Шипка, Обикновена шипка, Див гюл, Див трендафил, Кучешка шипка

Шипка (Rosa canina) представлява широколистен храст, обикновено вариращи на височина от 1 до 5 метра, въпреки че понякога може да се покатери и по-високо в короните на високи дървета. Средната му височина е около 3 метра. Принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Растението е известно още и с имената: Див гюл, Кучешка шипка, Див трендафил, Обикновена шипка.

Устройство на шипка

Стъблата на растението са покрити с твърди бодли - малки, остри, извити шипове, които го подпомагат при катерене. Листата са перести, състоящи се от 5-7 листчета. Цветоносните клончета често имат меки бодли или липсват такива. Цветовете са с пет венчелистчета, оцветени обикновено в бледо розово, по-рядко само в бяло или само в розово. Големината им е от 4 до 6 см в диаметър. Цъфти през месеците май до юли.

Плодчетата са едносеменни, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яйцевиден до сферичен (овален) плод - шипка. Той е с големина 1,5-2 см, оцветен в червено-оранжево или ярко червено. Във вътрешността му се разполагат много власинки и твърди, оцветени в жълтеникаво семена. Плодовете узряват през есента и се берат съответно през месеците септември и октомври.

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons; Roberta F., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на шипка

Родният ареал на дивата роза е Европа, Северозападна Африка и Западна Азия. Расте из храсталаци, редки гори, покрай реки, каменистите места, в планините и равнините до 2000 метра надморска височина.

Използваема част на шипка

Плодовете - шипки, събрани след пълното им узряване, но все още твърди.

Химичен състав на шипка

Плодовете съдържат

• флавоноидни гликозиди;
• плодови киселини;
• танини захари;
• дъбилни вещества;

• инвертна захар;
• захароза;
• пектин;
• лимонена и ябълчна киселина;
• ванилин;
• етерично масло;
• флавоноиди (кемпферол, кверцетин, изокверцетин, рутин);
• никотин;
• витамин C;
• витамини B1, B2, K, P, A;
• ликопин;
• фосфор;
• калий;
• калций;
• магнезий.

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на шипка

Свойства на шипката

• уплътнява капилярите;
• действа запичащо и кръвоспиращо;
• подобрява кръвосъсирването;
• диуретично;
• активира ензимните системи;
• засилва процесите на регенерация на тъканите;
• влияе благоприятно върху синтеза на хормони;
• благоприятства въглехидратната обмяна;
• облекчава кървящи хемороиди;
• забавя процеса на отлагане на атероматозни плаки в организма;
• има информация, че шипката понижава кръвната захар;
• влияе благоприятно при инфекциозен хепатит;
• засилва образуването на червени кръвни телца;
• понижава холестерола в кръвта;
• повишава физическата работоспособност;
• подобрява окислително-редукционните процеси в клетките.

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Плодът на шипката е с високо съдържание на антиоксиданти. Известен е със своето високо ниво на витамин C и се използва за направата на сироп, чай и мармалад. По време на Втората световна война в САЩ, Rosa Canina са засадени в така наречените "градини на победата", и все още може да се намери на територията на Съединените щати, по крайпътни терени и в мокри, песъчливи области по бреговата линия. В България, където расте в изобилие, се използва за направата на сладко вино и чай. В Австрия традиционно се използва като лекарство, под формата на чай, при вирусни инфекции и заболявания на бъбреците и пикочния тракт.

Заболявания и състояния, при които се прилага шипка

• при кръвоизливи от вътрешни органи;
• авитаминоза;
• диабет;
• магарешка кашлица;
• бронхиална астма;
• катаракта;
• гингивит;
• зъбобол;
• хеморагичен ретинит;
• кръвоизливи в стъкловидното тяло;
• трудно уриниране;

• хепатит;
• атеросклероза;
• анемия;
• пясък в бъбреците и жлъчния мехур;
• хронично възпаление на бъбреците (нефрит);
• обилна менструация;
• диария;
• маточни кръвоизливи;
• изтощение;
• интоксикации;
• скарлатина;
• дифтерия;
• пневмония;
• коклюш;
• бавно зарастващи рани;
• нормално зарастване на костни фрактури;
• понижена стомашна секреция;
• подобряване кръвотворната функция на костния мозък;
• с цел засилване обмяната на веществата.

Изображение: David Ludwig, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В народната медицина обикновената шипка се използва при диабет, албуминурия, трудно уриниране, коклюш, умора, червенка, кръвохрачене, дизентерия, обилна менструация, сълзене от очите, изпадане на ректума.

Етерично масло от шипка

От векове шипковото масло се използва заради своите лечебни свойства. Масленият продукт се извлича от семената на шипковите плодове чрез пресоване. Съдържа провитамин А, значително количество витамин C и е с високо съдържание на есенциални мастни киселини: линолова, линоленова, олеинова.

Влиза в състава на продукти за грижа за кожата. Много добър ефект оказва върху фините бръчки и пигментацията й. Притежава отлични овлажняващи и омекотяващи свойства. Счита се, че подобрява на кожната структура чрез стимулиране производството на колаген във фибробластните клетки. Образува защитен филм върху кожата, който помага за регенериране на клетките и подобрява структурата на епидермиса й. Поради това се смята, че екстрактът от шипковите семена намалява кожните дефекти и раздразнения, подобрява цялостната хидратация и намалява появата на белези и бръчки. Той се бори със стареенето на кожата, изсветлява пигнемтациите по нея, рехидратира сухата такава, намалява стриите.

Начин на употреба на шипката

• отвара - 1 супена лъжица натрошени плодове се вари около 10 минути в 500 мл. вода. Отварата се прецежда и се пие по 1 кафена чашка, преди хранене, 3 пъти на ден.
• извлек - 2 супени лъжици шипкови люспи се заливат с 400 мл. вряла вода. Така киснат в продължение на 6-7 часа. След това се варят 3 минути, отварата се прецежда и се пие 3 пъти на ден по 120 мл., след хранене.

Запичащото действие на дивата роза се постига при консумацията на отвара от нея, в която се включват едновременно и плодът и семената й. Приемът на тази отвара е с продължителност 2-3 месеца, повтарящо се за годината, в зависимост от тежестта на заболяването.

Шипково вино: 500 грама счукани шипки или 1 килограм пресен плод се заливат с 5 литра вода и към тях се добавя 500 грама захар. Така приготвени се оставят да престоят на топло за 6 дни. Получената течност се пие вместо вода.

Интересно за шипката!

• дивата роза е била използвана през осемнадесети и деветнадесети век за лечение на ухапвания от бесни кучета;
• други стари народни имена на растението са "dogberry" и спящата вещица (witches briar);
• в Нова Зеландия е определена като инвазивен вид през 1895 година, изместващ местната растителност. Въпреки това съответното Министерство не я счита за такава заплаха;
• шипката е стилизираната роза на европейската средновековна хералдика, и все още се използва като такава;
• цветът на растението е национален символ на Румъния.

Заглавно изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons