Базофили

Базофилите са вид бели кръвни клетки. Наричат се още базофилни гранулоцити. Наименованието им се дължи на факта, че тези клетки са податливи на оцветяване с основни багрила. Те са най-рядко срещаните гранулоцити, съставляващи общо 0,5 до 1% от циркулиращите левкоцити, но броят им бързо се увеличава при възпалителни заболявания. Основните функции на базофилите са свързани с участието им във възпалителните реакции по време на имунния отговор, както и в остри и хронични алергични заболявания, като астма, атопичен дерматит и сенна хрема. Базофилите имат способността да фагоцитират, да произвеждат серотонин и хистамин, да предизвикат възпаление и да секретират хепарин, който предотвратява кръвосъсирването.

Базофилните гранулоцити са открити през 1879 година от немския лекар Пол Ерлих. Една година преди това откритие този учен идентифицира и мастоцитите. През 1908 година получава Нобелова награда за физиология и медицина.

Структура и функция на базофилите

Базофилите съдържат големи цитоплазмени гранули. Ядрото им е изградено от два лоба. Базофилите се образуват в костния мозък. Когато се активират те се дегранулират и освобождават гранулите, в които се съдържа хистамин, протеогликани (хепарин и хондроитин) и протеолитични ензими (еластаза и лизофосфолипаза). Освен това те секретират липидни медиатори, като левкотриени и цитокини. Базофилите са важен източник на интерлевкин 4 и интерлевкин 13. Животът на базофилите в кратък, около 1-2 дни. Тези клетки експресират рецептора за имуноглобулин Е. Базофилите могат да функционират като професионални антиген-прецентиращи клетки. Те имат ключова роля в индуцирането на Th2-клетките.

Основната разлика между мастоцитите и базофилите е, че двата типа клетки произлизат от различни клонове на хемопоезата и че мастоцитите се намират в съединителната тъкан и не циркулират с кръвния поток, докато базофилите циркулират и могат да се придвижват от кръвта към тъканите, когато е необходимо.

Роля на интерлевкин 4

Интерлевкин 4 (IL-4) е цитокин, който участва в регулацията на функцията на имунната система на много нива. Той е растежен фактор за лимфоцитите. Интерлевкин 4 играе роля в регулацията на Т-клетъчната диференциация. Този цитокин промотира Th2 клетъчната диференцията и инхибира образуването на Th1. IL-4 е важен и за защитата на лимфоидните клетки от апоптоза (програмирана клетъчна смърт). Интересен е фактът, че този цитокин може да регулира пролиферацията, диференциацията и апоптозата на широка гама от клетки с хематопоетичен и нехематопоетичен произход, като миелоидни клетки, липоцити, дендритни клетки, ендотелни клетки, мускулни и нервни клетки. Ефектите на интерлевкин 4 се медиират от свързването му с рецептори. Рецепторите за този цитокин се откриват по мембраната на голямо разнообразие от клетки. Броят на рецепторите варира от 50 до 5000 по плазмалената на една клетка. До момента са открити два типа интерлевкинови рецептори. Функциите на интерлевкин 13 (IL-13) са сходни с тези на IL-4.

Базофилните гранулоцити са част от вродения имунитет. Тяхната функция осъществява връзка между вродения и придобития имунитет. Те са важни клетки за осъществяване на защитата на тялото срещу нахлуващите патогени.