Повишени нива на моноцити в периферната кръв

Повишени нива на моноцити в периферната кръв: състояния, при които след изследване на кръвна проба се установяват високи стойности (над 0,8 × 10 9 / L при възрастни) на една от групите бели кръвни клетки - моноцити. В медицината високите им стойности се означават с термина моноцитоза.

Моноцитите са най-големите бели кръвни клети. Те са приблизително 2 до 8-10 % от всички видове левкоцити. Моницитите са имунни клетки, произведени от костния мозък. Тези имунни клетки циркулират в кръвта в продължение на няколко дни, преди да влязат в тъканите, където се превръщат в макрофаги или дендритни клетки. Имат защитна функция. Тя се състои в улавянето и унищожаването на попаднали в организма микроорганизми, поглъщане на чужд материал, премахване на мъртви клетки и засилване на имунните реакции. Моноцитите са вид бели кръвни клетки и вид фагоцит.

Референтни стойности на моноцитите

Нормалните диапазони са:

• 0,2 - 0,8 x10 ^ 9 / L;
• 200 - 800 / microL;
• 1 - 10%.

Симптоми

Малко симптоми се считат за причинени от самата моноцитоза. Според изследователите симптомите възникват от самите заболявания, свързани с моноцитоза. Симптомите най-често включват:

• треска;
• болка;
• подуване.

Високите нива на моноцити могат да показват наличие на хронична инфекция, автоимунно заболяване, заболяване на кръвта, рак или друго медицинско състояние.

Повишените нива на моноцити в периферната кръв могат да се дължат на:

• Новообразувания - хронична миеломоноцитна левкемия, Ходжкинов лимфом, неходжкинов лимфом, рак на яйчника, рак на гърдата, рак на ректума.
• Инфекциозни и паразитни болести - инфекциозна мононуклеоза, паротит, морбили, туберкулоза, бактериален ендокардит, блуцелоза, малария, сифилис, ХИВ инфекция.
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан – системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит.
• Болести на храносмилателната система – възпалителни заболявания на червата, апендицит, алкохолна чернодробна болест.
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм – саркоидоза.
• Болести на органите на кръвообращението – сърдечна атака.
• Бременност, раждане и послеродов период – раждане.
• Психични и поведенчески разстройства – депресия.
• Болести на дихателната система – пневмония.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата – затлъстяване.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации – холопрозенцефалия.

Какво се случва с моноцитите, след като изпълнят работата си?

Моноцитите живеят средно три дни преди да претърпят апоптоза (програмирана клетъчна смърт). Те живеят по-дълго през периоди на силно възпаление, а след като то отзвучи, настъпва клетъчна смърт.

Кога да се консултирате с лекар?

Ако при кръвни изследвания се установят повишени нива на моноцити в периферната кръв, е необходимо да се свържете с вашия лекар. При нужда ще бъдете насочени към специалист за уточняване на причината и назначаване на конкретно лечение.

Подробна информация за изследването на левкоцити може да прочетете в:

» Левкоцити