Клетки на придобития имунитет

Централна роля за осъществяването на механизмите на придобития имунитет имат лимфоцитите (Т-лимфоцити и В-лимфоцити). Те се означават като клетки на придобития имунитет. Трудно е да се постави ясна граница между клетките на вродения и клетките на придобития имунитет, тъй като всички те съставляват имунната система и осъществяват защитата на организма срещу нахлуващите патогени, както и връзката между вродения и придобития имунитет. Лимфоцитите произхождат от плурипотентни хемопоетични, костномозъчни стволови клетки, които дават началото на всички видове диференцирани кръвни клетки. Освен защитна роля лимфоцитите участват и в патогенезата на някои автоимунни заболявания.

Недиференцираните стволови клетки се характеризират с възможността да пролиферират по време на индивидуалното развитие. Те се считат за плурипотентни, защото са способни да се развият във всяка една от диференцираните клетъчни линии по време на хемопоезата. Единият път на диференциране е известен като миелоиден път. Миелоидният път на диференциация започва от костномозъчната стволова клетка и завършва с образуването на еритроцити, тромбоцити и различни грануло-съдържащи клетки от гранулоцитно-моноцитния ред. Другият път – пътят на лимфоцитна диференциация води до формирането на два различни клетъчни типа, които се означават като Т- и В-лимфоцити.

Т- и В-лимфоцитите се развиват в първичните лимфоидни органи (костен мозък, тимус). Началните етапи на тяхното формиране не зависят от наличието на антиген. Зрелите Т- и В-лимфоцити пролиферират и се диференцират в отговор на антигенна стимулация. Тези процеси протичат във вторичните лимфоидни органи (лимфни възли, слезка).

Изображение: cellcartoons.net

Клетките от Т- и В-лимфоцитния ред се отличават в структурно и във функционално отношение. В-лимфоцитите са отговорни главно за реакциите от хуморален тип. Т-лимфоцитите участват в реакциите от клетъчен тип.

Като клетки на придобития имунитет, лимфоцитите са най-задълбочено проучените клетъчни елементи, изграждащи имунната система. Те са около 1 % от общото телесно тегло. Броят им е от порядъка на 10¹² клетки, като около 10⁹ лимфоцити се подменят ежедневно. Тъканните лимфоцити се намират в динамично равновесие с тези от кръвната циркулация. Те от своя страна непрекъснато рециркулират през съдовата и лимфната система от един лимфоиден орган към друг.

В-лимфоцити

В-лимфоцитите са вид бели кръвни клетки, които са неразделна част от имунния отговор. Основните функции на В-клетките са:

• производство на антитела (имуноглобулини);
• генериране на имунологична памет;
• антигенно представяне;
• секреция на цитокини.

В-лимфоцитите произлизат от стволовите клетки на костния мозък. След като се развият под влиянието на антигенен стимул и цитокини, във вторичните лимфоидни органи от В-лимфоцитите се развиват различни подтипове, към които спадат:

• плазматични клетки – тези клетки имат способността да произвеждат антитела;
• В-паметни клетки – осигуряват съществуването на имунологичната памет, която позволява на имунната система при повторна среща с антигена да реагира по-бързо и по-ефективно;
• В-супресори – те потискат пролиферацията на предшествениците на Т-килърите;
• В1, В2 и В3-клетки – те са различни субпопулации на В-лимфоцитите.

Изображение: softik.org

Т-лимфоцити

Т-лимфоцитите също са вид бели кръвни клетки, които участват в почти всички реакции на придобития имунитет. Те също произлизат от костния мозък, но антиген-зависимата им фаза на диференциация се осъществява в тимуса. След като се превърнат в имунокомпетентни Т-лимфоцити се заселват в кортикалните лимфни възли. Основните функции на Т-лимфоцитите включват: сканиране на вътреклетъчната среда за чуждестранни нашественици, убийство на вирусно или бактериално инфектираните клетки и на туморните клетки, регулаторна функция, свързана с повлияване на клетъчно-медиираната цитотоксичност и на производството на имуноглобулини от В-лимфоцитите.

По мембраната на Т-лимфоцититте се намират различни молекули, които имат важна роля в осъществяване на диференциацията и функцията им. Най-общо тези молекули се означават като маркери на Т-лимфоцитите. Към тях спадат:

• Т-клетъчни рецептори за антигена (TCR) – хетеродимер, състоящ се от две полипептидни вериги, свързани с постоянен полипептиден комплекс (CD3). Т-клетъчните рецептори са два вида, като всеки Т-лимфоцит може да експресира само един от тях.;
• диференцировъчни антигени (CD) – това са маркери, които спомагат за разграбичаването на различните видове Т-клетки;
• MHC молекули от клас II – участват в антигенното представяне;
• адхезионни молекули – те благоприятстват междуклетъчните взаимодействия и имунния отговор.

Основните видове Т-лимфоцити са:

• Т-хелпери (CD4+ Т-лимфоцити) – те играят главна роля в медиирането на имунния отговор, основно чрез секреция на цитокини. Различават се три подтипа на тези клетки: Т-хелпер 1, Т-хелпер 2 и Т-хелпер 17.;
• Т-ефекторни клетки (CD8+ Т-лимфоцити) – основните функции на тези клетки е да осигурят защита срещу вътреклетъчни патогени (вируси, бактерии и паразити);
• Т-паметни клетки – те осъществяват имунологичната памет.

Изображение: talktalk.co.uk

Лимфоцитите са основните клетки, които участват в осъществяването на механизмите на придобития имунитет. Тяхната функция е от ключово значение за имунната защита.

Заглавно изображение: blogs.ubc.ca