Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Левкоцити

Левкоцити

Левкоцити - изображение

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?


Въведение

Чрез изследването на белите кръвни клетки (White Blood Cells (WBC), левкоцити) се определя броят на тези клетки в кръвта.

Левкоцитите са клетки, които произлизат от мултипотентни стволови (прогениторни) клетки в костния мозък, известни като хемопоетични (хемопоеза — кръвообразуване) стволови клетки.

Левкоцити се откриват в цялото тяло — те циркулират в кръвта и лимфната система и осигуряват защита на организма срещу инфекции и различни чужди агенти.
Белите кръвни клетки са важна част от имунната система на организма и също така играят важна роля при възпаления, алергични реакции и защитата срещу злокачествени новообразувания.

Когато някъде в тялото възникне инфекция или възпалителен процес, костният мозък засилва производството на левкоцити, освобождава ги в циркулиращата кръв и те посредством сложен процес се придвижват към засегнатото място.
Когато състоянието се подобри, производството на бели кръвни клетки намалява и общият брой на левкоцитите спада до нормални нива.Левкоцит

Левкоцитите съставляват около 1% от общия обем кръв при здрав възрастен, което ги прави значително по-малобройни в сравнение с еритроцитите (40-45%).

Продължителността на живот на белите кръвни клетки варира от 13 до 20 дни, след което те се разрушават от лимфната система.

Всички бели кръвни клетки имат ядро, което ги отличава от другите клетки на кръвта — безядрените червени кръвни клетки (еритроцити) и тромбоцитите.

Изследването на левкоцити се провежда като част от пълната кръвна картина (ПКК), като резултатите от ПКК дават информация за общия брой на левкоцитите.

Под понятието диференциална кръвна картина (ДКК) се разбира микроскопското изброяване на отделните видове левкоцити.
При това изследване се определя съотношението на подвидовете левкоцити в проценти, тяхната морфология и степен на зрялост.
Наличието на промени в клетките е характерно за различни болестни процеси, като информацията от ДКК спомага за диагностицирането на специфични заболявания, засягащи имунната система и костния мозък.
Диференциалната кръвна картина може да се назначи едновременно с пълна кръвна картина (ПКК) или може да се направи след това, ако се установят отклонение в ПКК.

Видовете бели кръвни клетки могат да се класифицират в 2 широки категории:

  1. според структурата — гранулоцити и агранулоцити
  2. според това от коя прекурсорна стволова клетка произлизат — миелоидна или лимфоидна


Гранулоцити:

Наричат се така поради наличието на гранули в цитоплазмата им. Тези гранули съдържат химични вещества и други субстанции, които се отделят като част от имунния отговор.
Гранулоцитите имат лобулирано ядро, поради което се наричат също така полиморфонуклеарни левкоцити.

Незрелите гранулоцити обхващат незрелите клетки от гранулоцитната редица, включително метамиелоцити, миелоцити, промиелоцити и/или бласти, които морфологично лесно се разграничават микроскопски, но се отчитат от автоматичния анализатор като общ брой незрели гранулоцити.
Незрели гранулоцити нормално не се откриват в кръвта.

Гранулоцитите биват 3 вида:

  1. Неутрофили (Neu)— това са най-многобройните циркулиращи бели кръвни клетки.

    Те се придвижват към мястото на увреждане или инфекция, където поглъщат (фагоцитират) и унищожават наличните бактерии, а понякога и гъбички.

    Незрелите неутрофилни гранулоцити в периферната кръв имат пръчковидно ядро и се наричат пръчкоядрени неутрофили (щабове, St), а появата им в периферната кръв се нарича олевяване.

    Зрелите неутрофили имат сегментирано ядро и затова се означават още като сегментоядрени неутрофили.

  2. Еозинофили (Eo) — реагират при инфекции, причинени от паразити, имат важна роля в алергичните реакции (реакции на свръхчувствителност), а също така контролират степента на имунния отговор и възпалението;
  3. Базофили (Ba) — обикновено са най-малобройните циркулиращи бели кръвни клетки, като се смята, че участват в алергични реакции;

Агранулоцити и гранулоцити


Агранулоцити:

Не съдържат гранули и имат нелобулирани ядра. Понякога се наричат мононуклеарни левкоцити, като биват 2 вида:

  • Лимфоцити (Ly):

    Срещат се както в кръвта, така и в лимфната система. Всички лимфоцити произлизат от общата лимфоидна прекурсорна клетка в костния мозък.

    Лимфоцитите се разделят на 3 вида, но ДКК не прави разлика между тях и затова резултатите от диференциалното броене включват общия брой лимфоцити.

    Необходимо е да се направят отделни специализирани изследвания (имунотипизиране), за да се разграничат трите вида лимфоцити:

    1. В-лимфоцити (В-клетки) — това са клетки, които произвеждат антитела (известни също и като имуноглобулини), и са от съществено за придобитите, антиген-специфични имунни отговори.
      Плазматичните клетки представляват напълно диференцирани В-клетки, които произвеждат антитела — протеини, които се насочват към бактерии, вируси и чужди антигени и ги унищожават;
    2. Т-лимфоцити (Т-клетки) — узряват в тимусната жлеза (тимус), като се разделят на няколко вида:

      Някои Т-клетки помагат на организма да разграничава собствени от чужди антигени.

      Други Т-лимфоцити инициират (предизвикват) и контролират степента на имунния отговор — усилват го, когато е необходимо, и го нормализират, когато състоянието се подобри.

      Други видове Т-клетки директно атакуват и неутрализират инфектирани с вирус клетки или ракови клетки.

    3. Клетки естествени убийци (Natural killers), по-известни като NK-клетки— директно атакуват и унищожават анормални клетки, като например ракови клетки или такива, инфектирани с вирус;
  • Моноцити (Mo):

    Подобно на неутрофилите, тези клетки се насочват към мястото на инфекция, като поглъщат (фагоцитират) и унищожават бактериите.

    Моноцитите по-често се асоциират с хронични, отколкото с остри инфекции.

    Тези клетки също така участват във възстановяването на тъканите, както и в други функции, свързани с дейността на имунната система.

В тази ТАБЛИЦА ще намерите информация за отделните видове левкоцити — размер, вид, изглед под микроскоп, основна функция и други характеристики.

Резултатите от изследването на левкоцити, освен с диференциална кръвна картина (ДКК), често се комбинират и с други изследвания, като например кръвна натривка (намазка), чрез която може да се установи наличието на анормални и/или незрели левкоцити, а в крайни случаи — биопсия на костен мозък.


В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Изследването на левкоцити може да се назначи в някои от следните случаи:

  • Обикновено се провежда като част от пълната кръвна картина (ПКК), която може да се назначи като рутинно лабораторно изследване с цел оценка на здравословното състояние на човек;
  • Като скринингово изследване за различни заболявания и състояния;
  • При наличие на признаци и симптоми на инфекция и/или възпаление, като например:
    1. повишена температура, втрисане;
    2. болки по цялото тяло;
    3. главоболие;
    4. различни други признаци и симптоми, в зависимост от областта, където се е развила инфекция или възпаление;
  • При наличие на признаци и симптоми, които се наблюдават при нарушения на кръвта, автоимунни заболявания, имунен дефицит, алергии и други;
  • През определен интервал от време за проследяване състоянието на пациенти, които са били диагностицирани със състояния, засягащи белите кръвни клетки (левкоцити);Инфекция
  • През определени интервали от време за проследяване на ефекта от проведено лечение, както и за проследяване на функцията на костния мозък в случаите, в които е известно, че съответното лечение засяга броя на левкоцитите (например химиотерапия или лъчелечение);
  • Изследването на левкоцити е част рутинните изследвания преди провеждане на инвазивни процедури или оперативни интервенции;

Изследването на левкоцити може да насочи към заболяване или състояние, засягащо белите кръвни клетки, но чрез този тест не може да се установи точната причина за измененията в броя им.

Ето защо изследването на левкоцити може да се извърши заедно с други тестове, което ще спомогне за поставяне на диагноза, включително:


Необходима ли е предварителна подготовка?

Вземането на кръв за изследване на левкоцити се прави сутрин на гладно, поради което не се препоръчва прием на храна преди изследването, тъй като са възможни отклонения в получените резултати.

Преди провеждане на изследването е необходимо да информирате Вашия лекар за всички лекарства (независимо дали са по рецепта или не), хранителни добавки и билки, които приемате.

Лекарствата, които могат да повлияят на броя на левкоцитите, включват:

Лекарствата, които могат да повлияят на броя на левкоцитите, включват


Метод на провеждане на изследването:

За изследването на левкоцити е необходимо да се вземе венозна кръв, като повече информация за вземането на кръв от вена от медицински специалист ще намерите при:

Кръвната проба се поставя в специални апарати, които анализират различните компоненти на кръвта за по-малко от минута.

Определянето на морфологията на левкоцитите, както и на съотношението на различните видове и стадии на зреене на левкоцитите (левкоцитна формула или диференциално броене, ДКК), се извършва по 2 начина:

  1. Автоматично:

    Автоматичен хематологичен анализаторАвтоматизираните хематологични апарати (анализатори) използват множество параметри и методи (като флуоресцентна флоуцитометрия и импеданс) за изброяване и идентифициране на 5-те основни вида левкоцити — неутрофили, лимфоцити, моноцити, еозинофили и базофили.

    Автоматичното диференциално броене отнема по-малко време и е икономически по-изгодно, отколкото изследването на кръвна натривка под микроскоп.


    Чрез автоматизираните техники могат да бъдат изследвани хиляди левкоцити, докато чрез визуалното изследване обикновено се изследват 100-200 бели кръвни клетки.

  2. Мануално (ръчно):
    Мануално диференциално броенеИзвършва се чрез визуално микроскопско изследване върху натривка (намазка) от капилярна кръв върху предметно стъкло след съответно фиксиране и оцветяване (по Гимза/Giemsa);

 



 


Какво ще усещате по време на изследването?

Подробна информация за това, което ще усетите при вземането на кръв, необходима за определяне на броя на левкоцитите в кръвта, ще намерите при:


Има ли рискове от провеждане на изследването?

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв, необходима за провеждането на това изследване, ще намерите при:


Резултати от проведеното изследване:

Резултати от изследването на левкоцити се представят по 2 начина:

  1. общ брой левкоцити в микролитър (1х10-6 литра) кръв, представен като абсолютен брой бели кръвни клетки (в хиляди);
  2. процентно съотношение на отделните видове левкоцити (неутрофили, еозинофили, баозифилни гранулоцити, лимфоцити и моноцити) — това е т.нар. диференциална кръвна картина (ДКК) и се представя в проценти.
    Резултатите от ДКК могат да бъдат представени и като абсолютни стойности на отделните видове левкоцити.

Резултати от проведеното изследванеРезултатите от диференциалната кръвна картина трябва да се интерпретират с особено внимание, тъй като редица фактори могат да доведат до преходно (временно) повишаване или намаляване на броя на всеки един от подвидовете левкоцити.

Резултатите от изследването на левкоцити обикновено са готови в рамките на 24 часа, като могат да варират между отделните лаборатории.

Интерпретирането на получените резултати се прави заедно с данни от анамнезата и физикалното изследване, както и резултатите от други изследвания.


   Нормални стойности:

Някои хора нормално имат повишени или понижени стойности на левкоцитите.

Стойностите на белите кръвни клетки обикновено са по-ниски сутринта и повишени през късния следобед.

Броят на левкоцитите се променя с възрастта, като новородените и кърмачетата обикновено се установяват по-високи стойности на левкоцитите в сравнение с възрастните индивиди.

Възможно е при възрастни лица да се развие инфекция, но нивата на левкоцитите да не се увеличат.

Нормални стойности

Нормални стойности на неутрофилиНормални стойности на еозинофилиНормални стойности на базофили

Нормални стойности на лимфоцитиНормални стойности на моноцити

   Отклонения от нормата:

ПОВИШЕНИ СТОЙНОСТИ:

Увеличен общ брой на левкоцитите (левкоцитоза) може да се наблюдава при:

  • инфекции — най-често причинени от бактерии и някои вируси, по-рядко от гъбички или паразити;
  • възпалителни заболявания — например ревматоиден артрит, възпалително заболяване на червата (Inflammatory bowel disease, IBD);
  • миелопролиферативни неоплазми — хронична миелогенна левкемия, полицитемия вера, есенциална тромбоцитемия и други;
  • остра левкемия;
  • състояния, водещи до некроза — например травма, изгаряне или инфаркт;
  • оперативно отстраняване на далака (слезката);
  • алергични реакции — например сенна хрема, астма;
  • тютюнопушене;
  • апластична анемия;
  • стрес;
  • прием на някои медикаменти, включително:
    1. бета-адренергични агонисти (например албутерол);
    2. кортикостероиди — когато кортикостероиди се дават на здрави лица, броят на левкоцитите се увеличава. Когато обаче кортикостероиди се приемат от пациент с тежка инфекция, инфекцията може значително да прогресира, без да се наблюдава очакваното повишаване на левкоцитите, тоест левкоцитоза като признак на инфекция може да не се развие при пациенти, приемащи кортикостероиди;
    3. адреналин;
    4. хепарин;
    5. литий;
  • бременност;
  • коклюш;

Увеличаването на броя на циркулиращите левкоцити поради увеличение на всичките 5 вида левкоцити се наблюдава рядко, като най-често е резултат от дехидратация (обезводняване) и хемоконцентрация (сгъстяване на кръвта).
При някои заболявания като морбили, коклюш и сепсис, увеличението на белите кръвни клетки е толкова внезапно, че прилича на измененията при левкемия.

Брой на левкоцитите > 30 000 х 109/L е индикация за масивна инфекция или сериозно заболяване като левкемия.


Увеличен брой на неутрофилите (неутрофилия) може да се наблюдава при:


Увеличен брой на еозинофилите (еозинофилия):

Стойностите на еозинофилите са по-високи при новородени и варират с възрастта, периода от денонощието (по-ниски сутрин и по-високи вечер), физическото натоварване, околната среда и излагането на алергени.

Еозинофилията никога не е нормална лабораторна находка и затова е необходимо да се установи основната причина за увеличения брой на тези клетки, въпреки че това невинаги е възможно.

Причините за еозинофилия могат да включват:

  • алергични състояния — астма, сенна хрема;
  • паразитни инфекции;
  • хронични кожни инфекции (например екзема, дерматит);
  • реакции към някои лекарства;
  • възпалителни заболявания — например цьолиакия, възпалителна болест на червата;
  • някои видове рак;
  • хипереозинофилни миелоидни неоплазми;

Увеличеният брой базофили (базофилия) може да се дължи на:


Повишен брой лимфоцити (лимфоцитоза) може да е резултат от:


Повишени нива на моноцити (моноцитоза) могат да се наблюдават при:

 
ПОНИЖЕНИ СТОЙНОСТИ:

Намален общ брой на левкоцитите (левкопения) може да се наблюдава при:

При брой на левкоцитите < 500 х 109/L съществува риск за инфекция с фатален край, поради което пациентите с тежка левкопения трябва да бъдат защитени от всичко, от което има риск за нарушаване целостта на кожата и развитие на инфекция — например не трябва да им се правят мускулни инжекции или клизми.


Намален брой на неутрофилите (неутропения):

Може да се дължи на намалена продукция на неутрофили или засиленото им отстраняване от кръвта.

Състоянията, които могат да доведат до неутропения, включват:

 
Ниски нива на еозинофилите (еозинопения):

  • стрес;
  • стероиди;
  • всяка една причина, водеща до намалено производство на левкоцити;

Случайно установената еозинопения обикновено няма клинично значение.


Понижен брой базофили (базопения):

По принцип стойностите на базофилите са ниски и обикновено базопенията не е клинично значима.

Някои от причините за базопения включват:

  • стрес;
  • някои алергични реакции;
  • Базедова болест;
  • продължителен прием на стероиди;


Намален брой на лимфоцитите (лимфопения или лимфоцитопения) може да е резултат от:

  • автоимунни заболявания — например лупус, ревматоиден артрит, синдром на Сьогрен (Sjogren);
  • наследствено обусловена имунна недостатъчност — тежък комбиниран имунодефицит, обикновен променлив имунодефицит, атаксия-телеангиектазия, синдром на Уискот-Олдрич (Wiskott-Aldrich) и други;
  • инфекциозни заболявания
    1. вирусни — СПИН, остър респираторен дистрес синдром, хепатит, херпес, морбили, грип и други;
    2. бактериални — туберкулоза, коремен тиф, пневмония, рикетсиози, сепсис;
    3. паразитози — остра форма на малария;
  • увреждане на костния мозък — химиотерапия, лъчетерапия;
  • апластична анемия;
  • прием на някои медикаменти — химиотерапевтици;
  • имунна недостатъчност;
  • левкемия;
  • излагане на радиация (случайно или при лъчетерапия);
  • прием на стероиди;
  • тежки операции;
  • злоупотреба с алкохол;
  • други — трансплантация на бъбрек или костен мозък, хемодиализа, бъбречна недостатъчност, тежко изгаряне, цьолиакия, остър панкреатит, саркоидоза, интензивни физически усилия, карцином;


Понижени стойности на моноцитите (моноцитопения):

В повечето случаи еднократно установената на моноцитопения няма клинично значение.

Повторно установяване на нисък брой на моноцитите може да се дължи на:

  • костномозъчна недостатъчност;
  • ХИВ/HIV инфекция;
  • ревматоиден артрит;
  • косматоклетъчна левкемия;
  • употреба на стероиди;


Кога не трябва да провеждате изследването?

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на левкоцити или могат да повлияят на резултатите от теста, включват:

3.4, 30 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Медицински изследванияХранене при...ИсторияЗдравни съветиЛайфстайлНовиниПсихологияСнимкиЛюбопитноКлинични пътекиСоциални грижиСпециалистиСпортНормативни актовеЛеченияЗаведенияОрганизации