Сем. Rosaceae (Розоцветни)
Розоцветни (Rosaceae) педставлява семейство двусемеделни растения от разред Розови (Rosales), включващо 100-120 рода и над 3000 вида дървета, храсти, полухрасти, както и тревисти растения. Повечето видове са широколистни, някои вечнозелени. Те имат световен ареал на разпространение, но са най-разнообразни в Северното полукълбо.
Розовите са вероятно третото по стопанско значение растително семейство след семействата Житни и Бобови. Много видове от семейство розови имат богати на захар и витамини плодове. Представители на семейството са ценни овощни култури (ябълка, круша, кайсия, праскова, череша, слива, малина и други). Други съдържат етерични масла (маслодайна роза) с високи качества. Някои са декоративни (роза, храстовиден очеболец, офика, тъжник), лечебни, медоносни. Диворастящите видове глог, камшик, орехче, динка са билки.
В България, като диворастящи са установени около 200 вида от 29 рода, от тях 25 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Представители на Розоцветни в България
Шипка, Обикновена шипка, Див гюл, Див трендафил, Кучешка шипка
Глог, Червен глог, Бял глог, Глогинка
Горска ягода, Дива ягода, Зуница, Звоница, Пламеница, Плюскавица, Плашунка
Камшик, Лечебен камшик, Агримония, Камшиче
Лавровишня, Вишня, Лаврочереша, Тафлан
Омайниче, Планинско омайниче, Планински омайник
Скална къпина, Каменче, Камениче
Българска маслодайна роза, Казанлъшка маслодайна роза, Българска роза, Казанлъшка роза
Устройство на сем. Розоцветни
Изображение: Kristof Zyskowski & Yulia Bereshpolova, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons
Семейството е разнообразие от дървета, храсти, многогодишни или едногодишни тревисти растения. Листата са последователно или срещуположно разположени, прости или сложни, повечето имат прилистници. Сложните листа се срещат в около 30 рода. Листният ръб най-често е назъбен. Сдвоени прилистници обикновено присъстват и са примитивна характеристика в рамките на семейството, независимо загубени в много групи от Amygdaloideae. Прилистниците понякога са прилепнали към петурата. Жлези или извънцветни нектарници могат да присъстват по ръбовете на листата или дръжките. Шиповете могат да присъстват по средната жилка на листчетата и по сложните листа.
Цветята на растенията от семейството на розите обикновено се описват като „кичести“. Те са радиално симетрични и почти винаги хермафродитни. Rosaceae обикновено имат пет чашелистчета, пет венчелистчета и много спирално подредени тичинки. Основите на чашелистчетата, венчелистчетата и тичинките са слети заедно, за да образуват характерна чашкообразна структура, наречена хипантиум. Те могат да бъдат подредени в шипове или глави. Рядко се срещат единични цветя. Rosaceae имат разнообразни цветни венчелистчета (от бяло до различни нюанси на жълто, розово, оранжево, лавандула или червено), като синьото почти липсва.
Плодовете са с голямо разнообразие. Tе биват мехунки, костилкови и орехчета; лъжливи ябълковидни плодове. Те се срещат в много разновидности и някога са били считани за основните "герои" за дефинирането на подсемействата сред Rosaceae, което води до фундаментално изкуствено подразделение. Те могат да бъдат също фоликули, капсули, ядки, семки.
Разпространение на сем. Розоцветни
Изображение: Kurt Stüber [1], CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons
Семейството е разпространено по целия свят, но най-вече в умерения пояс на Северното полукълбо. Не виреят на Антарктида. В някои части на света представители на семейството се проявяват като плевели, чието контролиране е скъпо. Тези инвазивни растения могат да окажат отрицателно въздействие върху разнообразието на местните екосистеми.
Използваема част на сем. Розоцветни
Употребяват се различни части на растенията с лечебна цел.
Химичен състав на сем. Розоцветни
От представителите на семсйтвото са изолирани:
- апигенин;
- нарингин;
- кверцетин;
- лутеолин;
- арджунова киселина;
- полизахариди;
- изорамнетин;
- торментовата киселина;
- флавоноиди;
- сапонини;
- фенолни киселини;
- тритерпеноиди.
Много плодове от семейството са годни за консумация, но техните семена често съдържат амигдалин, който може да освободи цианид по време на храносмилане, в случай на поглъщане на семената.
Лечебни свойства и приложение на сем. Розоцветни
Изображение: Guy Waterval, Apache License 2.0, via Wikimedia Commons
Семейството на розите се счита за едно от шестте икономически най-важни семейства културни растения и включва ябълки, круши, дюли, мушмули, бадеми, праскови, кайсии, сливи, череши, ягоди, къпини, малини, трънки, рози и др.
В България и части от Западна Азия производството на розово масло от свежи цветя като Rosa damascena, Rosa gallica и други видове е важна икономическа индустрия.
Свойства на представителите от сем. Розоцветни
- противоракови;
- протективни на сърцето и кръвоносните съдове;
- противовъзпалителни;
- антиоксидантни;
- антидиабетни;
- газогонно;
- антимикробно;
- противогъбично;
- антисептично;
- слабително;
- седативно;
- стягащо.
Изображение: Kristof Zyskowski & Yulia Bereshpolova, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons
Бадеми (Prunus dulcis) - „Яжте три бадема на ден, за да се предпазите от рак“. Бадемите съдържат множество фитохимикали, за които е известно, че противодействат на рака. По-прозаично, смлените бадеми са превъзходен скраб за кожа, който премахва петната, като същевременно подхранва кожата в дълбочина.
Кайсии (Armeniaca vulgaris). И плодовете, и костилките са високо ценени като противоракови помощници.
Ябълка (Malus communis). Ябълките и ябълковите продукти - ябълков сос, ябълков оцет - съдържат специални плодови киселини, които не само блокират образуването на рак, но също така помагат за предотвратяване на рецидиви след лечение.
Червени череши (Prunus), лилави сливи (Prunus) и червени шипки (Rosa rugosa). Тъмните, богати цветове на плодовете от семейството на розите показват наличието на особено мощни антиоксиданти, за които е известно, че противодействат на сърдечни заболявания, рак и когнитивен спад.
Глог (вид Crataegus). Лечебни са цветовете, листата и плодовете му. Тинктура от плодове на глог се използва по целия свят за понижаване на високо кръвно налягане, облекчаване на застойни сърдечни заболявания и противодействие на артериосклерозата. Твърди се, че чай от изсушени цветя и листа от глог укрепва сърдечния мускул, облекчава безпокойството.
Агримония (Agrimonia eupatoria). Цъфтящите върхове на този градински плевел се изсушават и се варят на чай, считан за полезен за диабетици и пациенти със страдания, засягащи далака, бъбреците или черния дроб. Агримонията най-често се използва за облекчаване на болката от камъни в жлъчката и лошо храносмилане. Смята се, че мехлемът или маслото от прясна агримония облекчава разширените вени.
Къпина (Rubus villosus и други видове). Коренът е добър избор за стипчива тинктура. Твърди се, че продължителната употреба на чай от листата лекува не само обикновена диария, но дори и сериозни чревни проблеми като гастрит, колит и синдром на раздразнените черва. Ако дъвчете пресни листа от къпина, за да излекувате кървящите си венци, ще следвате традиция, датираща от библейски времена.
Изображение: Przykuta, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons
Тинтява (Potentilla canadensis и други видове). Корените и листата, цветовете и семената могат да се приготвят на тинктура или да се изсушат и да се варят като чай. Билките осигуряват леко стягащо действие, достатъчно за спиране на диария, кървене от носа и кървене на венците.
Малина (Rubus strigosus, R. ideaus и други видове). Запарката от листа е известен помощник на бременни жени, които искат добър тонус на матката, а оттам и по-леко раждане. Малинова инфузия се използва за предотвратяване на спонтанен аборт, когато се приема в началото на бременността, облекчава родилните болки по време на раждането и увеличава производството на мляко след това. Пресни малини, консервирани в ябълков оцет, са вкусен тоник за сърцето. Тинктурата от пресни малини предлага фрагрин, тонизиращ алкалоид, който укрепва матката и помага при хормонални смущения.
Роза (Rosa rugosa, R. canina и други видове). Пъпките от розови листа, поставени наполовина в глицерин и наполовина вода, дават превъзходен хормонален тоник. Консервирани в мед розови листенца - вкусен начин да се укрепи сърцето, нервите, жлезите и имунната система. Студен компрес от розова вода е прекрасен начин за облекчаване на главоболие.
Офика (вид Sorbus). Нарича се още планински ясен. Плодът е с толкова високо съдържание на витамин С, че е дал името си - сорбус - на синтетичното съединение, продавано като витамин С - аскорбинова киселина.
Състояния и заболявания, при които се прилагат билки от сем. Розоцветни
- пролапс на матката;
- често уриниране;
- инконтиненция и други заболявания на пикочната система;
- изчистване на червата;
- дизентерия;
- ентерит;
- облекчаване на депресия;
- облекчаване на болката;
- предотвратяване на стареенето и артериосклерозата;
- хроничен гастрит;
- стомашни болки;
- остър ентерит;
- диария;
- болки в бъбреците;
- белите дробове;
- инфекции;
- жълтеница.
Начин на употреба на сем. Розоцветни
Отвара от цветя от R. damascena се използва като кардиотоник и диуретик. Розовата вода се прилага като антисептично и спазмолитично средство. От розовите цветя се прави тоник, предписван за лечение на депресия. В допълнение, R. damascena традиционно се използва като хипнотик, подтискащо кашлицата, противовъзпалително и противоязвено средство, леко слабително.
Изображение: Hectonichus, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons
Растенията Роза имат висока търговска стойност и се използват в производството на подправки, парфюми и розово етерично масло. България, Турция и Мароко са основните производители на розово етерично масло в света. Сърбите обикновено правят пюре и конфитюр от R. canina. R. canina се използва и за приготвяне на сироп и брашно.
Плодовете на Fragaria nubicola са годни за консумация и се използват локално като слабително.
Плодът на Pyrus communis се използва като стягащо, противовъзпалително и успокояващо средство. Плодовете са годни за консумация и имат търговска стойност. Локално те се прилагат отново като стягащо, противовъзпалително, слабително и успокоително.
Цветовете на Rosa brunonii се използват локално при инфекции на жлъчката и кожата и се считат за ефективни афродизиачни агенти. Корените на прах се прилагат при кожни и очни заболявания.
Маслото, получено от семето на Rosa nanothamnus се използва като адстрингент.
Цветята на Rubus fruiticosus се изсушават и ползват в прахообразна форма като афродизиак. Oтвара от корена се употребява за лечение на диария и магарешка кашлица.
Заглавно изображение: Hectonichus, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons
Коментари към Сем. Rosaceae (Розоцветни)