Придобит имунитет

Имунитетът е съвкупност от биологични процеси и механизми, насочени към защитата на организма от молекули, клетки и микроорганизми, които носят чужда генетична информация. Той е два вида – вроден и придобит. Вроденият имунитет (естествена резистентност) включва всички неспецифични вродени защитни фактори. Въпреки, че е полезен, вроденият имунитет не винаги е ефективен, тъй като той е в постоянна готовност да действа срещу всички възможни патогени. По тези причини в еволюцията се е утвърдил и специфичен (придобит имунитет). Нарича се придобит, защото възниква след проникването на патогена в макроорганизма и е много по-бърз и по-силен.

Изображение: online-sciences.com

Придобитият имунитет включва фактори и механизми, които се изработват от организма след контакт с конкретен антиген (чужда молекула, инфекциозен причинител). Този дял от имунната защита осъществява сигурна и ефикасна защита при повторен контакт със съответния антиген.

Придобитият имунитет е сложно биологично състояние. Той представлява защитата на макроорганизма от микроорганизмите, техните продукти или други вещества носещи чужда генетична информация. Придобитият имунитет е в основата на бързото елиминиране на чуждата генетична информация. След преболедуване придобитият имунитет определя невъзприемчивостта от към повторно заболяване, чрез способността на различава „свое“ от „чуждо“. Защитата, осъществявана от придобития имунитет, се извършва от имунните органи, имунокомпетентните клетки и от клетки с нелимфоиден произход (макрофаги, неутрофили, еозинофили), както и от хуморални фактори. При специфичния имунен отговор, който се осъществява се образуват и клетки на имунната памет. Благодарение на тях имунния отговор при повторна среща с антигена е по-бърз и по-ефективен.

Видове и форми на придобития имунитет

Придобитият имунитет е два вида: хуморален и клетъчен. В него участват три главни типа клетки: макрофаги, В-лимфоцити и Т-лимфоцити.

Хуморалният имунитет се развива след преболедуване от някои заболявания или след имунизация. Той се свързва с образуване на специфични антитела – имуноглобулини, от В-лимфоцитите след въздействието на съответния антиген.

Клетъчно-медиираният имунитет се осъществява от действието на Т-лимфоцитите. Важна роля в неговото изпълнение играят макрофагите, които в случая са антиген презентиращи клетки. Те имат важно значение и за противотуморната, микробоцидната и противовъзпалителната активност. Т-лимфоцитите секретират лимфокини, които привличат и активират макрофагите. Към клетъчния имунитет се включват и реакциите на отхвърляне на трансплантанти, автоимунните заболявания реакциите на свръхчувствителност от забавен тип.

Заглавно изображение: riaami.ru