Костен мозък (medulla ossium)

Костният мозък представлява тъкан, която изпълва каналите на дългите кости и кухините на гъбестото костно вещество. Изпълнява функция на хомопоетичен и лимфопоетичен орган в човешкия организъм. При възрастни индивиди неговото количество е около 2600 грама. Костният мозък се разделя на червен и жълт. След раждането той е само червен, като по време на израстването част от него претърпява мастна дегенерация и се трансформира в жълт. При възрастни индивиди червеният костен мозък се намира в прешлените, гръдната кост, ребрата, костите на черепа и епифизите на дългите кости, докато жълтият се намира само в каналите на дългите кости. По морфологично устройство и по отношение на функция не може да се направи рязка граница между двата вида костен мозък. Червеният костен мозък е активен хемопоетичен, кръвотворен орган, докато жълтия е неактивен, но в условия на усилена хемопоеза може да се активира и трансформира в червен костен мозък.

Червеният костен мозък се изгражда от съединителнотъканна строма и кръвни клетки в различни етапи на развитие. Стромата представлява триизмерна мрежа, изградена от клетъчни елементи и ретикуларни съединителнотъканни влакна, като в оформените от тях пространства се намират кръвни клетки. Тази мрежа е изградена от тънки нишки, синтезирани от ретикуларни клетки с мезенхимен произход, за които се смята, че притежават фагоцитарна активност. Освен тези клетки, в костният мозък се срещат макрофаги, липоцити и остеобласти. В последно време остеобластите се свързват с индуцирането на плурипотентни стволови клетки и формиране на клетки от миелоидния ред.

Червеният костен мозък е богато кръвоснабден и съдържа гъста мрежа от кръвоносни съдове, характеризиращи се с наличието на множество венозни синусоиди. Стените на синусоидите са образувани от ендотел, който е прекъснат и се характеризира с наличие на отвори с различни размери. По външната им повърхност се разполагат фини ретикуларни влакна с опорна функция. През стената на синусоидите кръвните клетки преминават в кръвта.

Сред ретикуларната мрежа на костния мозък се намират кръвни клетки в различен етап на развитие. Всички типове кръвни клетки произхождат от една родоначална клетка - плурипотентна стволова клетка, наречена още колонияобразуваща единица (КОЕ).

Стволовите клетки съществуват през целия живот на човека. В клетъчната популация на костния мозък приблизително на всеки 1000 клетки се пада по една стволова клетка. Родоначалните клетки се делят по такъв начин, че броят им винаги да бъде приблизително еднакъв, като някои от тях се диференцират в клетки предшественици. От тези клетки се образуват еритроцити, гранулоцити, тромбоцити, моноцити и B-лимфоцити. В пренаталния живот, но и след раждането, част от стволовите клетки напускат костния мозък и по кръвен път преминават в тимуса, където от тях се образуват Т-лимфоцитите.

От стволовите клетки се диференцират:

• еритроцити - възникват от еритропоетин-чувствителни стволови клетки, които се трансформират в проеритробласти, от които чрез допълнителна диференциация се образуват червените кръвни клетки;
• гранулоцити - образуват се от стволова клетка, която се превръща последователно в миелобласт, промиелоцит, миелоцит, метамиелоцит и на края да се диференцират в неутрофилни, базофилни и еозинофилни гранулоцити;
• тромбоцити - преминават първоначално от стадий на мегакариобласт, промегакариоцит в мегакариоцит, а в последния етап се превръща в зрели тромбоцити;
• моноцити - произлизат директно от стволови клетки предшественици, наречени моноцитоидни, които се диференцират в монобласти, след това в промоноцити, а те в моноцити.

Подробна информация относно физиологичната роля на отделните типове кръвни клетки може да прочетете при:

• Кръвни клетки