Функции на плазмените белтъци

Белтъците са част от органичните съставки на кръвната плазма. Плазмените протеини са три основни фракции – албумин, глобулин и фибриноген. Функциите им са различни, но са от ключово значение за телесната хомеостаза. Основните функции, които изпълняват плазмените белтъци са следните: поддържане на онкотичното (колоидно-осмотичното) налягане, поддържане на алкално-киселинното равновесие, участие в имунната защита, транспортна, регулаторна, кръвосъсирваща и противосъсирваща функции.

Функции на плазмените белтъци:

• Поддържане на онкотичното (колоидно-осмотичното) налягане – албуминовата фракция играе основна роля в този вид функция на плазмените белтъци. Онкотичното налягане се понижава, когато нивото на албумина в плазмата спадне, заради загуба на албумин с урината. В резултат на този процес, плазмата задържа по-малко вода и се увеличава филтрираното количество течност през капилярната стена към интерстициалното пространство, което от своя страна, води до поява на оток.;
• Поддържане на алкално-киселинното равновесие – около 15 % от общия буферен капацитет се дължи на плазмените белтъци, които заедно с останалите буферни системи на кръвта участват в поддържането на нормалното за кръвта рН (около 7,4).;
• Участие в имунната защита – тази функция се дължи на имуноглобулините, които влизат в състава предимно на гама-глобулиновата фракция и осъществяват имунната защита на организма от хуморален тип. До състояние на агамаглобулинемия, при която резистентността на организма към инфекции е силно понижена, може да се стигне при вроден дефект в синтезата на гама-глобулините.;
• Транспортна функция – идентифицирани са около 20 специфични алфа- и бета-глобулини в плазмата, които се свързват с определени, важни за организма нискомолекулни вещества и по този начин предотвратяват както бързото им разграждане, така и бързото им филтриране през бъбречните гломерули. Такъв вид специфични плазмени белтъци са транскортинът, който има способност да се свързва с желязото, също и церулоплазминът, свързващ се с медта. В човешкият организъм съществуват и специфични белтъци, които се свързват и с тиреоидните и половите хормони, както и с витамин В₁₂ и витамин А.;
• Регулаторна функция – в плазмата са открити белтъци, които след процес на протеолитично отцепване на част от молекулата им, което се предизвиква от секретирани в бъбрека ензими, се превръщат в активни хормонални вещества. Такива плазмени белтъци са алфа2-глобулините - еритропоетиноген и ангиотензиноген, от които се получават еритропоетин и ангиотензин. В кръвната плазма циркулират и някои белтъчни ензимни инхибитори и активатори, които имат регулаторно значение. По отношение на белтъчната активност, значение има свързването на белтъците с някои хормони, като този процес има регулираща роля, тъй като комплексът белтък-хормон е биологично неактивен.;
• Кръвосъсирваща и противосъсирваща функция – редица белтъци, които се намират в плазмата, имат основна роля в процеса на кръвосъсирване. Активността им се контролира от други плазмени белтъци, които предотвратяват спонтанното кръвосъсирване и ограничават, вече започналото такова.