В-лимфоцити

В-лимфоцитите са вид бели кръвни клетки, които принадлежат към групата на лимфоцитите. Те са неразделна част от придобития имунен отговор. В-клетките представляват клетъчна линия с отделни и уникални функции различни от тези на Т-лимфоцитите. Те притежават централна роля в продукцията на антитела, в генерирането на имунологична памет, в антигенното представяне и секрецията на цитокини.

Сегашното разбиране за структурата и функцията на В-клетките се базира на данни публикувани през 1965 г. Първата индикация за съществуването на тази клетъчна линия е съобщена през 1890 г., когато двама учени откриват, че циркулиращите биологично активни субстанции, са важни за изграждането на имунитет към дифтерия и тетанус. Павел Ерлих по-късно предлага тези вещества да се нарекат антитела. В края на 40-те години се индентифицира производителят на антителата — В-лимфоцитите. До 1980 г. съставът на клетъчната повърхност на В-клетките до голяма степен е бил проучен. С течение на времето се идентифицират и другите В-клетъчни типове. През 2015 г. се е отбелязала 50-тата годишнина от откритието на тези клетки.

Морфология и онтогенеза на В-лимфоцити

В-лимфоцитите се характеризират с наличието на централно разположено ядро, базофилна цитоплазма с добре развит ендоплазматичен ретикулум, значителен брой рибозоми и много микровили по клетъчната повърхност. В-клетките се развиват от стволoвите клетки на костния мозък. Предшествениците В-клетките се превръщат в пре-В-клетки, които могат да синтезират IgM. Пре-В-клетките дават началото на костномозъчни В-клетки, на чиято повърхност вече са формирани рецепторни IgM молекули. Тези лимфоцити пролиферират и техните потомци, по чиято повърхност се експресират IgD, IgG и IgA рецептори, заселват вторичните лимфоидни органи. Там при наличието на съответен антигенен стимул, те могат да продължат развитието си.

Видове и функция В-лимфоцити

При антигенен стимул и задействане на каскадата от реакции за синтеза на цитокини, В-клетките се диференцират във вторичните лимфоидни органи в плазматични клетки и В-помнещи клетки. Освен тези два типа се диференцират и субпопулации В-клетки.

Типове В-клетки:

1. Плазматични клетки — този тип В-клeтки произвежда антитела. Наричат се още плазмоцити. Плазматичните клетки произлизат от диференциацията на В-клетките. След напускането на костния мозък В-клетките действат като антиген-представящи клетки, които обработват антигените чрез рецептор-медиирана ендоцитоза. След преработката, части от антигена се свързват с молекули от клас II на Главния комплекс на тъканната съвместимост и се представят на Т-хелперите. Тези Т-клетки предизвикват активиране на В-клетките. Тази среща с антигена и неговото представяне води до диференциация на недиференциратаната В-клетки в някои от клетъчните типове. Повечето от тях се превръщат в плазмобласти или незрели плазмени клетки, които по-късно се превръщат в зрели плазмоцити. След процесите на съзряване плазматичните клетки има определено време на живот в организма, вариращ от дни до месеци. Те секретират високи нива антитела от един клас. При наблюдение под светлинен микроскоп се забелязва, че плазматичните клетки имат базофилна цитоплазма с ексцентрично разположено ядро. В цитоплазмата им се намират още добре развит апарат на Голджи, гранулиран ендоплазмен ретикулум, рибозоми, лизозоми и митохондрии. Плазматичните клетки не притежават рецептори за антителата.
2. В-паметните клетки — най-често патогените не атакуват организма само веднъж. По тази причина имунната система е развила уникалната способност да запомня точно с кои антигени се е срещнала и при повторна среща да се реагира бързо. Тази функция се изпълнява от паметните клетки. В-клетките също се диференцират до клетки, които помнят антигените. Тези типове се наричат В-паметни клетки. Тези клетки имат дълъг живот и съществуват дори след справянето с инфекцията. Те остават в режим на готовност, като са способни да разпознаят и да атакуват бързо всички повторно нахлуващи антигени. В-паметните клетки създават условия за бърза продукция на плазматични клетки при вторичен имунен отговор.

Субпопулации В-клетки

1. В1-клетки — появяват се още в ембрионалния период. Те представляват източник на естествени антитела от клас имуноглобулин М. Във възрастния организъм те са разположени в перитонеалната и плевралната кухина. Счита се, че тяхната функция е свързана с вродения имунитет и отговора на организма срещу бактериални и вирусни инфекции. Те експресират CD5 маркера, който се свързва с CD72 и по този начин медиира В-клетъчните взаимодействия.
2. В2-клетките — появяват скоро след раждането и са локализирани във вторичните лимфоидни органи. Те могат да се диференцират в В-паметни и в плазматични клетки. За активирането на В2-клетките е необходим стимул от Т-хелперите.
3. В3-клетките — характеризират с наличие на Fc-рецептори, чрез които взаимодействат с Fc-участъците на имуноглобулини, свързани с клетки-мишени, като упражняват върху тях цитотоксично действие.
4. В-супресорите — потискат пролиферацията на предшествениците на плазмоцитите на Т-килърите и представляват незрели В-лимфоцити.

В-клетките притежават важни функции, благодарение на които стоят в основата на хуморалния имунитет и развитието на различни механизми за отстраняване на антигена.

Заглавно изображение: cellbiol.net