Неутрофили

Неутрофилните гранулоцити са вид бели кръвни клетки (левкоцити). Наричат се още сегментоядрени или полиморфоядрени неутрофили. Те са най-често срещаният левкоцит в периферната кръв. Те представляват 55-70% от всички бели кръвни клетки. Неутрофилите са част от вродения имунитет. Те са основните имунни клетки, които се борят срещу патогените нахлуващи в организма. Неутрофилните гранулоцити притежават многобройни функции, които включват разпознаване и фагоцитиране на патогените, производство на реактивни кислородни видове, освобождаване на антимикробни пептиди и централна роля във възпалението.

Цитология на неутрофилните гранулоцити

Неутрофилните гранулоцити са клетки със сферична форма. Те се характеризират със сегментирано ядро (от 2 до 5 сегмента), множество гранулации в цитоплазмата. Множеството гранулации в цитоплазмата представляват специализирани лизозоми, които съдържат преформирани разграждащи ензими. В цитоплазмата на неутрофилите има три вида гранули: азурофилни (първични), специфични (вторични) и третични. Различните гранули се характеризират с различно съдържание:

• първичните или азурофилните гранули съдържат миелопероксидаза, кисели хидролази и протеази (еластаза, колагеназа) и други;
• вторичните или специфичните гранули съдържат главно лизозим, желязосвързващ лактоферин и протеази, но не и кисели хидролази;
• третичните гранули се разделят на два подвида. Единият подвид съдържа металопротеинази, а вторият – фосфозоми.

В цитоплазмата се намират още единични органели – слабо развит апарат на Голджи, митохондрии, рибозоми, оскъден ендоплазмен ретикулум. По клетъчната мембрана на неутрофилите са разположени адхезивни молекули: селектини, интегрини. Плазмалемата им образува и псевдоподи, които имат значение за осъществяване на клетъчния отговор при патологичния процес възпаление. Зрелите неутрофили не притежават груб ендоплазматичен ретикулум и апарат на Голджи. Затова те не са в състояние да произвеждат секреторни или мембранни протеини. Зрелият неутрофил е терминално диференциран и не може да се дели. Неутрофилите произхождат от миелоидния предшественик в костния мозък, чието узряването става под влияние на GM-CSF и IL-3, а в по-късните етапи от G-CSF. Зрелите клетки остават в костния мозък около 5 дни и циркулират в кръвта около 10 часа преди да навлязат във възпалителните огнища в тъканите. В циркулацията има около 50-100 милиарда неутрофили, които са програмирани да умрат след 1-2 дни.

Функция на неутрофилите

Циркулиращите в кръвта неутрофили могат да нахлуят бързо в огнищата на възпаление в тъканите, предизвикани от инфекция или физикален агент. Това става чрез адхезия към ендотелните клетки на малките локални съдове (процесът се нарича още маргинация) и миграция между ендотелните клетки през съдовата стена в засегнатите тъкани (процесът се нарича емиграция). Насоченото движение на неутрофилите към възпалителните тъканни огнища (тоест маргинацията и емиграцията) се дирижира от неутрофилни химиотаксични фактори, отделяни от инфектираните или увредени тъкани.

При пристигането си във възпалената тъкан неутрофилите започват да поглъщат и смилат вредните агенти - бактерии, частици, клетъчен детрит. Поглъщането на разтворени частици се означава като пиноцитоза, на малки частици - рецептор-медиирана ендоцитоза, а на по големи частици като бактерии - рецептор-медиирана фагоцитоза. Капсулираните бактерии не могат да бъдат директно фагоцитирани. В този случай на помощ идват произведените от макроорганизма протеини, наречени опсонини. Най-важни от тях са IgG и C3b, които се свързват с бактерия и чрез Fc и рецепторите за комплемента с неутрофилите, след което следва фагоцитозата. Погълнатата чрез инвагинация частица се локализира във вакуола, наречена фагозома. На втори етап настъпва сливане на фагозомата с лизозоми на неутрофилите (неутрофилните гранули), които изпразват съдържанието си (дегранулация) в новата вакуола, наречена фаголизозома. Следва унищожаване на частицата. Основна роля в унищожаването на бактериите имат дефензини, лизозим, множество протеази и лактоферин, който потиска бактериалния растеж чрез хелатно свързване на желязо.

Неутрофилите имат съществена роля в острото възпаление. Големият им брой в периферната кръв, бързата реакция на сигналите на химиотаксичните фактори, ефективната фагоцитоза и разграждането на включените частици и бактерии са съществени елементи от тяхното участие. Първите неутрофили пристигат във възпалителното огнище на 30-тата минута от тъканното поражение, а максимален брой на неутрофилите се установява на 8-10 час.

Пониженият брой на неутрофили в кръвта се нарича неутропения. Тя може да бъде вродена или придобита, вследствие на анемия или някои видове левкемия. Също така неутропенията може да бъде страничен ефект от употребата на различни медикаменти.

Заглавно избражение: lecturio.com