Имунна система

Човешкият организъм се характеризира с поддържането на стабилност, баланс и равновесие в клетките, наречени хомеостаза. Тя представлява поддържане на постоянството на вътрешната среда на организма, посредством редица структурни, функционални и биохимични фактори, които са генетично обусловени. Хомеостазата е съвкупност от устойчиви състояния, съхранявани в организма чрез координация на физилогичните процеси. За поддържането на това постоянство човешкият организъм е развил уникални механизми за регулация и защита от влиянието на външната среда. Защитата от вредните фактори се осъществява благодарение на имунната система. Имунологичната хомеостаза като всяко биологично явление се развива в хода на еволюцията. Тя съхранява генетичната уникалност на организмите посредством имунната система и е свързана с разпознаването, свързването и отстраняването на молекули и клетки, които са генетично чужди на организма. Чужди за организма са например микроорганизмите и техните продукти, различни химични вещества, лекарства, полени, храни и други.

Имунната система е едно мълчаливо чудо. Голяма част от хората добре осъзнават функциите на дихателната и сърдечно-съдовата система, но често забравят за имунната система – пазителят на човешкото здраве. Колкото и нефизиологично да звучи, тази така важна част от организма може да бъде оприличена като замък. И ето защо. Замъкът има три линии на защита, подобно на нивата на реакция на имунната система. За първа защита на замъка се смята подвижен мост или ров. В човешкия организъм има подобни структури със същата функция, като например физическите и химическите бариери (кожа, стомашни киселини, сълзи), които произвеждат лизозим и унищожават патогените. Ако нападателите успеят да преминат през тази бариера, те биват атакувани от „стрелците“ или втората линия за защита включваща неспецифичен имунен отговор – макрофаги, неутрофили, интерферони, протеини. На този етап се проявява възпалителен отговор и треска. Ако патогените преминат и тази линия на защита, те се срещат с „войниците на замъка“ или с клетките на специфичния имунен отговор Т- и В-лимфоцити, които работят заедно с други клетки за унищожаване на „врага“. Съществува възможност патогените да преминат и третата линия на защита. Ако това се случи, организмът започва да боледува. Цел на тези метафорични сравнения беше да се поясни, че имунната система е един набор от механизми за защита на организма от инфекции.

Изображение: officialyfootlocker.com

Имунната система е мрежа от клетки, тъкани и органи, които работят заедно, за да защитят тялото от „чуждестранни“ нашественици. Те са микроби, бактерии, вируси, паразити и гъби. Условията на живот в човешкия организъм са доста привлекателни за патогените. Имунната система ги държи настрана. Тя е невероятно сложна динамична мрежа ,която разпознава и помни милиони различни врагове. Ключът към успешната защита е разпознаването на „свое“ от „чуждо“. Като чужди се разпознават антигените, в чиято група влизат бактерии, вируси и други. Ако имунната система реагира срещу привидно безвредно чуждо вещество се развиват алергии.

Структура на имунната система

Органите на имунната система с разположени в цялото тяло. Те се наричат лимфоидни органи. Разделени и са на две групи – първични и вторични. Към първичните спадат костният мозък и тимусът, защото там е мястото на производство и зреене на лимфоцитите. Вторичните лимфоидни органи също играят важна роля в имунната защита. Те са мястото където лимфоцитите намират и свързват антигените. В тях се извършва пролиферацията и активацията на тези клетки. Вторични органи са слезка, лимфни възли, сливици, Пайерови плаки и апендикс. Клетките на имунната система са левкоцитите или белите кръвни клетки. Те циркулират с кръвта, но обикновено функционират извън кръвоносните съдове. Те могат да живет в тъканите в продължение на няколко месеца. Разделят се на 6 основни типа – еозинофили, базофили, неутрофили, моноцити, лимфоцити и дендритни клетки. Според функцията им могат да бъдат класифицирани в две групи – левкоцити, извършващи фагоцитаза (неутрофили, макрофаги, моноцити, еозинофили), и цитотоксични левкоцити (еозинофили и други).

Изображение: freepik.com

Кратка характеристика на основните имунни клетки:

• еозинофили – борят се с паразитите и допринасят за алергичните реакции;
• базофили – освобождават хистамин и други медиатори (хепарин, цитокини), които допринасят за възпалението;
• неутрофили – осъществяват фагоцитоза и освобождават цитокини;
• моноцити – прекусорните клетки на тъканните макрофаги;
• макрофаги – важна роля в развитието на придобития имунитет;
• лимфоцити – ключови клетки, които медиират придобитият имунен отговор;
• дендритни клетки – активират лимфоцитите. Те са антиген-презентиращи клетки.

Благодарение на имунната система, човешкия организъм изгражда имунитет срещу патогените. Терминът имунитет произлиза от латински immunitas и означава най-общо защита. Използва се в смисъл на защитеност, неприкосновеност и осигурена безопасност спрямо болестотворни агенти. Имунитетът се приема като невъзприемчивост на организма спрямо инфекциозни и неинфекциозни агенти, към въздействието върху организма на вещества или клетки с чужда генетична програма.

Заглавно изображение: bowencenter.bg