Тимус

Тимусът е централен лимфоепителен орган на имунната система, който подсигурява оптимално микрообкръжение за развитието на Т-лимфоцитите (тимоцитите) и има ключова роля в процесите на Т-лимфоцитното пролифериране, диференциране и селекция при физиологични и патологични условия.

Анатомично устройство на тимус

Тимусът се намира в горната част на медиастинума, зад гръдната кост. Големината и структурата на тимуса зависят от възрастта. Тимусът се формира през първия месец от пренаталното развитие на човека. Съставен е от лимфоцити и нелимфни клетки, изграждащи стромата (тимусна микросреда, тимоцитно микрообкръжение) на жлезата: епителни ретикулни клетки и неепителни клетъчни елементи - макрофаги, интердигитиращи ретикулни клетки, дендритоподобни клетки, фибробласти, мастоцити и други. В примките на епителния клетъчен ретикулум се вместват единични или групи от лимфни клетки. В зависимост от относителния дял на тези два основни клетъчни вида в тимусните делчета се оформят области: корова област (външна област, кортекс) и медуларна област (сърцевина, вътрешност, медула). В така наречената микросреда се извършва обучението на мигриралите от костния мозък стволови лимфоидни клетки. Нелимфните клетки са източник на вътретимусни индуктивни (клетъчни и хуморални) и селективни сигнали за Т-лимфоцитната онтогенеза. За пролиферирането и диференцирането на лимфоцитите значение имат както секретираните от епителните клетки биологично активни вещества, така и непосредствените контакти между лимфоцитите и останалите клетки на микросредата.

Тимусът достига максимален относителен размер по време на пубертета, след което започва прогресивно да инволюира. Този вид инволюция се означава с термина физиологична, хронична и възрастово-зависима инволюция. Всъщност, инволюивните промени на човешкия тимус, включващи постепенна атрофия на органа, започват в течение на или по-често след първата година от раждането и продължават през целия живот. Човешкият тимус функционира нормално през първите шест десетилетия от живота, но съхранява своите функции, като място за диференциране на Т-лимфоцити през целия живот.

Броят на Т-лимфоцитите, които се образуват в тимуса е много по-голям от броя на клетките, които го напускат. Около 90% от новообразуваните тимоцити се разрушават в органа главно поради факта, че клетките, които експресират рецептори, специфични за собствените антигени, биват елиминирани чрез апоптоза. Това е процес, известен като отрицателна (негативна) селекция.

Съществува процес на положителна (позитивна) селекция в тимуса, чрез който развиващите се Т-клетки се подлагат на обучение. Те узряват и формират рецептори, които разпознават чужди антигени с участието на молекули на главния комплекс на тъканната съвместимост, експресирани по нелимфните клетки на тимуса.

В основата на позитивната и негативната селекция на тимоцитите е взаимодействието на TCR (антиген-специфичния Т-клетъчен рецептор) на лимфоцита с пептид MHC комплекса на антиген-представяща клетка. В резултат на този сложен процес на селекция, в кръвообращението постъпват лимфоцити, които толерират собствените за организма антигени, но разпознават и реагират срещу чуждите антигени.