Кръвосъсирване

Кръвосъсирването (хемокоагулацията) е защитен механизъм, участващ в хемостазата, който може да се осъществява вътре (интравазално) и извън съдовете (екстравазално). По същество процесът на кръвосъсирване представлява каскадна ензимна реакция, която се инициира от освободени от увредените тъкани и тромбоцити фактори, както и от пряк контакт с колагенните съдови нишки и плазмени протеини. Участниците в процесите на хемокоагулация произходат от плазмата, тъканите, ендотелните клетки и тромбоцитите. Плазмените фактори на кръвосъсирването се образуват в черния дроб. Прието е те да се отбелязват с римски цифри, а активираната им форма с малка буква „а“.

От кръвосъсирването най-важният резултат е отцепването на фибринов мономер от молекулата на плазмения фибриноген и полимеризирането му в дългите нишковидни молекули на фибрина, от които се формира фибринова мрежа. В последната се включват както тромбоцити, така и други клетъчни елементи на кръвта. Така се образува коагулум (кръвен съсирек), който запушва отвора на увредения съд.

Процесът на кръвосъсирване може да се предизвика от промени в състава на кръвта, нарушаване целостта на кръвоносния съд, промени в ендотелните клетки и забавяне на кръвния ток. Основните етапи, които водят до образуването на фибрин са 4 на брой:

1. Образуване на протромбинов активатор.
2. Превръщане на протромбина в тромбин, като този процес се катализира от протромбиновия активатор.
3. Превръщане на фибриногена във фибрин, който процес се катализира от образувания тромбин.
4. Ретракция на съсирека.

Фактори на кръвосъсирването

Образуване на протромбинов активатор

Образуването на протромбинов активатор се осъществява чрез сложна поредица от реакции, която завършва с образуване на комплекс от активни субстанции, означавани като протромбинов активатор. Тази каскада се задейства при нарушение на съдовата стена, промени в състава на кръвта и/или промени в характера на кръвния ток (триада на Вирхов). Протромбиновият активатор е съставен от плазмен фактор Ха, плазмен фактор Va, фосфолипиди и калций. Получаването му може да стане по два различни пътя:

• външен – при попадане в кръвта на външни нехарактерни за нормалния и състав вещества, предизвиква се от фактор III (тъканен тромбопластин);
• вътрешен – инициира се от фактор XII.

Външният път се активира след разрушаване на тъкани и попадане в кръвта на тъканен фактор (тъканен тромбопластин), който представлява комплекс от фосфолипиди, липопротеини с протеолитична активност и холестерол. Тъканният тромбопластин образува комплекс с фактор VII (проконвертин), който в присъствието на калций активира фактор Х, а освен него и фактор V и VIII.

Вътрешният път за образуване на протромбинов активатор започва при активирането на фактор XII, което се осъществява след контакта му с колагена, фактора на фон Вилебранд (произвеждан от ендотелните клетки) и със субендотелното пространство след нарушаване на целостта на съдовата стена. Това води до конформационни промени във фактор XII, които го правят по-податлив на действието на каликреина (плазмен ензим). Получава се активен фактор XII, който активира фактор XI. Това се извършва бързо в присъствие на кининоген. Фактор XI активира фактор IX, а той фактор X.

Както външният, така и вътрешният механизъм водят до активирането на фактор X, който заедно с калциевите катиони, фосфолипиди и фактор V образува комплекс, означава като протромбинов активатор (активен тромбопластин). Последният активира превръщането на протромбина в тромбин. От този етап последователността на реакциите, водещи до образуване на трайна фибринова мрежа е обща и за двата механизма.

Протромбинът е плазмен белтък, който се образува в черния дроб с участието на витамин К. Под действието на протромбиновия активатор протромбинът се превръща в тромбин. Това се осъществява в две фази – първо под действието на фактор Х се получава мейзотромбин, от който в последствие се получава тромбин. Тромбинът е мощна серинова протеаза, която отцепва пептиди от фибриногена, което води до образуване на фибринови мономери, които полимеризират и образуват фибриновите нишки и фибринова мрежа. Този процес протича много бързо за около 10-15 секунди. В последствие фибриновата мрежа се стабилизира от фактор XIIa и калциеви йони. Така се образува кръвният съсирек, който представлява мрежа от фибринови нишки, в която са уловени кръвни клетки и плазма. Следва ретракция (свиване, сбръчкване) на съсирека, която води до намаляване неговите размери.

За нормалното протичане на хемокоагулацията важна роля притежават калциевите йони и витамин К. Липсата на калциеви йони пречи на съсирването. Ролята на витамин К се изразява във функцията му на кофактор на ензими, участващи в образуването на голяма част на факторите на кръвосъсирването. Дефицитът на витамин К води до хипокоагулация.

Хемокоагулацията (кръвосъсирването) има важна защитна функция, но само при условие, че може да бъде строго контролирано. В противен случай има опасност от спонтанно вътресъдово (интравазално) кръвосъсирване или неограничено разпространение на предизвикания от съдовото увреждане кръвен съсирек.