Гулар

Гулар (Ficus Racemosa, Ficus Glomerata, Gular) представлява широколистно дърво, развиващо плод, приличащ на смокиня и принадлежащо към семейство Черничеви (Moraceae). Популярно е още с имената Cluster Fig Tree, Indian Fig Tree or Goolar (Gular) Fig. Необичайното за него е, че плодовете му се развиват близо до или върху ствола, затова се наричат каулифлори (cauliflory).

Устройство на гулар

Изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Гуларът достига на височина до около 12 метра, с от 6 до 12 метра ширина на сянката му. Има богата зеленина, даваща добра сянка. Листата са тъмно зелени, 7,5 до 10 см дълги, гладки. Листните дръжки и клонките произвеждат млечен ексудат. Цветовете са голи, триделни или ланцетно назъбени. Мъжките такива се развиват около остеола. Плодовете са големи от 2 до 5 см в диаметър, с крушовидна форма. Събрани са на големи купчини, растящи по ствола или големите клони. Приличат на смокини и имат зеленикав цвят когато са сурови, а в процеса на узряване той преминава от оранжев, матово червен до тъмно червен. Семената са малки и много на брой.

Разпространение на гулар

Родният ареал на разпространение на дървото е Австралия, Малайзия, Югоизточна Азия и Индийският субконтинент.

Използваема част на гулар

Кората, корените, листата, плодовете и млечната течност на дървото, са неговите употребяеми части.

Химичен състав на гулар

Изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Общо растението съдържа стероли, тритерпеноиди, алкалоиди, танини, флавоноиди.

Кората на клоните съдържа глуанол ацетат, бета-ситостерол, левкоцианидин-3-O-β-D-глюкопиранкозид, левкопел-argonidin-3-O-β-D-глюкопиранкозид, левкопеларг-онидин-3-O-α-L-рамнопиранозид, лупеол, церил бехенат, лупеол ацетат, алфа-амирин ацетат.

В кората на ствола се установяват лупеол, бета-ситостерол, стигмастерол.

В състава на плодовете влизат глуанол ацетат, глюкоза, тиглична киселина, естери на тараксастерола, лупеолов ацетата, фриеделин, хидрокарбони, фитостероли.

От листата се изолират тетрациклични тритерпени, 22-диен-3-бета ацетат, рацемозна киселина.

От млякото на растението се изолира термостабилна аспарагинова протеаза.

Кората на стъблата и плодовете показват присъствие на глуанолов ацетат.

Лечебни свойства и приложение на гулар

В страни като Индия, кората на гулар се стрива върху камък с вода, за да се получи паста, която се нанася върху циреи и ухапвания от комари. Тя се оставя да изсъхне и след няколко часа се нанася нов слой. За хората, чиято кожа е особено чувствителна към ухапване от насекоми, това е един много удачен домашен лек. Плодът смокиня се използва за дестилиране на Ombike - традиционен алкохол, който се консумира в ареала на разпространение на дървото.

Свойства на гулар

• стягащо;
• газогонно;
• противоглистно;
• противодиарично;
• кръвоспиращо;
• тонизиращо;
• антидиуретично;
• противокашлично;
• антипиретично;
• стимулира зарастването на рани;
• противовъзпалително;
• обезболяващо;
• хепатопротективно;
• антиоксидантно;
• хипогликемично;
• хиполипидемично;
• ларвицидно;
• антиканцерогенно при бъбреците.

Изображение: vi:user:Viethavvh, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Гулар е лекарство, което се използва при прекомерен апетит. Екстрактът от плода се употребява при диабет, левкодерма и менорагия, проказа, диария, респираторни смущения, нарушения в кръвоносната система.

Локално се прилага и при кожни рани, лимфаденит, навяхвания и фиброзит.

Пресни плодове се консумират при кашлица, загуба на гласа, заболявания на бъбреците и далака, бяло течение, умора, проказа и др. Приемът им е полезен при спонтанен аборт, сперматорея, епидидимит, рак, миалгия, краста, кръвохрачене, кръвоизливи, прекомерна жажда.

Корените се използват при дизентерия, гръдни оплаквания, диабет, паротит, други възпаления на жлезите свързани с тяхно разширение. Действат като мощен тоник. Според Аюрведа, те са полезни при бяс. В Шри Ланка коренът, в лекарствена система, се използва за лечение на фрактури.

Кората е парлива, действа охлаждащо, лактогонно, добро лечебно средство при гинекологични заболявания. Тя се използва при лечение на менорагия, бяло течение, гонорея, заболявания на пикочните органи, кръвоизливи и кожни болести, дизентерия. Кората е много ефикасна при заплашващ аборт, а също така се препоръчва при урологични болести, диабет, хълцане, проказа, астма и хемороиди.

Според Унани медицината, листата на растението действат стягащо и оказват много добро влияние при бронхит. Те се използват за лечение на дизентерия, инфекции на жлъчните пътища, отвара от тях за жабурене на устата при отслояване на венците. Листни пъпки се прилагат върху кожата, под формата на паста, за подобряване на тена. Отвара от листата е добро средство и за миене на рани.

Изображение: T. R. Shankar Raman, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Инфузия от кора и листа също се използва за изплакване на устата при заболявания на венците, вътрешно при дизентерия, менорагия, абсцеси, трудно зарастващи рани, кръвохрачене, цервикален аденит.

Млечният сок се прилага при хемороиди, циреи, облекчава оток при аденит, паротит, орхит, травматични отоци, зъбобол, вагинални неразположения, диария особено при деца, също действа като афродизиак, външно при хронични инфектирани рани, общо стимулиране на лечебните процеси.

Сокът от гулар е популярно средство за лечение на заушка. Австралийските аборигени използват гулар за лечение освен на заушка, и на едра шарка, хематурия, менорагия, различни възпалителни процеси. В сиддха кората, плодове и млякото се използват за лечение на запек, анемия и дизентерия.

Заглавно изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons