Т-паметни клетки

Основната характеристика на придобития имунитет е наличието на имунологична памет. Това качество се базира на способността на имунната система да запомни с кои антигени се е срещала. Т-клетките представляват силно развито звено на имунната система, което е в състояние да разграничи различни патогени и е способно да се развива и адаптира по всяко време от живота на индивида, като се подобрява качеството на имунния отговор при всяка следваща среща с патогена. Тази способност се основава на факта, че след инфекцията някои от активираните Т-клетки се превръщат в клетки на паметта, които съществуват в състояние на готовност за атака срещу същия патоген. В известен смисъл тези клетки се учат от опита си от борбата с конкретната инфекция, което им позволява да използват най-ефективната стратегия за по-нататъшно управление на същата.

Т-паметните клетки са основни участници в борбата с инфекции и туморни клетки. Наричат се още Т-помнещи клетки, Т-клетки на паметта, Тm-клетки. Те експресират CD4 или CD8 маркера и осъществяват имунологичната памет. Тези Т-клетки могат да разпознават чужди антигени, като бактерии и вируси, както и ракови клетки. При повторна среща с тях те медиират по-силен и по-бърз имунен отговор сравнен с този, който имунната система е произвела при първата среща.

Т-паметните клетки се разделят на няколко подтипа, но всички те са обединени, поради общата им функция – осъществяване на имунологичната памет. Някои от подтиповете включват:

• Т-клетки с централна памет – тази субпопулация се среща често в лимфните възли и в периферната циркулация;
• ефекторни Т-паметни клетки – намират се в периферната циркулация и тъканите. Те са терминално диференцирани Т-паметни клетки.;
• Т-паметни клетки, които живеят в тъканите – те са замесени в автоимунни заболявания като псориазис, ревматоиден артрит, възпалителни чревни заболявания.

Всички подтипове Т-паметни клетки са от ключово значение за осъществяване на имунологичната памет и за адекватна бърза реакция при повторна среща с антигена.