Хвойна обикновена, Смрика, Синя хвойна

Хвойна обикновена (Juniperus communis) представлява вечнозелен, двудомен храст. Класифицира се към семейство Кипарисови (Cupressaceae). Растенито се нарича още: Смрика, Боровица, Клека и Синя хвойна.

Имена на растението на други езици са: английски - juniper; руски - можжевельник обыкновенный; немски - wacholder; френски - genevrier. Думата "джин" произлиза от стара френска дума, означаваща "хвойна".

Със своите лечебни свойства хвойната е позната и използвана още от индианците. Те са я влагали в лечението на рани, болести на костите и ставите. Когато техен съплеменник е боледувал те са го оставяли в гора със хвойна, където въздухът е наситен с аромат й и действа оздравително на болния. По време на чума, варицела и друг заразни заболявания, във френските болници са палели клонки хвойна и така са използвали целебният характер на отделения от тях дим. Горенето на хвойнови клонки в затворено помещение осигурява неговата дезинфекция.

Устройство на хвойна

Хвойната е силно разклонено растение, което израства на височина от 1 до 4 метра. Леторастите й са оцветени в череникавокафяво, а по-старите клонки в сиво-кафяво. Листата се разполагат по три в снопче. Приличат на шило, със заострени върхове и белезникава лента.

Цветовете на вида се наричат шишарки и са разделнополови. Женските шишарки се състоят от три плодни люспички. Те се съединяват при узряване и стават месести. Мъжките шишарки са късо ресовидни, изградени от много на брой люсповидни тичинки, всяка от които притежава от 3 до 7 прашника. Цъфтежът се наблюдава през месеците април-май.

Плодчетата са кълбовидни, оцветени в синкаво-черно и покрити с восъчен налеп. Големината им е от 6 до 9 мм в диаметър. Съдържат по 3 семенца обвити в смолисто вещество. Семената са оцветени в сивокафяво, имат сладникав вкус и смолиста миризма.

Разпространение на хвойна

Хвойната е разпространена в Северното полукълбо в по-хладните зони на Земята, които обхващат съответно Европа, Азия, Северна Америка. В България вирее в планините по сухи и каменисти склонове на надморска височина от 1700 метра. Не расте по равнините.

Изображение: I, Neva Micheva, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на хвойна

Използват се плодовете на хвойната, които се берат през периода от септември до ноември месец. Дългото им съхранение предразполага загубата на етеричното масло от тях - частично или напълно.

Химичен състав на хвойна

Плодовете на хвойната съдържат следните компоненти: етерично масло, инвертна захар, фруктоза, смола, юниперин - горчиво вещество, мазнини, мравчена киселина, ксилоза, оцетна киселина, ябълчена киселина, пектин, танин, глюкуронова киселина, терпена юнен.

Етеричното масло съдържа следното: юнен, камфен, алфа-беландрен, d-алфа-пинен, дипентен, терпинолен, терпинеол, сабинен, борнеол, кадинен, изоборнеол, цидрол, юнеол, юнипер-камфора, туйопсен, хумулен, купарен, изокадинен, видрол, нооткатин и др.

В неузрелите плодове, кората и клоните на хвойната са установени дъбилни вещества, пектини, восъци, юнипероаид; мравчена, оцетна и ябълчна киселини, също техните калциеви и калиеви соли, антоциани, витамин С, тлъсто масло. Арбутин, флавони, ксилозиди и умбелиферон са открити в листната маса на билката. Кората на хвойната съдържа още цимол, карен, цис-метан, сесквитерпени, лонгифолен.

Лечебни свойства и приложение на хвойна

Свойства на билката

• противовъзпалително;
• успокояващо;
• пикочогонно - дължи се на юнена;
• дезинфекциращо пикочните пътища;
• отхрачващо;
• улеснява храносмилателните процеси;
• спазмолитично;
• газогонно;
• потогонно;
• загряващо;
• тонизиращо;
• ароматизиращо;
• противоревматично;
• антисептично.

Изображение: freepik.com

Прилага се при

• болки в ставите;
• хроничен ревматизъм;
• кожни заболявания;
• чернодробни заболявания;
• пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур;
• колики;
• метеоризъм;
• смущения в уринирането;
• цистит;
• подагра;
• хемороиди;
• хроничен бронхит;
• недостатъчен менструален поток;
• неврози;
• невралгии.

Други заболявания и състояния, при които се използва с успех хвойната са: бяло течение, газове, проблеми с храносмилането, лош дъх, намален апетит, раздразнен стомах, болезнен гръден кош, ревматизъм, гингивит, неоплазии, придружаващо лечение при заболявания на панкреаса.

Под каква форма билката би Ви помогнала в лечение на заболяване?

• вани с хвойна - действат заздравяващо кожни увреждания, успокояващо на нервите и премахващи напрежението; полезни също при ревматизъм, дерматит, рани, обрив и екзема; подобряващи кръвообращението; прилагат се при ринит, бронхит, гастрит, язва, неврастения; облекчават симптомите на климактериума. Провеждат се около 15-20 процедури, като всяка една е с продължителност от 12 до 15 минути. Дозирането на екстракт от хвойна става по следния начин - към 200 литра топла вода се прибавят от 50 до 70 грама от екстракта.

• етерично масло от хвойна - действа противомикробно, притежава антиревматично, противоподагрично, имуностимулиращо, детоксикиращо, понижаващо температурата - широко приложение при остеохондроза на гръбначен стълб, ставен ревматизъм, подагра, артроза, артрит. Предпазва от развитието на вторични инфекции и понижава риска от усложнение на заболяването. Разредено то се прилага върху кожата, като оказва загряващо действие, за което се смята, че съдейства за отделяне на токсините от тялото.

Изображение: freepik.com

Тинктура от хвойна се прилага локално при някои кожни лезии и плешивост. Различни екстракти от обикновена хвойна притежават по-висок инхибиторен ефект върху определени видове бактерии, отколкото пеницилина.

В народната медицина хвойната се използва при: шарка, малария, смущения в менструалния поток, обриви, хемороиди, оригване, подагра, ревматизъм, киселини, болезнен стомах, болки в червата, лош дъх, трудно уриниране, воднянка, пясък и камъни в пикочния мехур и бъбреците. Помага за бързото лечение на бронхити и пневмонии, поради отхрачващото си действие.

Отвара от клонките се приема като слабителни средство. Оставени в стаята те освежават въздуха.

Начин на употреба

• извлек - към 400 мл. вряща вода се прибавя 1 супена лъжица плодове. Оставя се да кисне 2 часа. Приема се четири пъти на ден, преди хранене по 1 винена чаша.

Външно приложение: Маслото от хвойна се използва за инхалации при задух и бронхит, при проблеми със стави и кости, при пърхот. Компресите с хвойна помагат при артрит, акне, отоци, ревматични болки. Отварата от клоните се използва като шампоан против пърхот.

Хвойна в кулинарията

Плодовете й са много горчиви, което не ги прави подходящи за самостоятелна консумация. Обикновено те се използват сушени за ароматизиране на сосове, плънки, меса. За да освободят аромата си, те трябва да се смачкат. Трябва да се използват в умерени количества, защото ароматът им е силен.

Освен за ароматизиране на храни, със същата цел се използват и в напитки - бири, джин, други традиционни напитки във Финландия и Словакия, Норвегия, Швеция, Естония и Латвия. В Норвегия, бирата се вари с хвойнова инфузия вместо с вода, докато в другите страни хвойнови клонки се използват главно в кашата, като филтри, предпазващи от малцови запушалки в системата.

Други приложения на хвойната

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Плодовете на билката намират приложение още в парфюмерийната и пивоварната промишленост, като в първата главно се употребява полученото от тях етерично масло. То смесено с мас се употребява и във ветеринарната медицина. От хвойната се получава катран, който намира приложение при възпаление на кожата под формата на сапун, маз, спиртен разтвор.

Дървесината й е ароматна и се използва в производството на барут и мебели, също така и служи за гориво. Получената смола от нея се влага в лаковата промишленост. Стръкове от растението са се използвали за ароматизиране и гонене на насекоми от помещения.

Много рядко хвойната се пасе от диви животни. През зимния сезон, нейните плодове са храна само за някои видове от тях и много птици. Видът е изключително приятен за сътворяване на бонзаи от него.

Внимание!

Хвойната не трябва да се използва при наличие на възпалени бъбреци и по време на бременност. Продължителната употреба на билката може да предизвика диария, инфекция на бъбреците и раздразнение на пикочните пътища. Да не се използва вътрешно повече от 6 седмици.

Прекомерната употреба на хвойново масло може да доведе до възпаление и поява на мехури по кожата.

Заглавно изображение: freepik.com