Физиологично значение на витамин Е

от 31 март 2015г., обновено на 24 юни 2022г.

Редактор: д-р Галина Станева

› Въведение

› Структура на витамин Е

› Храни, богати на витамин Е

› Препоръчителна дневна доза

› Физиологично значение на витамин Е

› Дефицит на витамин Е

› Излишък от витамин Е

Въведение

Витамин Е е мастноразтворим витамин. Неговото семейство се състои от четири токоферола и четири токотриенола. Токоферолите включват алфа-, бета-, гама- и делта-токофероли. По същия начин токотриенолите са представени от алфа-, бета-, гама- и делта-токотриеноли. Витамин Е е открит през 1922 година от Хърбърт Евънс и Катрин Мишоп, изолиран е през 1935 година и е синтезиран за пръв път през 1938 година. В организма този витамин играе ролята на антиоксидат, който предотвратява увреждащото действие на свободните радикали и естествено забавя стареенето. Освен това консумацията на храни богати на витамин Е е част от профилактиката и лечението на заболявания на сърцето и кръвоносните съдове.

Структура на витамин Е

Витамин Е представлява група от осем съединения – четири токоферола и четири токотриенола. Всички те притежават двоен хроманов (бензодихидропиранов) пръстен с хидроксилна група, която може да отдели водороден атом с цел обезвреждане на свободните радикали, и хидрофобна странична верига, която позволява проникване през биологичните мембрани. Токоферолите и токотриенолите се срещат под алфа, бета, гама и делта форми в зависимост от броя и позицията на метиловите групи. Алфа-токоферолът е биологично най-активната форма на витамин Е. Антиоксидантните свойства на витамин Е се дължат на способността му да отдава един водороден атом на свободните радикали.

Храни, богати на витамин Е

храни, богати на витамин Е Съдържанието на витамин Е е високо в храните с растителен произход. Изключително добри източници са ряпата, синапа, слънчогледовите семена, спанака и бадемите. Други добри източници са зелето, магданоза, маслините, папаята, пипера, доматите, брюкселското зеле, броколи, боровинките, кивито, соевото и царевичното масло, граха, марулята, зеленият боб, къпините, авокадото, патладжаните, морковите, ядките. В хранителните продукти от животински произход витамин Е се съдържа в много малки количества.

В хранителните добавки витамин Е се съдържа под формата на алфа-токоферол, като повечето от тях го съдържат в естествената му форма, а именно - D-алфа-токоферол. Съществуват, разбира се, и такива хранителни добавки, които съдържат и смесени форми на витамин Е.

Термичната обработка на храните, излагането им на атмосферен въздух се отразяват негативно на количеството на витамин Е в храните. Например, по-голямото количество на витамин Е при пшеницата се съдържа в зародишите, а кулинарната обработка намалява съдържанието му с 50 до 90 % от общото му количество. Съдържанието на алфа-токофероли спада с близо 90%, а на бета-токофероли - с около 43%, след термична обработка (например при печене или приготвяне на паста).

Препоръчителна дневна доза

Препоръчителната дневна доза на витамин E е различна за отделните възрасти и физиологични състояния:

витамин Е

Кърмачета от 0 до 6-месечна възраст: 4 mg (IU)
Деца от 7 до 12-месечна възраст: 5 mg (7,5 IU)
Деца от 1 до 3-годишна възраст: 6 mg (9 IU)
Деца от 4 до 8-годишна възраст: 7 mg (10,4 IU)
Деца от 9 до 13-годишна възраст: 11 mg (16,4 IU)
Момичета на и повече от 14-годишна възраст: 15 mg (22,4 IU)
Момчета на и повече от 14-годишна възраст: 15 mg (22,4 IU)
Бременни жени на и повече от 14-годишна възраст: 15 mg (22,4 IU)
Кърмещи жени от на и повече от 14-годишна възраст: 19 mg (28,4 IU)

Превръщане на mg в IU:

1 mg алфа-токоферол е еквивалентен на 1,49 IU от естествена форма на този витамин на 2,22 IU от синтетичната му форма.
1 IU алфа-токоферол е еквивалентен на 0,67 mg от естествена форма на този витамин на 0,45 mg от синтетичната му форма.

Физиологично значение на витамин Е

Основната физиологична роля на витамин Е е действието му като антиоксидант. Този негов ефект се стимулира от витамин С. Антиоксидантните свойства на витамина зависят от наличието на други витамини и минерали. Посредством защитната си антиоксидантна функция, алфа-токоферолът предотвратява оксидативния стрес, който възниква по време на клетъчния метаболизъм, при който се отделят реактивни кислородни молекули, така наречените свободни радикали. Други известни антиоксиданти са: витамин А, витамин С, витамин В3, селен и глутатион.

Това, че витамин Е е изключително зависим от витамин С, глутатион, селен и витамин В3, трябва да се има предвид при провеждане на диети богати на витамин Е, те могат да имат своя оптимален ефект, само ако са богати и на споменатите по-горе биологично активни вещества. Алфа-токоферолът има свойството да поддържа кожата здрава, като я предпазва от вредните влияния на ултравиолетовите лъчи. Ползи от витамин Е:

нормализира нивата на холестерола и го предпазва от окисление;
борба със свободните радикали – свободните радикали увреждат и разрушават здравите клетки в тялото ни. Антиоксидантното действие на витамин Е обуславя обезвреждането им. По този начин това вещество забавя стареенето, подобрява имунитета, като по този начин предпазва от развитието на заболявания.;
балансира хормоналните нива – витамин Е е от ключово значение за нормалното функциониране на нервната и на ендокринната система;
подобрява зрението – когато се приема в комбинация с витамин С, бета-каротин и цинк;
подобрява циркулацията на кръвта;
осигурява нормално кръвосъсирване;
подпомага зарастването на белезите (цикатриксите);
оказва благотворно влияние върху предменструалния синдром;
благоприятства фиброзни образувания на млечната жлеза;
понижава артериалното кръвно налягане;
предпазва от развитие на катаракта на очите;
укрепва стените на кръвоносните съдове;
поддържа нервите и мускулите – изключително полезен за хората занимаващи се активно със спорт;
участва в процесите на клетъчната сигнализация;
необходим е за нормалното протичане на бременността и за развитието на плода.

Счита се, че оптималният прием на витамин Е намалява риска от развитие на:

Рак на простатата – гама-токоферолът противодейства на разпространението на рaковите клетки на тази жлеза, без да засяга здравите й клетки;
Рак на пикочния мехур (намалява до 50% възможността за възникването му);
Рак на гърдата;
Болест на Алцхаймер – чрез приема с храната на високи дози витамин Е, се намалява с до 67% риска от развитие на тази болест;
Анемични състояния.

Витамин Е изпълнява важна роля в превенцията и/или лечението на някои заболявания и състояния като:

Дефицит на витамин Е

таблетъчна форма на витамин Е Недостигът на витамин Е се дължи на проблеми с храносмилателната система, заболявания на жлъчката, черния дроб, панкреаса, които водят до лоша абсорбция на хранителните вещества. При дефицит на витамин Е може да се наблюдава периферна невропатия. Тя се характеризира с усещания за мравучкане (парестезии), изтръпване, мускулна слабост и чувствителност при допир. В някои случаи може да се усеща пареща болка през нощта. Дефицитът се свързва и с много кожни проблеми. Употребата на някои медикаменти може да намали количеството на витамин Е в организма. Такива лекарствени вещества са тези, чието действие се изразява в понижаване нивото на холестерола, антиконвулсантите, както и някои минерални масла при по-продължителната им употреба.

Излишък от витамин Е

Витамин Е е сравнително нетоксичен. Когато се приема в много високи дози от 3000 IU и повече, могат да се наблюдават токсични ефекти, които включват симптоми като метеоризъм, гадене, чревни спазми, диария, високо кръвно налягане, повишаване на триглицеридите, умора, мускулна слабост, двойно виждане и други. В някои случаи е възможно да се появи алергична реакция към витамин Е, поради по-висока чувствителност към него, затова се препоръчва приеманата доза да се увеличава постепенно. Повишеният прием може да доведе до намаляване потребността от инсулин при хората страдащи от диабет, поради което те трябва стриктно да следят нивото на кръвната си захар, когато приемат витамин Е и ако се налага да коригират дозата на инсулина.

Заглавно изображение: healthcaretipstoday.com