живанти

Живанти (leptadenia reticulata, Jivanti) представлява много ценно лечебно растение, принадлежащо към семейството Asclepiadaceae.

Устройство на живанти

Корените на живанти са груби, бели на цвят, с надлъжни гребени и бразди по външната им повърхност. В напречен разрез изглежда като корк. Размерите на корена варират от 3 до 10 см дължина и 1,5 до 5 см диаметър.

Стъблото е цилиндрично, с увивен растеж. Кората е жълтеникаво-кафява на цвят. Листата имат яйцевидна до сърцевидна форма, с дължина от 4 до 7,5 см. и от 2 до 5 см. широчина. Раположени срещуположно на клоните, на дръжки с дължина от 1 до 3 см. Оцветени са в приятен зелен цвят, с гладка горна повърхност и долна покрита с власинки. Цветовете са малки, събрани в съцветие с къса дръжка, което води началото си в съседство на листата. Оцветени са в зеленикаво-жълто.

Цъфтежът се случва през май и юни месец, а развитието на плода октомври - ноември месец. Той представлява шушулка, която е голяма почти колкото листата.

Разпространение на живанти

Живанти расте в подхималайските пътища на Пенджаб, Прадеш и целия полуостров Деккан, до надморска височина от 900 метра. В Индия често се използва като жив плет. То е разпространено на целия остров Мавриций, Мадагаскар, Шри Ланка, Хималаите и Бирма.

Използваема част на живанти

Използваемите части на растението са неговите листа и корени.

Химичен състав на живанти

Основните съставки на растението са алфа-амирин, бета-амирин, ферулинова киселина, лутеолин, диосметин, рутин, β-ситостерол, стигмастерол, хентриаконтанол, тритерпен алкохол симиаренол, апигенин, гликозида ретикулин, деникулатин, лептакулатин, лупанол 3-O диглюкозид, лептидин 1, сапонини, флавоноид, лутеолин, диосмитин и танин. Още ретикулин, деникулатин, лептакулатин азот, различни флавоноиди, захари, протеини, смоли са изолирани от живанти.

Листата съдържат две смоли, горчиви вещества, Ca-оксалатни съединения, глюкоза, рутин, стигмастерол, DL-α-токоферол ацетат, въглехидрати и винена киселина.

Лечебни свойства и приложение на живанти

Живанти е известно със своите стимулиращи и възстановителни свойства, поради които е много често използвано в Аюрведа медицината. Екстракти от растението показват висока антимикробна активност срещу E. coli, антибактериална активност срещу Pseudomonas aeruginosa и Klebsiella pneumonae.

Свойства на живанти:

• свойства на афродизиак;
• антибактериално;
• антиканцерогенно;
• хепатопротективно;
• охлаждащо;
• стимулиращо;
• възстановяващо;
• подобряващо храносмилането;
• тонично.

Билката насърчава здравето и жизнеността на индивида. Използва се за лечение на очни заболявания, хематемеза, измършавяване, кашлица, задух, повишена температура и усещане за парене. Листата и корените се използват при кожни инфекции, рани, заболявания на ушите и носа, астма, предотвратяване на аборт. Екстракти от тях притежават антибактериално и антигъбично действие. Растенито в дози от 50 грама е от полза при диария, прието с извара и топено масло. Отвара от корен на живанти трябва да се приема в доза 20 милилитра за облекчаване на парене, поради висока температура.

Съставна единица е на различни медикаменти, използващи се при психични разстройства.

Други употреби на живанти

Листата, кората и цялото растение се използват за подобряване понижената лактация при преживните животни.